Решение № 5184 от 13.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5184 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска Дачева

ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100508209 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищеца Д. А. Р., чрез адв. К. А. С.-САК, срещу Решение № 20090734 от 09.04.2021 г. по гр.д. № 41736/2020 г., по описа на CPC, ГО, 174-ти състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 835,16 лева, представляваща стойност за начислена електрическа енергия по партида с клиентски номер *******, след извършена корекция на сметка въз основа на протокол за извършена проверка на електроснабден имот, представляващ апартамент в гр. София, ж.к. „Сухата река“ ул. „*******“, бл.103, вх. „Б“ за която е издадена фактура № 0003273315/26.06.2020 г.

Във въззивната си жалба въззивникът-ищец излага съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречието му с материалния закон и поради необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Навежда доводи, че не е спазен предвиденият в раздел девети от ПИКЕЕ от 2019 г. ред и начин за констатиране и преизчисляване на количеството електрическа енергия. Развива съображения, че количеството електрическа енергия, дължимо за спорния предмет, е неправилно изчислено и несъответно на реално потребеното. Сочи, че материалноправно легитимиран е доставчикът по договора за продажба на електрическа енергия, а не ответното дружество. Твърди, че не е доказана вина на 1 потребителя за извършване на намеса в СТЕ, както и че Общите условия към договора не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.

Предвид изложеното сочи, че ищецът не дължи процесната сума. Иска се отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на направените разноски за разглеждане на делото.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, чрез юрк. К.М.. Поддържа се правилност на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен по следните съображения:

Видно от лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-13507/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по разпределение на електрическата енергия, стопанисване и развитие на електроразпределителната мрежа в Западна България. Следователно "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) е оператор на електроразпределителната мрежа. Това му качество е от съществено значение в случая, защото не операторът на електроразпределителната мрежа, а крайният снабдител е материалноправно легитимиран за процесното вземане за корекция.

Действително, според чл. 56, ал. 1, 2 ПИКЕЕ , Обн. ДВ, бр.35 от 30.04 2019 г. операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от същия този оператор.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 б."а" ЗЕ общите условия на крайния снабдител съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице противоречие между чл. 56, ал. 1, 2 ПИКЕЕ от 2019 г. и чл. 98а ал. 2, т. 6 б."а" ЗЕ, тъй като според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, докато според ПИКЕЕ от 2019 г. сумата се дължи на оператора на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в ОУ 2 ред за уведомяване на клиента за нея. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-висока степан, а именно чл. 98а ал. 2, т. 6 б."а" ЗЕ.

От изложеното следва, че ответникът не е материалноправно легитимиран за процесното вземане за корекция, а легитимиран е крайният снабдител. Този извод следва и от практика на ВКС във връзка с приложението на чл. 50 и 51 ПИКЕЕ от 2013 г., според която сумата по корекцията на сметка се дължи на крайния снабдител, като именно по тази причина са приети и измененията на чл. 98а ал. 2, т. 6 б."а" ЗЕ във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В измененията на ЗЕ (ДВ бр. 41 от 21.05.2019 г.), с които е изменен чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ липсват други изменения на закона, от които да се заключи, че е налице промяна на законодателството в полза на оператора на електроразпределителната мрежа и чл. 98а ал. 2, т. 6 б."а" ЗЕ не трябва вече да се прилага. При наличието на чл. 98а ал. 2, т. 6 б."а" ЗЕ не може да се приеме, че чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи, че сумата по корекцията вече ще се дължи на оператора на електроразпределителната мрежа вместо на крайния снабдител.

Само на това основание - липса на материалноправна легитимация на ответника да претендира процесната сума, искът се явява основателен.

Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

С оглед изхода на делото ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции, в общ размер на 675, 00 лв., от които: 50,00 лв. – държавна такса за исковата молба, платена по сметката на СРС, по 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, 25, 00 лв. – държавна такса за въззивната жалба.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20090734 от 09.04.2021 г. по гр.д. № 41736/2020 г., по описа на CPC, III ГО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между страните, че Д. А. Р., ЕГН: ********** не дължи на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******“ № 159, Бенч Марк Бизнес център сумата от 835, 16 лева, представляваща стойност за начислена електрическа енергия по партида с клиентски номер *******, след извършена корекция на сметка въз основа на протокол за извършена проверка на електроснабден имот в гр. София, ж.к. „Сухата река“ ул.

„********* за която е издадена фактура № 0003273315/26.06.2020 г.

ОСЪЖДА "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: Гр. София, бул. „*******, Бенч Марк Бизнес център, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д. А. Р., ЕГН: **********сумата 675, 00 3 лв. разноски за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4