Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 15.06.2026, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 192/2026
Вид
Решение № 129
Подписан
15.06.2026
Състав
Александър Костадинов Трионджиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Ихтиман, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20261840200192 по описа за 2026 година

Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *********, Община *********, ул. „************“ срещу Наказателно постановление № 25-0274-000*** от **.**.2026 г., издадено от Началника на РУ - Ихтиман, с което на жалбоподателя е наложено, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 638, ал. 3 от КЗ, административно наказание глоба в размер на 204.52 евро.

С жалбата се сочат съображения, според които наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се настоява за неговата отмяна.

В проведеното открито съдебно заседание лицето, подало жалбата, не се явява, като за него се явява адвокат Р. Н., която поддържа жалбата и настоява за уважаването й.

Административно-наказващият орган не се явява и не изпраща представител. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпраща представител и не взема становище.

Депозираната жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена своевременно от санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Наказателното постановление е връчено на **.**.2026 г., а жалбата е депозирана чрез наказващия орган на **.**.2026 г.

Не може да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, според които за едно и също нарушение срещу него са издадени Наказателно постановление № 25-0274-000*** от **.**.2026 г. и Наказателно постановление № 25-0274-000*** от **.**.2026 г. Действително от приложените преписи на наказателните постановления към жалбата е видно, че те са издадени срещу Х. Д. Д. за извършени деяния на **.**.2025 г. С първото /процесното/ наказателно постановление, обаче, е наложена санкция за това, че лицето е управлявало моторно превозно средство без да е сключена валидна застраховка Гражданска отговорност – нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, а с второто наказателно постановление санкцията е за това, че управлява моторно превозно средство, което е със служебно прекратена регистрация поради липса на такава застраховка – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка следва да се има предвид, че посочените по-горе норми от КЗ и ЗДвП уреждат различни по 1 вид нарушения. Обстоятелството, че едното наказателно постановление /това, което не е предмет на настоящата жалба/ е издадено по повод прекратена регистрация на автомобил, която дерегстриация е настъпила като следствие на липса на сключена застраховка Гражданска отговорност, не може да доведе до извод за идентичност на деянията, респективно до наличие на повторно наложено наказание за едно и също нещо. Това е така, понеже при санкцията за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП нарушителят бива санкциониран не за това, че управлява автомобил без задължителна застраховка, а за това, че превозното средство е с прекратена регистрация.

От събраните доказателства по делото съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На **.**.2025 г. в с. Вакарел, на ул. „Васил Левски“ Х. Д. Д. управлявал лек автомобил ************ с рег. № СА*****М, собственост на П. Г. А., без сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на извършената проверка.

Такава фактическа обстановка е възприета в издаденото наказателно постановление, а и в предхождащия го акт за установяване на административно нарушение.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение.

В настоящия случай наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания. Същите съдържат нормативно регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се изразява нарушението, мястото и времето на извършването му, лицето, което го е извършило, а така също и кои законови норми са нарушени.

Като свидетели по делото са разпитани П. В. и /************/, М. Д. – А.

/************/.

Свидетелят М. Д. – А. посочва, че на **.**.2025 г. била на смяна с П. В. и след обход на с. Вакарел спрели за проверка лек автомобил ******** и се установило, че същият няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и е с прекратена регистрация по тази причина. Заявява, че водачът на автомобила е Х. Д., а автомобилът бил на друго лице.

Свидетелят П. В. посочва, че на Х. Д. са издадени два акт – за прекратена регистрация и за „Гражданска отговорност“. Описва, че в системата излязло информация, че няма „Гражданск отговоронсот“ и че е прекратена регистрацията, за които водачът отговорил, че не е знаел. Доколкото си спомня свидетелят това се е случило на Нова година, а за автомобила заявява, че бил ********.

В писмо от ОДМВР – София, относно история на регистрацията на МПС с рег. № СА*****М, е посочено, че към **.**.2025 г. на **.**.2025 г. въз основа на уведомление от Гаранционния фонд регистрацията е била прекратена но реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. От приложена справка към писмото е видно, че собственик на автомобила е П. Г. А..

В хода на настоящото дело е постъпило писмо от Гаранционния фонд, в което е отразено, че се прилагат приложения към него. От приложението, представляващо справка от база данни, се установява, че спрямо процесното превозно средство към **.**.2025 г. не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява 2 моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.

В случая от материалите по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал чуждо моторно превозно средство, за което не е имала сключена застраховка „Гражданска отговорност“. От значение е това, че в КЗ не е предвидено изискване извършителят на неправомерно деяние по чл. 638, ал. 3 от КЗ да е бил предварително информиран от собственика на автомобила или от другиго за липсата на задължителната застраховка. В този ред намисли следва да се посочи, че Х. Д. Д. първо е трябвало да се поинтересува дали спрямо управляваното от него превозно средство има застрахователна полица „Гражданска отговорност“ и едва след като се убеди в това да приведе в управление същото. Това е така, защото при наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ се защитават обществените отношение относно евентуално настъпване на произшествие, при което, ако има сключена горепосочената застраховка, биха били обезпечените интересите на трети лица, които могат да се окажат пострадали от същото. В подобен смисъл са част от мотивите към Решение № 628 от 22.06.2022 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 416/2022 г. Трябва да се отбележи и че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Това означава, че не е задължително деецът да е знаел, че управлява превозно средство, за което му е било съобщено и за което е знаел със сигурност, че липсва сключена застраховка. Тъй като по делото няма доказателства, от които да е видно, че Х. Д. преди проверката от полицейските служители е бил информиран за липсата на „Гражданска отговоронсот“ и доколкото той е следвало да провери това преди да управлява процесния автомобил, то нарушението е извършено при форма на вина непредпазливост.

В случая деянието не може да се приеме, че покрива критериите за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, защото в хода на производството не се констатираха такива обстоятелства, които да водят до извод, че въпросното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на такива нарушения. Не се посочиха и доказаха обстоятелства, които да са налагали при условията на извънредност и спешност водачът да приведе в управление автомобила, без да е имал възможност да се поинтересува за това сключена ли е застраховка „Гражданска отговорност“ за същия.

С оглед на горното депозираната жалба се явява неоснователна, а оспореното наказателно постановление подлежи на потвърждаване.

При този изход на делото наказващият орган има право на сторените от него съдебни разноски, но доколкото не се претендират такива и не се сочат доказателства за извършването им, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 25-0274-000*** от **.**.2026 г., издадено от Началника на РУ - Ихтиман, с което на Х. Д. Д., ЕГН ********** е наложено, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 638, ал. 3 от КЗ, административно наказание глоба.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд –София област, чрез Районен съд - Ихтиман.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3