Решение № 120 от 03.04.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бяла Слатина, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410101127 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с ревандикационен осъдителен иск по чл.108 от ЗС, с който е съединено искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК, от С. С. А., ЕГН **********, и М. С. А., ЕГН **********, двамата с адрес: **********, със съдебен адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“Д.Б.“ №83 чрез адв.И. И. от АК-Враца, срещу И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. А., ул.К.М. №19, общ. Бяла Слатина, обл. Враца.

Ищците сочат, че са съпрузи от 1961г. На 21.12.1992г. ищецът С. С. А. закупил поземлен имот с площ от 2227 кв.м., представляващ поземлен имот с номер 104 по кадастралния план на с.А., общ.Бяла Слатина, обл.Враца, одобрен със Заповед №РД-02-142020/01.11.1999г. на МРРБ-С., за който имот по регулация, неприложена на място, са отредения УПИ XI-580, с площ от 1018 кв.м., ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м., и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 77 кв.м., УПИ I-580 с площ от 1066кв.м., в квартал 5-ти по регулационния план на с.А., одобрен със Заповед №2032/19.05.199г. на Кмета на Община Бяла Слатина, при граници: ул.П.С., ул.Р., и УПИ III-581, ПИ 106, отреден за УПИ X-588, 581. Сочи се, че имотът е придобит в режим на СИО.

Твърди се, че ищците ежегодно посещават процесния имот, въпреки че живеят в гр.С.. Почистват го, поддържат го, редовно си заплащат данъците и такса смет, като всички живущи в с.А. знаят, че именно ищците са собственици на имота.

Ищците сочат, че от момента на придобИ.е на имота до настоящия момент никой друг не е упражнявал владение върху имота, нито е претендирал право на собственост спрямо него.

1

Твърди се, че през тази година – 2025г., когато отишли отново в Община Бяла Слатина, за да си заплатят дължимите данъци и такси, установили, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост спрямо имота им. Сочат, че са наели ответника да окоси тревата и почисти двора. Сключили с него договор за наем на 01.08.2019г. относно процесния имот за срок от 10 години, с месечен наем в размер на 100лв.

След извършена справка установили, че ответникът се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по дваностно владение №185, том IV, рег.№ 4580, дело №751/16.12.2024г. по описа на нотариус А. К., с рег. №10 към НК, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх.рег.№3111/16.12.2024г., акт №21, том 9, дело №1320/2024г.

В исковата молба се излагат доводи, че ответникът е имал качеството на държател, предвид което последният не е придобил по давност процесния имот.

Предвид изложеното молят съда да бъде признато по отношение на И. А. И., че ищците са собственици на процесния имот, като бъде осъден ответникът да им предаде владението върху процесния имот. Молят да се отмени на основание чл.537,ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот по дваностно владение №185, том IV, рег.

№ 4580, дело №751/16.12.2024г. по описа на нотариус А. К., с рег. №10 към НК, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх.рег.№3111/16.12.2024г., акт №21, том 9, дело №1320/2024г.

Представят писмени доказателства. Правят доказателствени искания, включително за допускане до разпит при режим на довеждане на двама свидетели, както и искане по чл.176 от ГПК. Претендират разноски.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 от ГПК, ответникът И. А. И. чрез адв.Т. Н. от АК-Враца е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете като неоснователни и недоказани.

Оспорва изложеното в исковата молба. Сочи, че е бил нает да извършва ремонтни дейности в имота, като предвид липсата на пари за заплащане на извършената дейност, ищецът обещал на ответника да му прехвърли собствеността върху процесния имот. За целта ответникът доплатил на ищеца сумата в размер на 5000,00лв., която предал лично на ищеца в гр.С.. Сочи, че отишли при нотариус Н.Б., който обаче ги върнал, тъй като следвало и ищцата М. С. А. да участва в прехвърлителната сделка.

Релевира доводи за придобИ.е на процесния имот по давност, като твърди, че е упражнявал владение върху имота в период над 10 годни. Твърди, че през посочения период ищците не са посещавали имота, нито са полагали каквито и да било грижи за него. Сочи, че лично е заплащал данъците във връзка с имота.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

С Протоколно определение от 03.02.2026г. съдът е заличил ищеца С. С. А., ЕГН **********, починал на 27.12.2025г., акт за смърт №0105/21.01.2026г., съставен в Люлин, Столична, С., поради смърт. Съдът е конституирал на основание чл.227 от ГПК в качеството на ищци по делото наследниците на починалия С. С. А., а именно: М. С. А., ЕГН 2

********** - съпруга, Л. С. А., ЕГН ********** - син, и А. С. А., ЕГН 7********** дъщеря.

По делото са събрани писмени доказателтсва. Разпитани са свидетели.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеня по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №283, том 2-ри, дело №804/21.12.1992г., вписан с СВ при РС-Бяла Слатина с вх.рег.

№817, том 50-ти, починалият в хода на производството ищец С. С. А. е закупил процесния недвижим имот.

