Решение № 75 от 20.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20265000500090 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №48 от 12.01.2026г., постановено по гр.дело №1558/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“№2, е осъдена да заплати на Б. В. З. с ЕГН:**********, сумата от 46016,27 евро /равняващи се на 90000лв./ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинения в извършване на престъпления по чл.210,ал.1,т.1,предл.1, т.2, т.3,предл.1 и 2 и т.5 вр. чл.209,ал.1 от НК; по чл.248а,ал.3 вр. ал.1 от НК; по чл.248а,ал.3 вр. ал.2 от НК и по чл.255,ал.3 вр. ал.1,т.2,предл.1,т.6, предл.1 от НК по ДП №211/2012г. на ОСО при ОП-Пловдив и НОХД №1887/2019г. на ОС-Пловдив, като за първите три наказателното производство е прекратено на основание чл.369,ал.4 /отм./ от НПК, а за последното е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2024г. до окончателното изплащане, като претенцията за неимуществени вреди за 1 разликата над 90000лв. до 300000лв. е отхвърлена, и Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“№2, е осъдена да заплати на Б.

В. З. с ЕГН:**********, сумата от 5,11 евро /равняващи се на 10лв./ - разноски по делото, а на адв.Т. Н. Й. с ЕГН:**********, АК-Пловдив, сумата от 1204,09 евро /равняващи се на 2355лв./ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Б. В. З. по производството.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Прокуратура на Република България, която го обжалва в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 46016,27 евро /равняващи се на 90000лв./ със законна лихва и разноски, с доводи за неправилност, касаещи обстоятелствата от значение за определяне на справедливия по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на дължимото обезщетение, като поддържа да не са налице трайни негативни последици, да липсва медицинска документация за изживени притеснения, страдания, тревожност и безпокойство вследствие воденото наказателно производство, да не е съобразен интензитета на действията по него, да не са обосновани мотивите за затруднения относно полагането на труд, да не са доказани вреди от медийни публикации за продължителен период. Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и за намаляване на обезщетението до справедливия размер.

Ответникът по жалбата Б. В. З. е депозирал чрез пълномощника адв.Т. Й. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност.

Против решението е подадена въззивна жалба и от Б. В. З., който чрез пълномощника адв.Т. Й. го атакува в отхвърлителната му част за разликата над присъдения размер на обезщетението от 90000лв. до пълния предявен от 300000лв. с оплаквания, касаещи продължителността на наказателното производство, неговия предмет, взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“, негативното въздействие в професионалната реализация и общественото мнение, широкото медийно отразяване на случая и действително претърпените неимуществени вреди. Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска изцяло с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази жалба Прокуратура на Република България не е подала отговор на същата, като в съдебно заседание чрез представляващия 2 прокурор я оспорва.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Б. В. З. против Прокуратурата на Република България иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 300000лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпления по чл.210,ал.1,т.1,предл.1, т.2, т.3,предл.1 и 2 и т.5 вр. чл.209,ал.1 от НК; по чл.248а,ал.3 вр. ал.1 от НК; по чл.248а,ал.3 вр. ал.2 от НК и по чл.255,ал.3 вр. ал.1,т.2,предл.1,т.6, предл.1 от НК по ДП №211/2012г. на ОСО при ОППловдив, с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, за първите три от които наказателното производство е прекратено на основание чл.369,ал.4 /отм./ от НПК, а за последното е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №1887/2019г. на Окръжен съд-Пловдив, като правото му по чл.6,пар.1 от ЕКЗПЧ на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено, ведно със законната лихва от 17.07.2024г.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на действително претърпени като пряк резултат от обвинението вреди и размера на претендираното обезщетение.

