Решение № 3642 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3642 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110122698 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. С. З. - К., с която срещу С.О. е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лева (5112,91 евро), ведно със законната лихва за период от 04.03.2025 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, които се твърди да са настъпили от инцидент, който ищцата претърпяла на 04.03.2025 г., към 19:30ч. на излизане от супермаркет „*****“, находящ се на ул. „*****“ № ***** ж.к. „*****“.

С исковата молба ищцата твърди, че на процесните дата и място, вървейки към бордюра на тротоара, при опит да слезе от същия, за да пресече, попаднала на неравност (вътрешна дупка, образувана от отместена част от тротоара) на бордюра му, в резултат на което петата на левия крак се ударила във външния ръб на отместената част, изостанала нагоре, стъпалото на ищцата застанало в поза като на висок ток.

Пояснява, че частта от бордюра на процесния тротоар, в която се спънала, била оставена отместена напред, пред линията на останалите „шахматно“. Така била образувана дупка с широчина около 20 см, колкото бордюра и с дължина около 45 см.

Непосредствено пред отместената секция, където ищцата трябвало да стъпи, се намирала друга по-широка и дълбока дупка с неправилна форма и дълбочина около 15 см, покрита от локва. Така вертикалното разстояние от ръба на бордюрната секция до дъното на външната дупка, станало почти двойно (около 35 см). Ищцата загубила равновесие, полетяла силно напред и наляво, като при падането външната част на извития ляв глезен поел цялата й тежест и буквално се стоварила върху него. Ударила лошо и коленете, дланите, левия лакът, лявата част в областта на таза. В резултат на инцидента твърди да е изпитала неистова болка, развикала се, при което преминаващи хора помогнали да седне на бордюра, за да се свести. Сочи, че това падане било изключително опасно, тъй като покрай нея минавали автомобили. Установила, че изобщо не можела да стъпва с левия си крак. След около 3-4 минути бавно и на 1 подскоци, само на десния крак, опряна на раменете на двама младежи, стигнала до пейка в близост. Обадила се на близките си, които я откарали в УМБАЛСМП „П.“, където било установено тежко навяхване с разтегнати връзки и съмнение за скъсани такива, като кракът трябвало да бъде обездвижен минимум за период от 3 седмици чрез шина. Ищцата не можела да стъпва на крака си, движела се с инвалидна количка, впоследствие с патерици и чужда помощ. Натъртването на външната част около глезена, ходилото и кокалчето било изключително болезнено. На дясното коляно се образувала рана от падането. Впоследствие се появили сериозни синини и отокът в областта на глезена станал огромен. Повече от седмица от момента на увреждането, ищцата приемала болкоуспокояващи. Сочи, че била принудена да стои у дома си, предимно на легло, глезенът бил обездвижен с шина; придвижването все още било посредством патерици; за нея било невъзможно да се справя с каквито и да било домашни дейности, била зависима от грижите на семейството си относно всичко, свързано с нормалното ежедневие. Контролният преглед от 18.03.2025 г. потвърдил тежкото навяхване на глезена с наличие на разтегнати връзки, а допълнителни рентгенови снимки показали и спукана кост (непълно счупване), което наложило поне още 2-3 седмици пълно обездвижване на глезена. При контролен преглед на 18.04.2025 г., с оглед състоянието на ищцата /огромен оток, червено-лилав цвят на крака, интензивни кръвонасядания от двете страни на глезена, непрекъсната болка, особено непоносима при допир до крака, невъзможност да се стъпи на него, ищцата била изпратена за нови рентгенови снимки. След разглеждане на последните, станало ясно, че освен разтегнатите и скъсани връзки/сухожилия, била видна и фрактура на ляв малеолус. При следващите прегледи се оказало, че фрактурите са две – на вътрешния и на външния малеолус. Диагнозите били – тежко разтегнати сухожилия на ляв глезен с частични разкъсвания и непълно счупване (фрактура) на външен и вътрешен малеолус на ляв глезен. Към момента на предявяване на исковете ищцата все още била в процес на лечение, вземала противовъзпалителни медикаменти, нанасяла гелове за мазане, поставяла охлаждащи компреси върху остатъчния оток, като всичко това се случвало основно с чужда помощ. Положението, в което ищцата се намирала за дълъг период от време, препятствало и търсенето на следващо работно място. През възстановителния период твърди да е претърпяла изключително интензивни болки, страдания и ограничения, които сочи, че ще продължава да търпи до пълното си възстановяване.

