Определение № 2950 от 20.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2950 гр. София, 20.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20258002901430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 във вр. с чл.295,ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, представлявано от синдиците, срещу решение № 78 от 07.02.2025г. по в.т.д.№ 123/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 16647/2017г. на СГС и е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск по чл.485 ал.1, във вр. чл.538 ал.1 ТЗ и с чл.513, ал.1 ТЗ за признаване за установено, че банката има вземане към ответника Г. П. Г. в размер на 549 000евро, ведно със законната лихва от 12.05.2017г., по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.10 ГПК – запис на заповед от 24.02.2014г., издаден от „Генимекс Инвест“АД, чрез изп. директор Г. П. Г., авалиран от:

„Генимекс ойл“ ЕАД, представлявано от изп. директор Г. П. Г. и лично от Г. П.

Г. за сумата 549 000 евро, платима на предявяване в срок до 30.12.2016г., предявен за плащане на издателя и авалистите на 22.05.2014г. Въззивното решение е постановено след отмяна на предходното такова с решението по т.д.

№ 619/2022г. на Първо т.о. на ВКС и връщане на делото за повторно разглеждане.

В касационната жалба се поддържат твърдения, че обжалваното решение е очевидно неправилно, в противоречие с ТР №8/02.04.2017г. по тълк. дело № 8/2017г. и ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. и двете на ОСГТК на 1

ВКС, постановено е в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Обжалващата страна счита за неправилна преценката на съда, че по делото е установено издаването на записа на заповед за обезпечаване на вземането за главница по договора за кредит с „КТБ“ от 21.05.2008г с кредитополучател „Генимекс Инвест“АД. Посочва се, че записът е издаден след сключване на Анекс № 1/ 14.01.2014г. към договора за кредит, поради което не може да се направи безспорен извод, че менителничният ефект обезпечава вземането на банката по каузалното правоотношение. Касаторът навежда, че според трайноустановената съдебна практика, ако вземанията по каузалното правоотношение не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, то между двете вземания няма основание да се търси обезпечителна функция.

В евентуалност посочва, че възраженията на ответника за обезпечителната връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение по повод на което е издадена ценната книга, подлежат на изследване доколкото биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В касационната жалба е заявен нов довод - ч е дори да се приеме, че менителничният ефект обезпечава вземането на банката по каузалното правоотношение, то към дата на образуване на заповедното производство по чл. 417 ГПК и предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК, обезпеченото вземане по каузалното правоотношение по договора за кредит, в резултат на обявената на 03.07.2015г., е с настъпила изцяло предсрочна изскуемост; че е допустимо обезпечението да е дадено на дата преди или след възникване на задължението по каузалното правоотношение, но с оглед установяване съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед, съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК, и в условията на настъпила изискуемост на вземането по каузалното правоотношение, установителният иск следва да се уважи. Изложени са съображения за неправилност на изводите, че ответникът-авалист на ценната книга може да противопоставя възражения на приносителя на ефекта; че банката е недобросъвестна и е действала при злоупотреба с права; за неправилност на извода, че възражението за недължимост на сумата по записа е основателно, тъй като се базира на недължимостта й въз основа на каузалното правоотношение, независимо, че от събраните по делото доказателства се установява настъпилата предсрочна изискуемост към датата на завеждане на иска.

2

Касаторът акцентира на редовността на ценната книга като единствен източник на установяване по реда на чл.422 ГПК на паричното вземане и освобождаваща ищеца - поемател от задължението да доказва съществуването на каузалното правоотношение с издателя като причина за издаването на записа.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване с изложени съображения, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, от решаващо значение за производството по несъстоятелност на КТБ АД /н/, както и за развитието на правото:

1/„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства и релевантни факти в тяхната съвкупност?“

2/„Изразът в записа на заповед „-... обещавам и се задължавам безусловно и неотменяемо да платя“, като поет безусловно ангажимент за плащане, подлежи ли на тълкуване и следва ли да се търси основание дали плащането се дължи ?“

3/„При въведени в процеса за установяване на вземане по запис на заповед доводи, че записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, следва ли датите на падеж по менителничния ефект и по каузалното правоотношение да са идентични, с оглед обуславянето на обезпечителната функция на записа на заповед?“ 4/„В хипотезата на обезпечителна функция на записа на заповед и неоспорено валидно предявяване на записа на заповед, при изследване на каузалното правоотношение и установяване на настъпила изискуемост на вземането по каузалното правоотношение към момента на подаване на заявлението по чл. 417, т.10 ГПК, дължимо ли е вземането по менителничния ефект?“

Във връзка с горното „следва ли да се приема, че записът на заповед има само и единствено обезпечителна функция?“

Твърди се и очевидна неправилност.

3

Писмен отговор от ответника Г. П. Г. не е постъпил в указания срок.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В обжалвания акт е съобразено, че с отменителното решение на ВКС са дадени указания новото разглеждане н а делото във въззивната инстанция да започне от фазата на съдебното дирене предвид обстоятелството, че в хода на производството ответникът е бил представляван от особен представител, без да са били налице условията за това и следва да му бъде дадена възможност да посочи и нови доказателства; че са дадени указания и да бъдат съобразени и доказателствата, касаещи междувременното снабдяване на „КТБ АД“-в несъстоятелност с изпълнителни титули срещу авалиста за задължения на кредитополучателя и издател на ефекта, възникнали по договора за кредит от 21.05.2008г. до датата на падежа на процесната запис на заповед , при отчитане на вида и периода на вземането по изпълнителните титули спрямо обезпечените с процесната ценна книга. Съставът на САС е посочил, че въпреки дадената му възмо жност ответникът не е правил доказателствени искания.

