Решение № 114 от 14.11.2022, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Оряхово, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Л.К. при участието на секретаря А.А.Б. като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100256 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

От С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „ №22 чрез процесуалния й представител адв.М. В. М. от АК – Пловдив против „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК:201196810, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Балша „ №17, партер, представлявано от Борислав Николчев - управител, е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че С. В. С. не дължи на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК:201196810, със седалище и адрес на управление гр.София сума в размер на 262.02 лева / двеста шестдесет и два лева и две стотинки /, представляваща неустойка по договор за кредит №353893, тъй като на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗПК клаузата предвиждаща заплащането на горепосочената неустойка, е нищожна.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит №353893, сключен между нея и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора за кредит ищцата е следвало да върне сума в общ размер на 1233.44 лева, при сума на получаване 800.00 лева, при лихва от 171.42 лева и неустойка в размер на 262.02 лева.

Сочи се още, че сключването на договора е било извършено въз основа на подробна информация, описана в ОУ към договора, а именно след регистрация на клиента в сайта на ответното дружество и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „ съгласен съм с общите условия „, с което кандидатът безусловно приема същите.Посочено е, че след това кандидатът получавал имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора.Ако кандидатът бъдел одобрен, същият получавал на личния си имейл договор и ОУ за писмено 1 потвърждаване.Последното ставало като клиентът получавал съобщение по телефона на предоставен от него телефонен номер, 4 цифрен код.След това той получавал втори имейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код.След това получавал обаждане или имейл за потвърждение, че кредита е одобрен.

Твърди се, че ищцата се е регистрирала в сайта на дружеството – ответник, получила е имейл за потвърждение, получила е сумата от 800.00 лева под формата на кредит, предоставен и е подробен погасителен план по договор за кредит №353893, но договор за кредит не й бил предоставен.Счита се, че непредставянето на договора за кредит е грубо нарушаване на всякакви законови и морални норми от по – силната икономическа страна спрямо икономически по – слабата страна единствено и само с цел последната да бъде държана в неведение.

Счита се, че ищцата не дължи сумата от 262.02 лева, представляваща неустойка по договора за кредит, тъй като същата е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП по следните съображения:

- в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.З-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.Сочи се, че в този смисъл има практика на ВКС Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.

№5093/2007г., определение №877 по т.д.№662/2012г. и др..Отразено е, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.Сочи се, че според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ,пр.З от ЗЗД.Също така поради накърняването на принципа на , добри нрави " по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение се сочи, че в случая клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 262.02 лева, е в размер на 1/3 от сумата на отпуснатия кредит.Счита се, че по този 2 начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост - принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата, а в настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост;

- предвидената клауза била неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.Счита се, че разгледана в този аспект, неустойката в размер на 262.02 лева при неосигуряване на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водили до допълнително увеличаване на размера на задълженията.Счита се също, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по ТД №1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Посочено е, че по посочения начин се заобикалял чл.33, ал.1 от ЗПК;

- с процесната неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.В този смисъл била и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г..Сочи се, че неустойката по съществото си представлявала добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора, както и, че основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.Отразено е, че в същия смисъл били Решение №511 от 17.04.2018г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.

№324/2018г..Последователна била и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - Решение №107 от 25.06.2010г. на ВКС по т.д.№818/2009г, II т.о.; Решение №511 от 17.04.2018г. на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№324/2018г.;

3

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:стандартен европейски формуляр; ОУ; имейл кореспонденция; извънредно предложение по пощата и платежно нареждане от „ Изи Финанс „ ЕООД.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.На първо място се счита, че исковата молба е недопустима.В тази връзка се сочи, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.

№1083/27.04.2022г. ответното дружество е образувало дело срещу ищцата.Сочи се, че предмет на делото са били вземания по повод процесния договор за кредит от дата 13.09.2021г..В тази връзка се счита, че при наличието на две висящи дела с един и същи предмет, следвало да се прекрати по – късно заведеното, а видно от входящия номер на исковата молба, повод за образуване на делото, същата е била заведена на 09.05.2022г., докато заявлението е било заведено на 27.04.2022г..Сочи се, че следователно настоящето дело е по – късно заведено и съгласно чл.126 от ГПК подлежи на прекратяване.

Счита се още, че липсвал правен интерес от завеждането на настоящия иск, поради което исковата молба също се явявала недопустима.В тази връзка се сочи, че щом като е било налице висящо дело между страните, ищцата е трябвало да подаде възражение и да си защити правата в последващо дело по чл.415 от ГПК.Сочи се, че съгласно ТР №1/2020г. по ТД №1/2020г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че съдът следи служебно за недействителността на процесния договор, поради което съдът , който е разгледал делото по повод иска по чл.415 от ГПК е трябвало да извърши преценка на действителността на договора.

Ответното дружество счита, че исковата молба е основателна, като на основание чл.237 от ГПК признават изложеното в нея.Сочи се, че именно поради недействителността на клаузата, дължимата по нея сума не е била претендирана със заявлението, с което са били претендирани останалите вземания по договора и поради това обстоятелство се сочи, че клаузата се третира като несъществуваща.

Счита се, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, тъй като от предприетите спрямо ищцата действия било видно, че липсва позоваване на оспорената клауза, поради което се прави искане на основание чл.78, ал.2 от ГПК разноските по делото да останат в тежест на ищеца.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК се прави искане за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В подкрепа на отговора са представени заверени копия от следните писмени доказателства – заявление за издаване на заповед за изпълнение вх.

№1083 от 27.04.2022г..

С Определение от дата 22.07.2022г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание.

По делото от ответното дружество е постъпило становище вх.

4

№2343/31.08.2022г., с което се поддържа отговора на исковата молба.Прави се искане съдът да се произнесе като допълни доклада с искането по чл.126 от ГПК.

Към становището е приложен препис от договор за предоставяне на кредит №353893 от дата 13.09.2021г., сключен между страните.

Писмено становище вх.№2649 от дата 05.10.2022г. е постъпило и от процесуалния представител на ищцата.Със същото се поддържа изцяло депозираната искова молба, като в нейна подкрепа отново се излагат подробни доводи и се оспорва предоставения отговор.Посочва се още, че становището на ответната страна, че не са дали повод за завеждане на делото е неправилно, тъй като от сключения договор било видно, че е уговорена и изискуема неустойка, която е дължима от момента на сключването на договора и се претендирала и към настоящия момент.Сочи се, че ищцата е била добросъвестна и е изплащала вноските, както и неустойката, претендирана от ответното дружество.Именно поради това единствената възможност, която имала за да не дължи тази неустойка е чрез предприемането на съдебни действия по обявяване на нейната нищожност.Счита се, че за тези действия е дало повод ответното дружество чрез уговарянето й в договора и последващото й претендиране с всяка една погасителна вноска.Счита се още, че твърдението на ответната страна, че не е дала повод за завеждане на делото е продиктувано от липсата на друг защитен ход, доколкото на ответната страна било ясно, че така уговорената неустойка е нищожна и с цел да избегне заплащането на допълнителни разноски поддържа тезата, че не е дала повод за завеждане на иска.Посочва се, че от представените по делото имейли било видно, че ответното дружество неколкократно е претендирало задължението по договора за кредит, включително включена вноска неустойка, което също било повод за завеждане на иска.