Решение № 3418 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3418 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20255330101563 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 07.05.2025г. подадени от Й. Р. Р. против „Стик- Кредит“ АД, с която са предявени искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от ***г., сключен между страните и при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. „3-то“ ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 27, вр. чл. 17 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от ***г., сключен между страните, предвиждащи заплащането на неустойка в размер от 0.9% от стойността на усвоената по договора сума за всеки ден, в който заемателят не е предоставил обезпечение на вземанията на кредитора по договора.

Ищецът твърди, че с ответника е сключил Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от ***г., по силата на който е усвоил сума в размер от 950 лв., която е следвало да върне на 12 месечни вноски, ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания до 12.08.2024г. Отразеният по договора годишен лихвен процент е 36%, а ГПР е 42, 58%. Сочи се, че в чл. 17 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури в тридневен срок от сключване на договора обезпечение- физическо лице- поръчител, което следва да отговаря на множество кумулативно предвидени условия или банкова гаранция за всички задължения по договора. Изтъква се, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури което и да било от двете обезпечения. При непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, в тежест на потребителя се начислява разписаната в чл. 27 от договора неустойка- 0.9% от усвоената главница за всеки ден, в който потребителят не е предоставил обезпечение. Предвид изложеното, 1 ищецът поддържа, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, чрез което последният цели единствено да капитализира допълнителен приход.

Изтъква, че формулираното по договора задължение за заплащане на „неустойка“ следва да бъде включено в ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бъде включена в ГПР, размерът му би бил доста над императивно определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум. Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР води до цялостна недействителност на договора на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В уточнението към исковата молба от 07.05.2025г. ищецът изтъква, че разполага с правен интерес от предявяване на иска за обявяване нищожност на договора за кредит, тъй като не е заплатил всички дължими по договора суми. Предвид изложеното, моли се да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит. При отхвърляне на главния иск, моли се да бъде уважен предявеният при условията на евентуалност иск. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Стик- Кредит“ АД е подал писмен отговор, с който поддържа, че исковете са допустими, но неоснователни. Изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника.

Поддържа се, че вземането за неустойка при непредоставяне на обезпечение не следва д а се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото се заплаща единствено в случай, че потребителят не изпълни договорно поетото си задължение.

По отношение на размера на неустойката се поддържа, че в проявление на принципа на договорната свобода, същият е индивидуално договорен между страните и в тази връзка не се явява прекомерен. Твърди се, че неустойката не е прекомерна и предвид обстоятелството, че вземанията по процесния договор за кредит не са обезпечени.

Моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

С постановеното по делото Определение № 4383/ 31.03.2025г. съдът е върнал подадената от „Стик Кредит“ АД насрещна искова молба и е прекратил производството в тази му част. Предвид това, релевантни за настоящия процес са единствено първоначално предявените искове от Й. Р. Р. срещу „Стик Кредит“ АД.

По допустимостта на производството: при наличие на твърдения за недействителност на договора или на отделни клаузи от него, за ищеца – потребител винаги съществува интерес да предяви нарочен иск за обявяване нищожността на договора или на част от него, тъй като само така би се формирала сила на пресъдено нещо по отношение на въпросите касаещи действителността на договора и би се гарантирало, че кредиторът не би предявил срещу потребителя каквито и да било претенции за суми, различни от главницата (арг. чл. 23 ЗПК). В тази връзка е отразеното и в § 83 от Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С- 714/ 22, съобразно което Директива 93/13 предоставя на потребителя право да се обърне към съд, за да се установи неравноправният характер на договорна клауза и последната да се остави без приложение — право, чиято ефективност трябва да се съблюдава. Чл. 7 от Директива 93/13 изрично повелява, че държавите - членки осигуряват, че в интерес на потребителите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.

Прилагането на гореизложените съображения към настоящия казус налага разбирането, че единствено чрез предявяването на иск за обявяване нищожност на 2 договора за кредит, потребителят би имал достатъчно ефективна защита срещу всяка една бъдеща претенция на кредитора във връзка със съществуващите в договора неравноправни/ недействителни клаузи. Именно и предвид това съдът приема, че за ищеца – потребител съществува интерес да претендира обявяване цялостната недействителност на договора за кредит и това именно представлява ефективно средство за защита съобразно изискването на чл. 7 от Директива 93/13 срещу всички бъдещи претенции на кредитора по договора, които се основават на недействителни/ неравноправни клаузи от същия.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Стик Кредит” АД като заемодател и ищеца Й. Р. Р. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №*** от ***г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 950 лв. Отразеният в договора годишен лихвен процент е 36%, годишният процент на разходите е 42,58 %, а задължението следва да се погаси на 12 месечни вноски до 18.08.2024г. (съобразно приложимия към договора за кредит погасителен план- л. 7 гръб от делото). Съобразно 17, ал. 1 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора обезпечение, а именно: физическо лице- поръчител или банкова гаранция със срок на валидност наймалко 30 дни след падежа на последната вноска по кредита. По отношение на поръчителя, той следва да бъде одобрено предварително от кредитора лице и да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от приложимите към договора Общи условия: дееспособно физическо лице навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в ***, с непрекъснати осигурителни права /здравно и социално осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/ служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/ служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди подаване на заявката за кредит. Поръчителят следва да е с минимален осигурителен доход от 1500 лв., валидно трудово правоотношение при последен работодател от минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора и да представи служебна бележка от работодател за получавано трудово възнаграждение за период от 6 месеца преди кредитната заявка.

При неизпълнение в срок на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, съобразно 27, ал. 1 от договора за кредит, заемателят следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 0.9% от стойността на усвоената по договора сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Съобразно чл. 28 от договора, при неизпълнение на което и да е задължение по договора, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи на кредитора и неустойка в размер от 1% от размера на просрочената сума на ден (тоест, налице е кумулиране на неустойките по чл. 17 и чл. 18 от договора).

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на ищеца Й. Р. Р. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

Между страните не съществува спор, поради което и с доклада по делото е 3 отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР не се включва вземането за неустойка дължимо съгласно чл. 27, вр. чл. 17 от договора за кредит.

По правните аспекти на спора:

По главната искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Стик- Кредит" АД като заемодател и Й. Р. Р. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 950 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 1, ал. 4 от Договора, доколкото са неразривно свързани. Разпоредбата на 17, ал. 1 от договора, възлага в тежест за заемателя в изключително кратък период след сключването на договора за кредит (три дни) да осигури физическо лице- поръчител, което следва да отговаря на горепосочените кумулативно поставени изисквания или банкова гаранция. При неизпълнение се дължи отразената в чл. 27, ал. 1 от договора неустойка в размер 0.9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 17, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка).