Решение № 4340 от 05.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4340 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330113477 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Т. М., с ЕГН: ********** срещу „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК: 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК: 203508899, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № ****г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, както и за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от *** г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че между него и ответника „Кредисимо” ЕАД бил сключен договор за Договор за потребителски кредит № ***** по силата на който ищецът усвоил 3000 лева, при лихвен процент от 40.00 % и ГПР 48,21 %. На 15.01.2022 г. ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът, вписвайки ГПР от 48,21 % е заблудил потребителя. Това довело до неравноправност на уговорката за ГПР, което от своя страна водело до нищожност на клаузата за ГПР. Твърди уговореното възнаграждение за фирма - поръчител да е разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият 1 представлявало „заблуждаваща търговска практика“. Счита се, че кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, с което е нарушил принципа заложен в чл. 5 от Директива 93 /13/ ЕИО. Намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като чл. 8 от договора не изпълнявал законовите изисквания, съгласно които потребителят имал право да се откаже от договора. Счита, че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Навежда самостоятелни доводи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в правоотношението съгласно чл. 143, т. 19 ЗПК. Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове, като възразява да е бил сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че представеният по делото договор е генериран във връзка с подаденото от ищеца искане за отпускане на кредит, но искането не е одобрено от ответника, нито е предоставена в заем уговорената сума. С оглед на това счита, че не е налице валидно сключена сделка, която да може да бъде обявена за недействителна.

В случай че се приеме че е налице сключен договор, поддържа, че искът е неоснователен. Твърди се, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК и в този смисъл са неоснователни възраженията на ищцовата страна за нищожност поради противоречие с чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Оспорва се и твърдението на ищеца, че сключването на договор за поръчителство е било изискване за сключването на договора за кредит и в тази връзка, че възнаграждението трябвало да бъде включено в ГПР. Твърди се, че сключването на договор за поръчителство е предвидено като възможност, а не като задължение.

Договорът за кредит бил сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство, затова включването на ГПР в разходите по договор за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Предвид изложеното моли да се остави без уважение предявения иск за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № *** Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД е депозирало писмен отговор. Счита, предявените искове за недопустими, поради невъзможен предмет. По същество – взема становище за неоснователност на предявените искове, като възразява да е бил сключен, както договорът за потребителски кредит между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, така и акцесорният договор за предоставяне на поръчителство, чието валидно съществуване се обуславя от съществуването на валиден договор за кредит.

2

Сочи се че ответникът не претендира каквото и да било плащане на основание договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за потребителски кредит № ***.

В случай че се приеме че предявеният иск е допустим, се прави възражение, че същият е неоснователен. Сочи се, че за ищеца не е съществувало задължение за сключи договора за поръчителство. Твърди се, че договорът за кредит предвижда изричната възможност потребителят сам да избере дали кредит да бъде обезпечен или необезпечен, като и в двата случая искането му се разглежда и преминава през процес на оценка. Сключването на договора било възможност, а не задължително условие. Неоснователно било твърдението, че уговореното възнаграждение за поръчителство следвало да бъде включено в ГПР като разход по кредита. Твърди, че наличието на свързаност между двамата ответника не водило до скрито оскъпяване на кредита. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на твърдените договори – за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, при сочените в исковата молба параметри, които не отговарят на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до тяхната недействителност.

При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира следното:

По делото е представен неподписан от страните Договор за потребителски кредит № **г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД. Не се представя твърдения Договор за поръчителство от 1*** г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. Двамата ответници отричат да са сключвали процесните договори с ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

В настоящия случай, по делото е приложен Договор за потребителски кредит № ***г., който обаче не носи подписа на страните, не се твърди същият да е сключен от разстояние и за него да са приложими правилата на ЗПФУР.

Всичко изложено обосновава извод за липсата на сключен договор за заем между страните по делото при така заявените от ищеца параметри, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК условие за действителност на договора за потребителски кредит е наличие на писмена форма, за която доказателства да е спазена, не са представени.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗПК „договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

3

Представените от ищеца по делото писмени доказателства имат характер на частни неподписани документи, които изхождат от ищеца и не са в състояние да обосноват извод за сключени договори с двамата ответници /още повече, че такъв, сключен с втория ответник - „Ай Тръст“ ЕООД въобще не се представи, въпреки разпредЕ.та на ищеца доказателствена тежест/.

От изисканата от БНБ, отдел „ЦКР“ справка относно сключените договори между ищеца М. и „Кредисимо“ ЕАД се установява, че договор за потребителски кредит с процесния номер липсва. Съдът допусна изслушването на ССчЕ по искане на ищеца по делото, но определеният депозит остана невнесен.

Ето защо, с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът не доказа възникването на твърдените облигационни правоотношения, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход, право на разноски за юрисконсултско възнаграждение се поражда за двамата ответници на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като съдът определя същото в размер на от по 100 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т. Т. М., с ЕГН:

********** срещу „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК: 175330437 иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № *** е недействителен на основание чл. 22 ЗПК

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т. Т. М., с ЕГН:

********** срещу „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК: 203508899 иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за поръчителство от **г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА Т. Т. М., с ЕГН: ********** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК: 175330437 сумата в размер на 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

ОСЪЖДА Т. Т. М., с ЕГН: ********** да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК: 203508899 сумата в размер на 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4