Решение № 68 от 11.03.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Видин, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20241320201559 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по подадена в срок жалба от „ТБ. Д“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „К.С.“, бул.„Г.Т.“, №8, представлявана изпълнителните си директори А. А. и М. Г. против наказателно постановление № К-005889/2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите/КЗП/ с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/, във вр. с извършено нарушение на чл. 10а, ал.2, от същия закон.

В с.з. жалбоподателят не изпраща представител, като в постъпила молба от адв. Б. се излагат съображения навеждащи за незаконосъобразност и необоснованост на НП . Поддържа се още, че неправилно е определено наказанието от страна на АНО, предвид на неточната квалификация на нарушената правна норма.Иска се отмяната на процесното НП. Развива се и теза за допуснати проц. пропуски при съставянето на АУАН.

Въззиваемата страна редовно призовани, не изпращат представител, изпратено е от тяхна страна писмено становище в което се навеждат съображения за обоснованост, правилност и законосъобразност на НП. Моли 1 се съда да потвърди същото, като се претендират и разноски за юрисконсулт.

Районният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

Жалбоподателят извършва банкова дейност в обект находящ се в гр.Видин, ул. „Княз Дондуков “ №4а.

При извършена проверка на 14.03.2024г от служители при КЗП било установено, че на 27.11.2023г. при сключване на договор за потребителски кредит № СL - 9414, жалбоподателят изискал заплащане на такса под формата на „такса проучване и одобрение на кредит“ в размер на 0.7%, мин. 70 лв. , като било установено още че при сключване на въпросния договор на 27.11.2023г. за сумата от 15000 лв., Банката удържала такса в размер на 105лв.

Във вр. с констатираното, свид. С. Й. И. приел, че в случая е налице извършено административно нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК и на 07.05.2024 г. съставил АУАН който бил връчен на управителя на дружеството –жалбоподател срещу подпис.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено и процесното наказателно постановление с което на жалбоподателя е наложено посоченото по-горе наказание .

Така възприетата от съда фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитания актосъставител и доказателствата приложени по АНП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, по следните правни съображения:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че 2 дружеството-жалбоподател има качеството "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно при осъществяването на своята дейност и в частност при отпускането на посочения по- горе потребителски кредит не е следвало да изисква такса в размер на 105лв., която е удържана и осчетоводена от дружеството.

Отделно от горното и въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, както и чрез разпита на свидетеля С. Й.

И. се установява по безспорен начин, че при отпускането на посочения потребителски кредит жалбоподателят е нарушил императивната разпоредба на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, като е удържал такса от потребителя, във вр. с разглеждането на неговото искане за отпускане на кредита.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че на 27.11.2023г. в гр.Видин, дружеството-жалбоподател в качеството си на кредитор, при осъществяването на своята дейност и при отпускането на потребителски кредит № СL – 9414/27.11.2023г. е изискало заплащането на „Такса проучване и одобрение на кредит“ в размер на 105лв., с което е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.

10а, ал.2 от ЗПК..

От субективна страна, деянието е извършено виновно от страна на жалбоподателя.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 45, ал.1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание "имуществена санкция" в размер от 3000 до 8000 лв. за еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове, между които и на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.

45, ал.1 от ЗПК, а именно "имуществена санкция" в размер на 3000 лева.

Според настоящия съдебен състав, АНО правилно е счел, че в 3 конкретния случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането им както в заблуждение, така и ощетяването им чрез удържането на такси във вр. с отпускането на потребителски кредити. Нарушението е на просто формално извършване, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правата на потребителите, то в настоящия случай институтът на "маловажния случай" е неприложим.

От друга страна съдът не споделя становището на жалбоподателя, че фактическият състав на нарушението не бил изпълнен, както и че били допуснати проц. пропуски при съставянето на АУАН и НП, тъй като видно от приложените материали по делото АУАН и НП са издадени в съответствие със процесуалните правила, касаещи установяването и санкционирането на административни нарушения.

В конкретния случай съдът счита, че Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, тъй като санкцията за неправомерното поведение на жалбоподателя, описано в обстоятелствената част на наказателното постановление попада именно в тази хипотеза на закона. Наложеното наказание е в предвидения минимален размер, поради и което за съдът не съществува правна възможност да променя неговия размер.

Предвид изложеното съдът намира, че нарушението е правилно установено и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, както при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, така и при съставяне на наказателното постановление- издадено е от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазването на законоустановения ред и срокове, поради което последното се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид горните съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Видинският районен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-005889/2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите,/КЗП/ с което на жалбоподателя ТБ. Д“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „К.С.“, бул.„Г.Т.“, №8, представлявана изпълнителните си директори А.

А. и М. Г. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/, във вр. с извършено нарушение на чл. 10а, ал.2, от същия закон.

На основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Съдът осъжда ТБ. Д“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „К.С.“, бул.„Г.Т.“, №8, да заплати на Регионална Дирекция за областите Монтана, Видин и Враца , към ГД „Контрол на пазара” при КЗП сумата от 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5