Решение № 3672 от 12.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3672 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100503442 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20076493/26.01.2023 г., постановено по гр. д. № 23337/20 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, е отхвърлен предявения от Н. Н. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, кв. „Горубляне“, ул. ****, против „ЗД ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК 121265113 и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“**** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за сумата 11584,40 лв – претендирано застрахователно обезщетение по Договор за застраховка "Каско на МПС" с покритие „Пълно Каско“ със застрахователна полица № 00500100323414 от 23.08.2019 г. за щети на лек автомобил с рег.№ ****, заведени като щета № 0500822636 от 20.11.2019 г., от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 14.11.2019 г. в гр.Враца, ведно със законната лихва от 11.03.2020 г. /датата на предявяване на иска/ до изплащане на вземането. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца, с която обжалва р е ш е н и е т о изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от 1 ответника в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 11 584,40 лева, представляваща застрахователно обезщетение по Договор за застраховка "Каско на МПС" с покритие „Пълно Каско“ със застрахователна полица № 00500100323414 от 23.08.2019 г. за щети на лек автомобил с рег.№ ****, заведени като щета № 0500822636 от 20.11.2019 г., от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 14.11.2019 г. в гр.Враца, ведно със законната лихва от 11.03.2020 г. /датата на предявяване на иска/ до изплащане на вземането.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) обективно настъпване на покрито застрахователно събитие, т.е. увреждане на застрахованото имуществено право; 2 ) наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за имуществено застраховане, към момента на твърдяното увреждане.

Механизмът на твърдяното ПТП не се установява в условията на пълно и главно доказване от събрания по делото доказателствен материал. Настоящият състав на съда не кредитира събраните в хода на производството свидетелски показания по отношение реализирането на описания от свидетелите сблъсък между процесния автомобил „Мерцедес“ и л.а. „БМВ, тъй като освен, че не съответстват на доказателствения материал, то се явяват в противоречие с технически правила и на законите на физиката и динамиката, което буди съмнение в тяхната достоверност.

2

Настоящият състав на съда кредитира напълно заключенията на вещото лице Й.Й. и на С.Д.С., И.А.Т. и И.П.Й. и приема, че в настоящото производство не се доказва настъпването на твърдяното от ищеца застрахователно събитие по време, място и начин, описани в исковата молба. Посочените вещи лица пълно и задълбочено са анализирали събраните доказателства и твърдения механизъм на настъпване на ПТП и въз основа на притежаваните от тях специални знания дават категорично заключение, че констатираните увреждания на процесния автомобил не са причинени по описания от ищеца механизъм.

Заключенията на тези вещи лица са логични, обстойно мотивирани и обосновани, като в компетентността и безпристрастността на вещите лица съдът няма основание да се съмнява.

Според заключението на вещите лица по допусната трета поред САТЕ увреждането на предния десен калник на процесния автомобил е в областта на десния фар на височина около 80 см и е следствие огъване предната част на калника с посока от вътрешността на автомобила към външния страничен габарит и не е следствие на директен удар поради това, че не се наблюдава нараняване на повърхността на детайла Констатирано е и увреждане в задната част на прения десен калник зад предно дясно колело на височина около 55 см с деформация около 3 см, която е характерна за директен удар и би могла да е следствие на удар от друг автомобил, но не съответства на увреждане от описаното ПТП поради голямата сила на удара при отчитане скорост над 60 км/ч на другия автомобил съгласно показанията на свидетеля Х.в. Според вещите лица конкретното състояние на процесния автомобил, подробно обсъдено в заключението, води до извод, че счупването на шенкела и деформацията на амортисьора са станали при направление на гумата почти успоредно на надлъжната ос на автомобила и тези увреждания противоречат на описаното ПТП, при което направлението на предните колела се твърди да е в крайно ляво положение.

Според вещите лица задействането на всички въздушни възглавници и деформацията на страничния десен габарит също не може да се обяснят с твърдяното ПТП. При изслушване на заключението вещото лице Стоименов (който е извършил оглед на процесните автомобили) изрично посочва, че в случай на сблъсък като описания, при който предните колела на процесния автомобил са максимално навити наляво ударът именно от конкретния л.а. „БМВ“ би довел до отхвърляне на автомобила, нарушаване изцяло на преден десен калник, разделяне сходимостта по вертикала на предна дясна колона, а за да се счупи окачването е следвало задължително да се увреди кормилният накрайник, но такива увреждания и обстоятелства не са налице. Според вещото лице на база конкретните разстояния на твърдяното местопроизшествие при реализиране на удар като описания позицията на двата автомобила не би била такава, каквато е установена от снимките от МВР.

Заключението на вещите лица е категорично, че установената деформация на предната част на л.а. „БМВ“ не е в причинно-следствена връзка, т.е. не може се получи при описания механизъм на ПТП с л.а. „Мерцедес“. След извършения оглед не е установен детайл по л.а. „Мерцедес“, който да е имал съприкосновение с предната част на л.а. „БМВ“, за да се получи твърдяната от ищеца деформация на предния капак в средата. Заключението на вещите лица е в синхрон и с изготвената непосредствено след твърдяното ПТП докладна 3 записка от автоконтрольор – Г.Г..

В условията на пълно и главно доказване не се установи правопораждащия спорното материално право фактически състав, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. твърдяното от ищеца субективно материално право, пор На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на съдебни разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 150 лева – юрк. възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20076493/26.01.2023 г., постановено по гр. д. № 23337/20 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. Н. В., ЕГН **********, да заплати на „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, сумата от 150 лева, представляваща сторените във въззивното производство съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис – чл. 7, ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4