Въззивната инстанция е констатирала редовността на записа на заповед, авалиран от ответника, предявяването му на издателя и авалистите за плащане н а 22.05.2014г., от който момент е настъпил падежът. Изложила е съображения в подкрепа на становището си, че от представените доказателства се установява обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на задължението по договор за банков кредит от 21.05.2008г. между „КТБ“ АД и кредитополучател „Генимекс инвест“ ЕАД (тогава представлявано от изпълнителния директор Светла Енчева) за сумата 600 000лв., предвиждащ кредитът да бъде обезпечен с издаване на запис на заповед с издател „Генимекс Инвест“ЕАД, авалиран от „Генимекс Ойл“ЕАД с управител Г. П. Г. и лично от Г. П. Г.. Към договора има 11 анекса и съгласно последния от 14.01.2014г., задължението е с остатък 549 000 евро, платими на седем вноски - първа на 15.01.2015г., а останалите шест от 15.02.2015г. до 15.07.2015г. Акцентирано е на обстоятелството, че самият ищец не спори, че процесната ценна книга е издадена за обезпечаване на задълженията по този договор. Анализирано е, че след като ответникът е изложил твърдението си за конкретната каузална сделка - договора за кредит от 21.05.2008г., банката не е 4 възразила, че друга сделка е обезпечена с ценната книга. Обсъдена е възможността авалистът да противопостави на поемателя възражения, основани на каузално правоотношение с издателя, каквито са направени от ответника, извършена е преценката за допустимост на заявените възражения, произтичащи от и основани на каузалното правоотношение - договор за банков кредит от 21.05.2008г. със съображенията, че банката – поемател по записа на заповед, е злоупотребила с права (знаела е за правопогасяващо относително възражение на издателя за ефекта като длъжник по каузалното правоотношение, по което банката е кредитор). Този извод е подкрепен със съображенията, че за обезпечаване на задължението по договора за банков кредит от 21.05.2008г. в отношенията между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Генимекс Инвест“ ЕАД, освен процесния запис на заповед за сумата 549 000 евро, платима на предявяване и предявен за плащане на издателя и авалистите на 22.05.2014г., са били издавани и други записи на заповед за размера на неплатената по договора главница, авалирани от „Генимекс ойл“ АД и от Г. П. Г. и въз основа на някои от тях „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение и вече се е снабдила с изпълнителен титул срещу авалиста Г. П. Г.:

Така, с решение влязло в сила на 27.03.2021г. по гр.д. № 7564/2019г. по описа на СГС, е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вземането на КТБ /н/ срещу Г. П. Г. въз основа на запис на заповед, издаден на 30.04.2014г. о т „Генимекс инвест“ ЕАД, авалиран от „Генимекс ойл“ АД и от Г. П. Г., предявен за плащане на 16.05.2014г. ведно със лихвата за забава от 27.05.2016г. за сумата 549 000 евро , ведно със законна лихва от 27.05.2016г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 28282/16 по описа на СРС;

С решение по гр.д.№ 11300/2016г. на СГС, влязло в сила на 06.10.2023г., е признато за установено вземане на банката срещу Г. П. Г. за сумите 377 569.04 евро - главница и 26 905.90 евро - договорна лихва в размер на 9 % годишно върху главницата от 377 569.04 евро за периода от 31.07.2013 г. до 16.05.2014 г., дължими по запис на заповед на 31.07.2013 г., издаден от „Генимекс инвест“ ЕАД, авалиран при условията, при които е издаден от „Генимекс ойл“ АД и от Г. П. Г., предявен за плащане на 16.05.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК от 7.06.2016 г. по ч.гр.д. № 28 281/ 2016г. на СРС като за разликата над 5 сумата 377 59.04 евро до пълния предявен размер от 549 000 евро - относно главницата, както и за договорната лихва върху главницата в размер на 9 % годишно за периода от 17.05.2014 г. до окончателното й плащане, искът е отхвърлен.

Въззивната инстанция е приела за основателно възражението за недължимост на исковата сума поради недължимост на вземането по каузалното правоотношение със съображенията, че ако записът на заповед обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед.

При доказана обезпечителна функция на записа на заповед вземането на основание ценната книга следва да бъде изпълнимо към падежа й и съгласно условията на каузалното правоотношение.

Потвърдила е становището си, че преценката на събраните доказателства установява, че записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на вземането на ищеца за главница по процесния договор за кредит. Посочила е, че видно от последния анекс към договора за кредит от 21.05.2008г. - Анекс № 11/14.01.2014г., задължението по кредита към датата на подписването му е с остатък 549 000 евро и е уговорено плащането да бъде на седем вноски - първа на 15.01.2015г., а останалите шест от 15.02.2015г. до 15.07.2015г.