Решение № 13378 от 09.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13378 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110160261 по описа за 2024 година

Предявени са от П. С. Г. срещу „С“ ООД следните искове: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем №.../10.05.2023г.; в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 6.1, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок, по чл. 6.2, предвиждаща неустойка в размер на 3 409,32 лева и по чл. 3.5, определяща ГПР в размер на 47,91%, поради противоречие с добрите нрави и чл. 146 от ЗЗП; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК за сумата в размер на 608 лева, представляваща общата стойност на неоснователно извършени плащания /недължимо заплатени и получени/ към дружеството при начална липса на правно основание по договор за паричен заем №.../10.05.2023г., ведно със законна лихва от 10.10.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът П. С. Г. твърди, че между него и ответника бил сключен процесният договор за паричен заем за главница от 1 700 лева при ГПР от 47,91%, ГЛП от 40,05% и срок за погасяване 18 месеца. В чл. 6.1 от договора било уговорено задължение за потребителя в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение под формата на поръчител или безусловна банкова гаранция, отговаряща на условията по чл. 33, ал. 1 от Общите условия. При неизпълнение потребителят дължал неустойка в размер на 3 409,32 лева съгласно чл. 6.2 от договора. Сочи, че неустойката следвало да бъде включена като компонента в годишния процент на разходите по кредита, поради което липсата нарушавала нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на договора поради противоречие с императивните материалноправни разпоредби на закона – чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК с оглед неправилно посочения в договорите размер на ГПР, в който не е включена неустойка за неосигуряване на обезпечение за съответния договор. Излага доводи за неравноправност на клаузата на чл. 6.1, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок, клаузата на чл. 6.2, предвиждаща неустойка в размер на 3 409,32 лева, и клаузата на чл. 3.5, определяща ГПР в размер на 47,91 %, както и за противоречие на същите с добрите нрави. В обобщение на 1 подробните аргументи, изложени в исковата молба, са заявени искания съдът да уважи исканията и да присъди разноски в полза на ищеца, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца и да не присъжда разноски в полза на насрещната страна, позовавайки се на практика на СЕС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „С“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не отрича сключването на договор между страните с параметри, описани в исковата молба. Отрича при сключването им и чрез съдържанието им да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори съответните клаузи за неустойка да са нищожни, то това не влече нищожност на целите съглашения. Оспорва твърденията, че договорът е нищожен на всички посочени от ищеца основания. Счита, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква да бъде посочен в договора математически алгоритъм, по който се определя ГПР. Редът за определяне на ГПК бил императивно установен в чл. 19, ал. 2 ЗПК и страните не разполагали с правна възможност да определят размера му по различен начин.

Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че не било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като годишният лихвен процент бил фиксиран с ясно изразена стойност при подписване на договора и същият не подлежал на промяна. Несъстоятелно било твърдението на ищцата, че не били посочени условията за прилагане на размера на лихвения процент. Клаузата за неустойка не била нищожна, тъй като обезпечението на задължението било съществен елемент при преценка на носения от кредитора риск. Именно с оглед обезпечения характер на кредита ответникът се бил съгласил да поеме финансов риск по неговото отпускане, разчитайки че ще може да се удовлетвори от учреденото обезпечение. Поради тази причина неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение било съществено за кредитора, а потребителят могъл да избира коя от двете форми на обезпечение да предостави. Не била налице и заблуждаваща търговска практика относно посочването на размера на ГПР. Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата необходима му информация, за да счита последният за информиран и да е наясно каква сума дължи по всеки договор. Освен това последният е имал възможност да се откаже от договорите, което свое право не е упражнил.

Представя справка за движенията по кредитите, като счита за ненужно изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Моли съдът за отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За провеждането на успешна защита по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. първо и трето ЗЗД ищецът следва да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото съдържание, а ответникът следва да докаже че е изпълнил изискванията на ЗПК относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на ГПР, както и клаузите на чл. 6.1, 6.2 и 3.5 от договора са индивидуално договорени.

Настоящият състав намира, че договор за кредит 10.05.2023 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

2

Съдът е приел като безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключване на Договор за паричен заем №... от 10.05.2023г. за главница в размер на 1 700 лева при ГПР от 47,91%, ГЛП 40.05% и срок за погасяване 18 месеца; факта, че кредиторът е предоставил и кредитополучателят е усвоил уговорената главница по договора, както и че кредитополучателят е заплатил сумата от 1 700 лева в изпълнение на задълженията си по договора.

От съдържанието на Договор за паричен заем №... от 10.05.2023г., приет като писмено доказателство по делото, се установява, че съгласно чл. 6.1 заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия: поръчител или банкова гаранция. Съгласно клаузата на т. 6.2 при неизпълнение на т. 6.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3 409,32 лева, която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка следва да се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия при сключване на индивидуални договор страните могат да уговорят едно от следните обезпечение: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в размер най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда.

Вещото лице след запознаване с представените по делото доказателства, представя заключение, в което посочва, че внесените суми от ищеца за погасяване на задълженията по договор за паричен заем №.../10.05.2023г. са в размер на 2 308 лева, като с внесената сума са погасени задълженията както следва: за главница - 1700 лева, за договорна лихва - 113,48 лева и за неустойка - 494,52 лева. Отчитайки Приложение №1 към ЗПК, единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР по кредита, е договорната лихва, чийто размер възлиза на 47,91 %. В случай, че при изчисляването на ГПР се включи и неустойката в размер на 3 409,32 лв., при главница от 1 700 лв., срок на погасяване 18 броя седмични вноски, ГПР е в размер на 593,30% .

Настоящият съдебен състав приема, че оспорените клаузи на чл. 6.1 и чл. 6.2 от договора, предвиждащи задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на едно от предложените при условията на алтернативност договорни обезпечения – поръчителство или безусловна банкова гаранция, в действителност прикриват способ на кредитора да начисли допълнителни разходи по кредита за кредитополучателя, респективно да реализира по-висока печалба.

Предпоставките за възникване на вземането на неустойка за кредитора се изразяват в допуснато договорно неизпълнение за поетото от кредитополучателя задължение за учредяване на договорно обезпечение в значително кратък тридневен срок от усвояването на сумата по кредита. Съдът намира, че предвидените изисквания към предложените от кредитора договорни обезпечения разкриват немалка трудност за осигуряване в тридневен срок без предварителна подготовка на кредитополучателя и предварително набавяне на необходимите документи за предоставяне на надлежното обезпечение. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва тридневен срок да му предостави поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за изключително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени 3 задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. По отношение на алтернативната опция за обезпечение, съдът счита, че тя също поставя трудно реализуеми изисквания за заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за два пъти цялото задължение, валидна 6 месеца след падежа за плащане на цялата сума по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва три дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция.