Акт от 21.06.2023, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е № 402 гр. МОНТАНА, 21 юни 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 01 06 2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря:

Петя Видова като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 95 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 166, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК, вр. чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., вр. чл. 27 ЗПЗП.

Образувано е по жалба на С.Б.И.,*** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2397#9 от 15.11.2022 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” - РА София. Твърди, че е налице разминаване на фактически и правни основания, като същите са неотносими към фактическото съдържание на оспорения акт. Административният орган се е позовал на разпоредби, които не са приложими в случая поради влизането им в сила в по- късен период. Счита, че не са изяснени всички факти и обстоятелства, не са обсъдени причините за неизпълнението на поетия ангажимент, наличието на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 15 ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като бланкетно са отхвърлени възраженията в тази насока. Административният орган не е събрал доказателства и отговорил на въпроса дали след опожаряване и унищожаване на насажденията от орех и лешник е било възможно изпълнение на поетия дългосрочен ангажимент, каквито възражения многократно са отправяни и които са основание за прекратяване на поетия ангажимент. Поради възникнал пожар и унищожаване на насажденията се е наложило тяхната подмяна, като за целта е закупен посадъчен материал, за което има издадени фактури. За пожара и унищожените насаждения е уведомен ДФ "Земеделие" в производствата по издаване на акта за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично растениевъдство" през кампания 2015 г. като със сега издадения АУПДВ е уведомен, че възраженията му не са приети. Става дума за неочаквано събитие, с внезапен характер, което не е могло нито да се предвиди, нито да се избегне, поради което няма вина за неизпълнение на поетия от него с договор ангажимент, а неизпълнението се дължи на причина, която е от обективен характер. Сертифициране е представяно, но не и за биологична продукция, която в резултат на пожара е невъзможно обективно да се реализира. Събитието е форсмажорно и изключително обстоятелство, което се е отразило на растежа на трайните насаждения, на тяхното цялостно развитие и на плододаването. Също така следва да се има предвид, че плододаване се очаква за тези насаждения на 10- та година за ореха и 7 - мата година за лешника. Към деня на поемане на ангажимента такива природни събития със случаен характер не е могло да бъдат предвидени, поради което не по своя воля е поставен в обективна невъзможност да го изпълни и на практика е лишен от такава възможност. За неизпълнение, дължащо се на непреодолима сила или извънредно обстоятелство, не се изискват частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. Неправилно е прието също така, че Актът за прекратяване на биологичния ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014- 2020 г. с изх. № 01-6500/2397 от 11.02.2022 г. със Заповед № РД-20-71/28.03.2022 г. на Министъра на Земеделието, ДФ „3"-РА е влязъл в сила. В тази врьзка счита, че по постъпилата жалба с рег. индекс № 10-256 от 22.03.2022 г. на Министерство на земеделието е следвало да се произнесе съдът. Административният орган не е препратил същата за разглеждане на компетентния съд, а вместо това е разгледал жалбата като я е приел за неоснователна, с което е излязъл извън своята компетентност, поради което административният акт се явява нищожен, поради нарушение на административната процедура. Моли да се отмени Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2397#9 от 15.11.2022 г. на Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие" РА - гр. София и възстановяване на изплатена субсидия в размер на 11329.24 лв. по направление „Биологично растениевъдство" за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018, във връзка с подадени заявления за подпомагане с УИН 12/090715/69528, УИН 12/070716/73293, УИН 12/160617/77565 и УИН 12/130618/81633, изцяло като неправилен. Моли да му се присъдят и направените разноски в съдебното производство. В с.з. адв. Б.И. поддържа жалбата като излага аналогични съображения. Счита, че с непрепращане на жалба с вх. № 01-6500/2397#4 от 15.03.2022 г. от Министерство на Земеделието на Административния съд, който е компетентен да се произнесе, е нарушено правото на защита на доверителя й, поради което Актът за прекратяване на биологичния ангажимент не е влязъл в сила и това административно производство е опорочено до степен на нищожност, която не може да бъде отстранена. Твърди липса на мотиви в обжалвания акт с оглед подаденото от него възражение от 30.06.2023 г. и посочване на причините за неизпълнение на поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие", които са от обективен характер и не следва да се вменяват във вина на бенефициента. Както пожарите, така и щетите от животни са форсмажорни и изключителни обстоятелства, тъй като са от случаен характер и са непредвидими. Липсват конкретни факти, които административният орган приема, че са налице, за да упражни предоставената му компетентност. В случая тяхното описание се изчерпва с констатацията, че представения от подпомаганото лице документ не отговаря на условията, предвидени в чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 на Наредба № 4/24.02.2015 г., като жалбоподателят е информиран за задълженията, предвидени с цитираните разпоредби. Коментираният документ, обаче не е индивидуализиран в акта, нито е посочено какво е несъответствието му и с кои конкретни изисквания. Не става ясно от мотивите на акта дали ангажимента е прекратен поради неизпълнение от страна на подпомаганото лице на изискването да получи в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство или такъв сертификат е получен, но не е представен или не съответства/отговаря на определени изисквания и на кои. Не е конкретизирано и кое от изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 и 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. не е изпълнено от жалбоподателя. При липса на каквито и да било фактически констатации в акта, напълно неясни остават съображенията на административния орган за неговото издаване. Неясно е също правното основание за издаването му. В чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г., към които препраща посочената в акта разпоредба на чл. 15, ал. 3, т. 3, са очертани няколко различни хипотези. При издаване на индивидуалния административен акт е допуснато и нарушение на материалния закон. Цитираните в акта правни норми – чл. ЗЗ, ал. 1, т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. влиза в сила на 12.03.2021 г., а чл. 15, ал. З, т. З от същата Наредба №4 е в сила от 12.03.2021 г., а допълнението - от 20.04.2021 г. Позовава се и на показанията на разпитаните свидетели и доказателствата представени от РСПБЗН през 2017 и 2019 г. за получено съобщение за пожари на сухи треви, зем.земи извън урбанизирана територия, в землището на с. Смоляновци, както и Телефонограми /л. 271 и 272 от делото/ за тези пожари, които са обхванали значителни площи - 150000 кв.м. и 60000 кв.м.

Ответната страна, чрез юрк. Й., в с.з. оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата, а оспореният акт да се остави в сила като правилен. По делото не е спорно, че е налице прекратен биологичен ангажимент по мярка 11 – биологично земеделие на жалбоподателя. Не се оспорва размерът на получената сума във вид на финансово подпомагане по съответното направление през годините на ангажимента. Единственото спорно обстоятелство по делото е дали е налице форсмажорно обстоятелство, което би изключило задължението за възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Не е налице предпоставката на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 - биологично земеделие, а именно не е налице надлежно уведомяване в писмена форма на ДФЗ за настъпилото твърдяно форсмажорно обстоятелство от земеделския стопанин в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин е бил в състояние да направи това, придружено с надлежни документи пред административния орган. Единственото уведомление, касаещо форсмажорно обстоятелство в широк смисъл, друг е въпросът дали същото попада в хипотезата на изрично посочените такива в допълнителните разпоредби на параграф 1, т. 9 от Наредба № 4 от

2015 г., е направено от жалбоподателя, във връзка с неговия ангажимент по мярка 112 на 07.12.2011 г. преди поемането на биологичния ангажимент, поради което същото е неотносимо към настоящия спор.

Данни за друго надлежно уведомяване за периода на ангажимента от кампания 2015 г. – 2018 г. не са събрани и установени по делото. На следващо място, счита че не е доказано твърдяното наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства.

От представените и събрани по делото писмени доказателства не се установява конкретно засегнатата от настъпилия пожар площ, нейното местонахождение, която да съвпада със заявените парцели. На следващо място не може да се приеме, че е налице форсмажорно обстоятелство, а именно тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството. От събраните по делото гласни доказателства може да се направи заключение, че за бенефициента не е било непредвидимо и непредполагаемо, възможността за възникване на непредвидени обстоятелства в неговото стопанство, доколкото по неговите думи, те са били системни. Или същият на собствен риск е поел задължението да изпълни ангажимента си и след като не го е направил, следва да понесе законните последици за това. В хода на издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият съответства на закона. Моли и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение от 08 02 2023 г. /л. 208/ настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като при условията на чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени допълнителни указания.

Съгласно Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по Мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. на Зам. Изпълнителен Директор на ДФЗ, оспорващият е уведомен, че е одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство”, като одобрените и неодобрените площи са посочени в Таблица № 1 на писмото. /л. 63-65/

С Писмо изх. № 01 – 6500/2397 от 12 05

2021 г. на Зам. Изпълнителен Директор на ДФЗ е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019 г. /л. 45/ Писмото е получено на 25 06 2021 г. /л. 49/ Във връзка с това Писмо оспорващият е подал възражение /л. 225/ като навежда данни за нанесени щети от недобросъвестни граждани и животни. Заявява, че е спазил всички правила като за 2019 г. е произвел продукция за собствена консумация.

С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. изх. № 01 – 6500/2397#2 от 11 02 2022 г. на Зам. Изпълнителен Директор на ДФЗ, последният орган отказва финансова помощ и прекратява поетият ангажимент по направление „Биологично растениевъдство”. В акта е посочено, че същият подлежи на обжалване пред Министъра на земеделието или административния съд в 14 дневен срок от неговото съобщаване. Актът е получен на дата 28 02 2022 г., съгласно ИД приложено на л. 38 от делото.