От приложената по делото Декларация за гражданско състояние/15.07.2025г., неоспорена от ответника, се установява, че С. С. А. и М. С. А. са сключили граждански брак през 1961г.

По делото е приложено Препис-извлечение от акт за смърт, от което се установява, че ищецът С. С. А., ЕГН **********, е починал на 27.12.2025г., акт за смърт №0105/21.01.2026г., съставен в Люлин, Столична, С.. От приложеното удостоверение за наследници се установява, че наследници по закон на починалото лице са М. С. А. - съпруга, Л. С. А. - син, и А. С. А. – дъщеря.

По дело са приложени Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №185, том IV, рег.№ 4580, дело №751/16.12.2024г. по описа на нотариус А. К., с рег. №10 към НК, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх.рег.№3111/16.12.2024г., акт №21, том 9, дело №1320/2024г., и копие от нотариално дело №751/16.12.2024г. по описа на нотариус А. К., от които се установява, че по силата на цитирания нотариален акт ответникът И. А. И. е признат за собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.

По делото са приложени тридесет броя касови ордери, удостоверяващи заплащане на данъци за процесния имот.

От приложения по делото и неоспорен от ответника Договор за наем от 01.08.2019г. се установява, че между С. С. А., в качеството му на наемодател, и И. А. И., в качеството на наемател, е възникнало наемно правоотноение спрямо процесния имот за срок от десет години при наемна цена в размер на 100,00лв. месечно.

В хода на производството са разпитани по искане на ответника свидетелите А. А. Л. и И.Т.И..

Свидетелят Л. сочи, че познава ответника, тъй като живеят в едно село. И. го наел преди около 8-10 години, за да измаже процесната къща. Била в лошо състояние, с паднала мазилка. Измазването отнело около две седмици, като помагал още един работник. Работата била възложена от ответника. Свидетелят поддържа, че не е другиго в имота, като считал именно И. за собственик. Сочи, че към днешна минавайки покрай къщата, не вижда ответникът да живее там, а само понякога светела лампа. Допълва, че не е виждал ищците, нито ответникът му е споделял да има уговорки във връзка с имота с тях.

3

Свидетелят И. твърди, че живее в съседния на процесния имот. Сочи, че от 20 години ответникът го стопанисва и владее. Имотът бил в лошо състояние, като И. извършил заедно със сина си ремонта, полагане на изолация, изграждане на ограда, шпакловка и др. Ремонтът бил направен преди около 8-10 години. Твърди, че не знае друг човек да има претенции относно имота, като допълва, че не е виждал никога ищците.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество – частично основателен, по следните съображения:

Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС представлява претенция на невладеещия собственик срещу лицето, които неоснователно владее вещта му, за предаване на владението върху вещта въз основа на правото на собственост на ищеца. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на вещта на заявеното придобивно основание, както и че ответникът го владее, а в тежест на ответника – че упражнява фактическата власт върху имота на протИ.поставимо на ищеца правно основание. Правото на собственост е абсолютно гражданско субективно право, тъй като титулярят му (собственикът) има призната от закона възможност да иска от всяко трето лице да не пречи на упражняването на правото, както и да иска връщането на имота от лице, което неоснователно упражнява фактическа власт върху вещта. Последното право има относителен характер, тъй като задължено лице е това, което упражнява фактическата власт. Ето защо може да се приеме, че искът по чл. 108 ЗС включва и т.нар. ревандикационна претенция, т.е. искане за осъждане на ответника да предаде владението върху вещта, предмет на спора. Така искът по чл. 108 ЗС съдържа две искания за защита – установяване, че ищецът е собственик на процесната вещ, и осъждане на ответника да му предаде владението, като съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив – установителен относно правото на собственост на ищеца и осъдителен по претенцията за предаване владението на вещта. Съгласно т. 2А от Тълкувателно решение от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 48/2014 г., на ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

В конкретния случай спорният момент по делото е именно активната материално правна легитимация на ищците, тъй като останалите два факта – осъществяваното фактическо владение на вещта от страна на ответника И. и правното основание за владението, предадено по сключен договор за наем от 01.08.2019г., се установяват с оглед представените писмени доказателства.

В хода на производството от събраните по делото доказателства се установи безспорно, че процесните недвижими имоти, описани в исковата молба, са били собствени в режим на съпружеска имуществена общност между С. С. А., /починал на 27.12.2025г./ и М.

С. А., а след смъртта на А. имотът е станал сънаследствен между преживялата съпруга Ангьозва и общите им деца - Л. С. А. и А. С. А..

В хода на процеса по безспорен начин се установи, че с Нотариален акт за 4 собственост на недвижим имот по давностно владение №185, том IV, рег.№ 4580, дело №751/16.12.2024г. по описа на нотариус А. К., с рег. №10 към НК, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх.рег.№3111/16.12.2024г., акт №21, том 9, дело №1320/2024г., ответникът е признат за собственик на процесните имоти въз основана на изтекла в негова полза придобивна давност. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №11/12г. по т.д. №11/12г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК. В мотивите на Тълкувателното решение № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото на собственост, то разпределението на доказателствената тежест при оспорване ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.