Счита, че ответникът носи отговорност за причинените вреди, тъй като С.О. има задължение да изгражда, поддържа и ремонтира улиците на нейна територия. В случая е било налице неизпълненние на това задължение, от което ищцата е претърпяла процесните вреди.

Ответникът, в срочно подаден отговор, оспорва предявения иск. Оспорва механизма на настъпване на описаните в исковата молба травми. Счита, че са налице съществени противоречия между изнесеното в исковата молба и посоченото в представената от ищцата медицинска документация, където било посочено, че ищцата е заявила в деня на инцидента, че е паднала в шахта. Въвежда възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е следвало да се придвижва внимателно по тротоара и при наличие на неравности да забележи същите. Поддържа, че не е налице основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника в случая. Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и описаните в исковата молба вреди. Оспорва иска и по размер. Въвежда възражение за съпричиняване на вредите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приетата по делото медицинска документация, че ищцата е 2 била диагностицирана с „счупване на вътрешния (медиален) малеолус“ в деня. В деня на инцидента е била прегледана в УМБАЛСМП "П.", като са й дадени предписания крайникът да бъде обездвижен с ортеза. При преглед на 18.03.2025 г. са установени увредено общо състояние, разлят хематом по предно латерална повърхност и медиално на глезенна става, болезнени и ограничени движения, непълна фрактура на вътрешен малеолус. На ищцата е предписана медикаментозна и локална терапия, имобилизация на крайника и е насочена за последващ медицински преглед. На 15.05.2025 г. ищцата е била прегледана от лекар ортопед, който е установил продължаващи болки и наличие на оток и е насочил ищцата към извършване на контролна рентгенография. На 27.05.2025 г. ищцата се е явила за контролен преглед в УБМАЛСМП „П.“, при който е констатирано, че оплакванията й продължават. На 22.04.2025 г., на 02.05.2025 г., на 14.05.2025 г., на 28.05.2025 г. и на 23.06.2025 г.ищцата е била преглеждана от специалисти физиотерапевти, които са констатирали, че функцията на крайника не е напълно възстановена, наличен е бил оток в областта на лява глезенна става и стъпало, походката без патерици е била болезнена. Ищцата е насочена за провеждане на рехабилитация и физиотерапия. Към 08.10.2025 г., когато ищцата е била на преглед при физиотерапевт, са констатирани оток на лява глезенна става, болки и ограничени движения.

От приетите по делото болнични листове, съдът приема, че ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспоосбност за периода от 05.03.2025 г. до 26.06.2025 г.

По делото като доказателства са представени и са приобщени фактури и касови бонове, видно от които ищцата е закупувала медикаменти и помощни средства за лечение на фрактурата на глезена, вкл. ортопедична шина за стабилизиране на глезена, патерица и т.н., както и е провеждала рехабилитация и физиотерапия.

В хода на първоинстанционното прозводство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Й. К., съпруг на ищцата. Съгласно същите инцидентът с ищцата се случил на 4-ти март 2025 г. Съпругата му отишла да пазарува и след около половин час му се обадила, че е паднала в дупка и е в безпомощно състояние пред кварталния магазин в кв. *****. Свидетелят, заедно със сина им и с лекия автомобил, отишли пред магазина и заварили ищцата да седи на пейка в близост в безпомощно състояние. Качили я в автомобила и я закарали в „П.“. Наложило се да я носят, защото не можела да стъпва. Била е прегледана, като е установен голям оток.

