Решение № 9998 от 29.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9998 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110125925 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от (ФИРМА) против С. Х. Х. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1720,82 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), аб.№ ****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 321,64 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.11.2023г., сумата в размер на 22,02 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 5,42 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020г. до 24.11.2023 г., като всички суми представляват 1/2 част от начислените за имота задължения, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 38359/26.12.2023 г. по ч. гр. д. № 66566/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок 1 след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Т.Д оспорва предявения иск по основание. В подадения отговор са изложени доводи, че между страните по спора не е налице валидно облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия за процесния период. Процесуалният представител на ответника поддържа, че до 13.08.2021 г. върху притежаваната от ответника ½ ид. част от топлоснабдения имот е съществувало пожизнено право на ползване от страна на трето за спора лице Н.И.С, което за сочения период се явява потребител на топлинна енергия. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че след смъртта на вещния ползвател ползвател на топлоснабдения имот, респ. потребител на топлинна енергия е единствено другия съсобственик – Ф.К Представителят на страната поддържа, че по делото не са представени доказателства относно начина на формиране на претендираната сума за дялово разпределение. В условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

При съобразяване на поддържаните от страните твърдения с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че процесният имот е топлоснабден, като ищцовото дружество е доставило топлинна енергия за исковия период на посочена в исковата молба стойност, че за периода е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както и че върху главницата е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

2

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди е представен договор за дарение на недвижим имот от 20.10.1997 г., обективиран в нот. акт № 126, том LLLVIII, нот. дело № 30978/1998 г. по описа на нотариус Валери Манчев, по силата на който Н.И.С прехвърлила правото на собственост върху процесния недвижим имот на дъщерите си Е.Г Х.а и Ф.Г.К, като прехвърлителката е запазила пожизнено право на ползване върху имота. От представеното по делото удостоверение за наследници № 2527/08.09.2022 г., издадено от С.О се установява, че вещният ползвател Н.И.С е починала на 13.08.2021 г. Като писмено доказателство по делото е приет и договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение от 20.12.2019 г., обективиран в нот. акт № 82, том VI, нот. дело № 705/2019 г. по описа на нотариус Христина Влахова, по силата на който Е.Г Х.а е прехвърлила правото на собственост върху ½ ид. ч. от процесния недвижим имот на ответника С. Х. Х.. Представените ведно с исковата молба общи фактури за отоплителен сезон 2020-2021 година и 2021-2022 година са издадени на името на вещния ползвател Н.И.С.

Съгласно разясненията дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК вещният ползвател дължи цената на доставената топлинна енергия, поради което за периода от 01.05.2020 г. до 13.08.2021 г. ( датата на смъртта на вещния ползвател Н.И.С) ответникът не е материално правно легитимиран да отговаря по исковата претенция. Следва да бъде отбелязано, че ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства между страните по спора за сочения период да е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Напротив от представените по делото общи фактури за процесните отоплителни сезони се установява, че партидата за имота е открита на името на вещния ползвател, а не на ответника.

Съдът намира, че за периода от 13.08.2021 г. до 30.04.2022 г. ответникът отговаря за ½ част съобразно дела си в съсобствеността от начисленото за имота задължение за заплащане на цена на доставена топлинна енергия. Във връзка с поддържаните от ответника доводи за неоснователност на исковата претенция, тъй като фактически ползвател на имота е другият съсобственик Ф.Г.К, следва да бъде отбелязано, че в хипотеза когато няколко лица притежават право на собственост върху топлоснабден имот съсобствениците отговарят пред топлофикационното дружество за задълженията съразмерно на дела си в съсобствеността освен ако между даден от тях и топлофикационното дружество не е сключен договор за продажба на топлинна енергия със съгласие на останалите титуляри на правото на собственост. Отношенията между отделните съсобственици във връзка с ползването и заплащането на цената на потребената топлинна енергия са извън предмета на настоящия спор. Следва да бъде отбелязано, че съсобственикът Ф.Г.К е депозирала молба за откриване на партида при ищцовото дружество за процесния имот на нейно име със съгласие на ответника едва на 14.09.2022 г. ( т.е. след исковия период). Представеният договор за продажба на идеална част от процесния недвижим имот, обективиран в нот. акт № 46, том XIV, нот. дело № 2309/2022 г. по описа на нотариус М.Г по силата на който Ф.Г.К е придобила правото на собственост върху собствената на ответника ½ ид.ч. от имота, е 3 сключен след исковия период, поради което е неотносим към изводите на съда.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът С. Х. Х. дължи ½ част от начислената за имота топлинна енергия за периода от 13.08.2021 г. до 30.04.2022 г. или сумата в размер общо на 1076,78 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1720,83 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 13.08.2021 г. предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.

36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.