Решение № 4361 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4361 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110117653 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника – С. З. П. за сумата в размер на 1342,67 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в *****************************, абонатен номер ********, сумата в размер на 17,28 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.11.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 273,47 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.08.2022 г. до 16.12.2024 г., и сумата в размер на 4,82 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 15.01.2022г. до 16.12.2024г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.01.2025г. в производството по ч.гр.д. № 76848/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения за наличието на облигационно отношение, по силата на което ответника С. З. П. е потребител на топлинна енергия за битови нужди с аб. № ********. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия на договора. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответника дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението.

Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ФДР ***********, поради което е дължима в полза на 1 ищеца и стойността на тази услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Навежда възражения за нередовност на исковата молба, които не се споделят от съда. Оспорва иска за сумата в размер на 17,28 лева, с възражения че ищецът не е представил писмени доказателства за основанието за дължимост на сумата за такси за дялово разпределение и как е формирана. Прави правопогасяващо възражение за давност. Оспорва между страните да е валидно възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за имота в рамките на процесния период. Посочва съгласно удостоверението за наследници, че освен ответника наследник е и лице с име Л. З. П., като позиционира вниманието на съда и върху други факти, свързани с доказване на наличието на горепосоченото правоотношение.

Оспорва протокола от ОС на ЕС и представените счетоводни документи. Оспорва и предявените акцесорни искове. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът *********************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът С. З. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат К. Д. от САК, назначена за особен представител на ответника, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца **********, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да установи обстоятелства довели до прекъсване/спиране течението на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 76848/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

В последно о.с.з. процесуалният представител на ответника направи изявление, че не оспорва релевантния за спора факт, че ответника е единствен наследник на З.Г.П. на който съгласно приетата по делото Заповед № А-0-08-1234 от 19.06.1978г. процесният имот е предоставен в обезщетение, поради и което съдът приема този факт за безспорно установен по делото. Ответницата е законен наследник на З.Г.П. и С.К. П., последната починала на 24.04.1992г., видно от приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район В., 2 заедно с Л. З. П., като при служебна проверка съдът установи че Л. П. е починала на 02.11.2011г., поради и което именно ответницата С. З. е пълноправен собственик на топлоснабдения имот. По делото е прието и заявление – декларация за откриване на партида от 01.09.2003г., подадено от С. З.. Установява се също така, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес в ******************“, обективирано в протокол от 23.09.2002г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с *********************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като за ап.125 протокола е подписан от покойната Л. П. – сестра на ответницата. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен Договор от 23.05.2003г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с *******************. Договорът е сключен за срок от пет години, като е автоматично поновяван, като от изслушаната СТЕ се установява, че именно *********** продължава да извършва услугата по отношение процесната ЕС. По изложеното съдът не споделя възраженията на ответника, че ищецът не е доказал основание за дължимост на сумите за главница за такси за дялово разперделение.

Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – *********** е извършвало услугата дялово разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ФДР не е извършвала отчети, тъй като не е осигурен достъп до имота. За този период е изчислен служебен разход на топлинна енергия.

Експертизата установява, че в имота не е имало монтирани отоплителни тела, съответно монтирани топлоразпределители. В имота вещото лице е установило да се използва топла вода, като поради неосигуряване на достъп е начислена служебно топлинна енергия на един брой потребители при норма от 140 литра на потребител за едно денонощие. Начислена е и топлинна енергия по перо сградна инсталация. Установен е отопляем обем на имота от 244,63 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от м.11.1981г., като през 1992г. е извършена промена в обемите на всички имоти, като касателно процесният имот в рамките на процесния период сумите, дължими по перо сградна инсталация са изчислени върху кубатура от 212м3. Вещото лице е дало крайно заключение, че за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно формулата по чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е начисляване на топлинна енергия по две пера – за БГВ и за сградна инсталация. Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на топломера в АС.

По делото от изслушаната ССчЕ, се установява, че по прогнозни данни за имота е начислена топлинна енергия в размер на 2664,86 лева, като след изравняване е дължима сумата в размер на 1342,67 лева. Установени са задължения и за такси за дялово разпределение, за периода – 01.11.2021г. до 30.04.2023г. на стойност от 17,28 лева.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по СТЕ и ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от 3 топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответника, като единствен законен наследник на З.Г.П. е собственик на процесния имот в рамките на процесния период – 01.05.2021г. до 30.04.2023г. По делото няма данни които да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния период. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя, което се установи в производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в производството.