С първоинстанционното решение е прието да е налице хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, тъй като спрямо ищеца са били повдигнати четири обвинения за тежки умишлени престъпления, по отношение на три от които наказателното производство е било прекратено на основание чл.369,ал.4 /отм./ от НПК, а по обвинението по чл.255 от НК е бил оправдан. При отчитане на характера на обвиненията, обстоятелството, че ищецът е бил задържан за срок от 2 месеца и 9 дни, след което му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 10000лв., като наказателното производство е продължило общо 11 години, 9 месеца и 8 дни, привличан е като обвиняем шест пъти на досъдебното производство, два пъти е участвал в разглеждане на мярка за неотклонение пред съд, наложена му е мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната“, шест пъти е внасян обвинителен акт в съда, към момента на повдигане на обвиненията е бил 38, съответно 41годишен млад човек в най-активната си възраст, практикуващ като адвокат, 3 което е довело до широко медийно разгласяване на процесното наказателно производство в началната му фаза, а повдигнатите му обвинения са именно във връзка с неговата работа, която не е могъл да упражнява за времето на задържането му, и след това са довели до затруднения при полагането на труд и допълнителна тревога, безпокойство и несигурност за дейността му на адвокат, без данни за увреждане на здравословното му състояние, но при наличие на такива за ограничаване на свободното му придвижване в резултат на незаконното обвинение за значителен период, и приемайки, че, макар и делото да разкрива значителна фактическа и правна сложност, предвид множеството обвиняеми и усложнената престъпна дейност, за която са повдигнати обвинения в съучастие, периодът на наказателно преследване от 11 години, 9 месеца и 8 дни е твърде дълъг, поради което е било нарушено и правото на ищеца по чл.6,пар.1 от КЗПЧОС, съдът, съобразявайки и социалноикономическите условия на живот в страната, е приел за справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди такъв от 90000лв., включващ 80000лв. за незаконното обвинение и 10000лв. за нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Безспорно установено е от събраните писмени доказателства, представляващи материали от наказателното производство, че на 09.10.2012г. ищецът З. е бил задържан за срок от 24 часа със заповед по чл.63,ал.1,т.1 от ЗМВР като извършител на престъпление по чл.248а,ал.1, ал.3, ал.5 и чл.210 от НК по сл.дело №211/2012г. по описа на ОСО при ОП-гр.Пловдив и с Постановление от 10.10.2012г. е привлечен като обвиняем за това, че през м.юли.2012г., в гр.Пловдив, в съучастие като помагач при извършителство от страна на Г.Ч. като пълномощник на „Си Ейч Груп 2010“ЕООД, за да получи кредит от „Банка ДСК“ЕАД в размер на 62856лв., е представил неверни сведения, удостоверяващи осъществяването на селскостопанска дейност на фирмата-кредитоискател, съставляващо престъпление по чл.248а,ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20,ал.4 вр. ал.1 от НК, и за това, че по същото време в съучастие като помагач при извършителство от страна на Ч. като пълномощник на „Си Ейч Груп 2010“ЕООД, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага в 4 размер на 62856лв., е възбудил и поддържал заблуждение у В.Г. – служител на „Банка ДСК“ЕАД, че фирмата може да обезпечи кредитирането със субсидия по програми на ДФ“Земеделие“ и с това е направил опит да причини на банката имотна вреда в големи размери, съставляващо престъпление по чл.210,ал.1,т.5 вр. чл.209,ал.1 вр. чл.18,ал.1 вр. чл.20,ал.4 вр. с ал.1 от НК. С Постановление от 10.10.2012г. З. е задържан за срок от 72 часа, като на 13.10.2012г. отново е привлечен като обвиняем за това, че през периода м.юним.октомври.2012г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач с К.П., А.П. и Г.П. – в съучастие като подбудител, който умишлено е склонил Г.Ч., И.В. и С.А. да извършат престъплението по чл.248а,ал.3 вр. ал.1 от НК и като помагач, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения и обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки и набавяне на средства на Г.Ч. – пълномощник на „Си Ейч Груп 2010“ЕООД и С.А. – управител на „Рони 75“ЕООД – като лица, които управляват и представляват юридически лица, за да получат кредити от „Банка ДСК“ЕАД, „ОББ“АД и „Креди Агрикол България“ЕАД в общ размер на 2400000лв., като представят неверни сведения, удостоверяващи осъществяването на стопанска дейност на фирматакредитоискател, съставляващо престъпление по чл.248а,ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20,ал.3 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК, и за това, че в съучастие като съизвършител след предварително сговаряне за извършването на деянието с К.П., А.П., Г.П., И.Х., И.В. и С.А., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага в размер на 2400000лв., е възбудил и поддържал заблуждение у В.Г. – служител на „Банка ДСК“ЕАД, А.С. – служител на „ОББ“АД и неустановено до момента лице – служител на „Креди Агрикол България“ЕАД, че „Си Ейч Груп 2010“ЕООД може да обезпечи кредитирането със субсидия по програми на ДФ“Земеделие“, а „Рони 75“ЕООД ще обезпечи и изплати получения от „Креди Агрикол България“ЕАД, и с това е направил опит да причини на „Банка ДСК“ЕАД, „ОББ“АД и „Креди Агрикол България“ЕАД имотна вреда в големи размери, съставляващо престъпление по чл.210,ал.1,т.2 и т.5 вр. чл.209,ал.1 вр. чл.18,ал.1 вр. чл.20,ал.3 и ал.4 вр. чл.26,ал.1 от НК. С протоколно определение от 13.10.2012г. по ЧНД №1570/2012г. на Окръжен съд-Пловдив, потвърдено с протоколно определение от 23.10.2012г. по ВЧНД №445/2012г. на Апелативен съд-Пловдив, спрямо ищеца З. и останалите привлечени като обвиняеми А.П., К.П. и И.Х. е взета мярка за неотклонение 5