Предположили ли, че се касае за разтегнати връзки, обездвижили крака и я изпратили на рентген. След като си събула обувката, кракът й отекъл още повече. Насочили я към вторични прегледи, след като спадне отокът. Предписали обездвижване на крака с шина, която закупили и 30 дни кракът бил обездвижен по този начин, дори спяла с нея.

През този период ищцата имала нужда от чужда помощ в ежедневието си, съпругът й помагал са отиде до тоалетна, носел й храна, къпел я. Дори с шината не можела да стъпва на крака, с оглед което закупили патерици, за да се придвижва, но пак не стъпвала на крака. След две седмици отишли в „П.“ за контролен преглед и тогава се установило, че освен разтягане на връзките, има и счупване на вътрешен малеолус.

Съгласно показанията, на първоначалната рентгенова снимка счупването не е било видимо, заради големия оток. След частичното спадане на отока, ищцата отново е била насочена за рентгенография, когато се констатирало счупването. Продължила да си носи шината, без да стъпва на крака. Наложило се удължаване на отпуска поради временна неработоспособност. Изписани й били болкоуспокояващи и лекарства, които да пие, за да се възстанови по-бързо счупването. Кракът е бил обездвижен с шина за период от около 40 дни, но към този момент ищцата все още не била възстановена.

Продължавала да има отоци, вкл. и към м.11.2025 г., с оглед което се подложила на изследване с ЯМР. През целия период на възстановяване ищцата се оплаквала от 3 болки, след всяка дълга разходка или ходенето на работа кракът й се подувал.

Съгласно показанията на свидетеля ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност за период от близо 6 месеца. Била е съкратена от работа и била безработна. Съгласно показанията на св. К., при първият преглед ищцата не е била прегледана внимателно – погледнали снимката от рентгена и констатирали силно разтегнати връзки и оток и обяснили, че не могат да кажат нищо повече.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д. М. въз основа на наличната по делото медицинска документация и извършен преглед на ищцата. Въз основа същото, съдът приема за установено, че се касае за частично счупване на вътрешен ляв глезен без разместванес разтягане на ставната капсула и връзките от външната страна. Наличен е бил фрактурен хематом и оток в областта. Функцията на крайника е била засегната, не е било възможно свободно движение в лявата глезенна става стъпване на крайника без болка. Процесните травми вещото лице е посочило, че могат да се получат при завъртане на ходилото по време на пропадане в неравност или в дупка по време на ходене. Колянната травма е получена при контакт с твърдата настилка, при което е било нарушено кожното покритие. Проведено е амбулаторно лечение с имобилизация на лява глезенна става, клинично проследяване, ходене с патерици, прилагане на медикаменти, физиотерапия и рехабилитация. Крайникът функционално е напълно възстановен, ищцата ходи свободно на пети и пръсти, може да кляка, походката е нормална, с оглед което вещото лице е заключило, че лечението е постигнало целите си. Фрактурата е зарастнала в добра анатомична позиция, връзковият апарат и капсулата са в добро състояние, с оглед което и травмата е отзвучала и не се очакват усложнения и остатъчни проявления за вбъдеще. ните контрактури, възстановяването на нормалната походка и участието на глезена и ходилото в опорната фаза на походката. През острия период (около 8 дни след настъпване на увреждането) ищцата е имала силни болки от нарастващите хематом и оток. Функцията на крайника е била нарушена за период по-дълъг от 30 дни, като в периода на рехабилитация ищцата отново е изпитвала болки, свързани с преодоляване на контрактурата в глезенната става, възстановяване на силата и еластичността на мускулите. Тази болка вещото лице по реда на чл. 200 ГПК е посочило, че обикновено продължава около месец, месец и половина, но е значително по-лека. След това пак е възможно да е изпитвала болки. Времената неработоспособност е продължила 114 дни, в който период експертът е изразил предположение, че ищцата е имала дискомфорт и не е можела да работи.