„задържане под стража“. Мярката е изменена в „парична гаранция“ от 10000лв. с протоколно определение от 11.12.2012г. по ЧНД №1852/2012г. на Окръжен съд-Пловдив, потвърдено с протоколно определение от 18.12.2012г. по ВЧНД №527/2012г. на Апелативен съд-Пловдив. С Постановление от 11.12.2012г. З. е привлечен като обвиняем за това, че на 11.06.2012г. в съучастие като помагач с И.Х. в качеството му на извършител и с К.П. в качеството му на помагач – в качеството си на помагач, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения и по друг начин – осигуряване на срещи и съгласуване на дейността по взаимодействието между извършителя Х. в качеството му на управител на „Стивели Мебел“ЕООД и помагача К.П. в качеството му на помагач, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения и по друг начин – осигуряване на списък на заявените земеделски земи и участие в очертаването им в ОбСЗ“Родопи“ и ОбСЗ-Септември, е улеснил Х. да представи пред Областна разплащателна агенция на ДФ“Земеделие“-гр.Русе неверни сведения в заявление за подпомагане 2012г., като в таблицата за използваните парцели през 2012г. е посочил, че ползва /обработва/ земеделски земи в землището на с.Първенец, с.Брестовица и с.Виноградец, съставляващо престъпление по чл.248а,ал.3,предл.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20,ал.4 от НК. С Постановление от 28.12.2012г. на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на страната, молбата му за отмяната на която мярка за процесуална принуда е оставена без уважение с определение от 04.09.2013г. по ЧНД №1290/2013г. на Окръжен съд-Пловдив. С Постановление от 03.08.2015г. З. отново е привлечен като обвиняем за две продължавани престъпления, първото от които по чл.210,ал.1,т.1,предл.1,т.2,т.3, предл.1 и 2 и т.5 вр. чл.209,ал.1 вр. чл.18,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26,ал.1 от НК, включващо четири деяния, а второто по чл.248а,ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20,ал.2 и ал.4 вр. чл.26,ал.1 от НК, включващо пет деяния. На 24.08.2015г. е извършено ново привличане за три продължавани престъпления, първото от които по чл.255,ал.3 вр. ал.1,т.2,предл.1,т.6,пр.1 вр. чл.26,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.2 от НК, включващо три деяния, второто по чл.210,ал.1,т.1,предл.1,т.2,т.3,предл.1 и 2 и т.5 вр. чл.209,ал.1 вр. чл.18,ал.1 вр. чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК, включващо четири деяния, и по чл.248а,ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20,ал.2 и ал.4 вр. чл.26,ал.1 от НК, включващо пет деяния.