Решение № 85 от 13.08.2021, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Троян , 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20214340100089 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от ИВ. СТ. Ч. от гр.Троян, против ЗАД „Алианц България“АД със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от О.П., А.А., П.П. и Й.К., с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.343 и чл.405 от КЗ и чл.409 от КЗ вр. чл.86 ЗЗД, с цена на иска-5000 /пет хиляди/ лева.

Ищцата твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор №*** по кадастраната карта и кадастралните регистри на гр.Троян, находящ се в ***. Излага, че на 23.08.2019 год. между нея, чрез сина и Н.П.Ч. и ответника е сключен договор за застраховка „Моят дом", застрахователен пакет „Макс", обективиран в Застрахователна полица №***. Твърди, че на 23.08.2019 год. е заплатила изцяло еднократно застрахователната премия по договора, който е със срок - начало на застрахователното покритие - 00.00 часа на 23.08.2019 год. и край на застрахователното покритие - 24.00 часа на 22.08.2020 год.

Излага, че на 07.02.2020 година нейният син, отивайки до имота установил, че в следствие на тежестта от натрупания сняг се е срутил един от обектите на застраховката, описан в полицата като „масивна ограда" със застрахователна сума - 8000.00 лева. Твърди, че на 12.02.2020 година застрахователя е уведомен, в следствие на което при него е образувана преписка за причинена щета №***, а на 18.02.2020 год. застрахования обект е посетен от вещо лице -Д.Б., който съставил протокол. Излага, че на 30.04.2020 год. получила писмо чрез сина си, с което застрахователя я уведомява, че предявената претенция за плащане е извън обсега на 1 застрахователното покритие и ЗАД „Алианц България" не дължи изплащане.

Като причина за отказа е посочен строителен недостатък - плитко заложени и слаби ивичести основи; циклично въздействие - обилно овлажняване и последващо изсушаване върху основите от просмукани в почвата дъждовни води и на трето място - циклично замръзване в зимните месеци на основната плоскост на фундаментите, водещи до набъбване и последващо свиване, настъпили постепенно и през продължителен период от време.

Твърди, че след направено възражение, с което е представила пред застрахователя строителни книжа за строежа на процесната ограда, ведно с договор за строителство с лицензирана строителна фирма, през месец юни 2020 год. получила второ писмо от застрахователя с №250-02-4804/01.06.2020 год., с което отново отказват плащане, поради неспазване на предписанията на проектанта при изграждане на оградата, тъй като основите на оградата са заложени твърде плитко на дълбочина не повече от 10 сантиметра, което счита, че не отговаря на фактическото положение.

Моли съда да постанови решение, с което уважи предявената искова претенция. Прави доказателствени искания. Претендира заплащане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество, с което правят възражение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Не се оспорва обстоятелството, че между страните има подписана застрахователна полица №***, както и заведена преписка по щета №*** за срутена масивна ограда.

Твърди се, че уврежданията са в следствие строителен недостатъкплитко заложени и слаби ивични основи, както и циклично въздействие върху основите на оградата през продължителен период от време, предхождащ с години периода на застрахователното покритие – 23.08.2019г. до 22.08.2020г., т.е не е в резултат на конкретно събитие с внезапен и непредвидим характер.

Отделно се твърди, че строителното изпълнение на оградата не отговаря на техническите изисквания и предписания на проектанта, тъй като основите не са положени на необходимата дълбочина. Иска се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Представя доказателства.

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация - чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.343 и чл.405 от КЗ и чл.409 от КЗ вр. чл.86 ЗЗД .

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор, съдът взе предвид следното:

Между страните не се спори относно сключването на договор за застраховка при Общи условия за застраховане „Моят дом- пакет „Макс“ на 2

ЗАД „Алианц България“, под формата на представената по делото застрахователна полица №*** от 22.08.2019г. и Специални условия към застрахователна полица №*** включващи Наръчник за ползите по застраховка МОЯТ ДОМ, представляваща неразделна част от застрахователния договор. Съгласно условията на договора, застрахователят е поел задължението да заплати на застрахования щетите свързани с природни бедствия, кражба, злоумишлени действия на трети лица, включително вандализъм, късо съединение и токов удар, до размер на застрахователната сума, посочена по обекти в

Договора.

Не се оспорва обстоятелството, че застрахователната премия в размер на 185.52 лева с ДДС е заплатена от застрахования. Договорът е сключен за срок от една година считано от 23.08.2019г. до 22.08.2020г.

Във връзка със заявената щета, ищецът е предявил на застрахователя претенцията си и е образувана преписка за причинена щета №***.

С представеното по делото писмо изх. № 250-02-3813 от 30.04.2020г.

/л.16/, ответникът е отказал изплащане на застрахователното обезщетение съгласно сключения между страните договор, като е посочил, че причина за отказа е това, че уврежданията не са в резултат от конкретно застрахователно събитие с внезапен и непредвидим характер, а са в следствие на строителен недостатък -плитко заложени и слаби ивични основи, циклично въздействие обилно овлажняване и последващо изсушаване и циклично замръзване в зимните месеци на основната плоскост на фундаментите, водещи до набъбване и последващо свиване. По делото е реализиранаСТЕ експертиза, видно от заключението на която експерта е приел за най-вероятна причина, довела до строителната авария-срутване на част от оградата на имота, в резултат на въздействие от воден натиск върху оградните стени. Според експерта, дълбочината на фундиране не може да бъде установена категорично, но при откопавания е установил наличие на бетонови ивици под зидарията с ширина 20 см, на или почти напълно вкопани под прилежащия терен, с варираща дълбочина, които приема за цокъл, но под него не може да се установи наличието на ивична основа с предвидената в проекта ширина от 40 см и минимална дълбочина от 50 см. Вещото лице не може да установи наличието на предвидената по проект армировка на колоните в и между ивичните основи и цокъла на оградата, поради вече закрити СМР, но като несъответствие с конструктивното заключение от 1998 година на проектантконструктор, което според експерта играе ролята на проект е констатирал, че по горния ръб на стените на оградата вместо стандартната бетонова шапка са монтирани керемиди, поради което е отбелязал в заключението си, че конструктивното заключение е спазено частично. Експертасчита, че това частично несъответствие в изпълнението не може да се определи като 3

„единствена причина за настъпване на застрахователното събитие — срутване на части от оградните стени на изпълнената през 1998 година ограда на имота“, тъй като според него, „…в резултат на периоди с поройни дъждове и/илиактивно снеготопене, при наличие теренната специфика, съчетана с водонепроницаемостна оградните стени е способствало за завиряване на имота и събиране на големи водниколичества по граничните участъци, което е довело до екстремен воден натиск и усилия,превишаващи носимоспособността на оградната конструкция причина заоткъсването/срязването й при основите, преобръщане и срутване на цели елементи от оградата….“. Заключението като обективно, компетентно и безпристрастно, съответстващо на събрания по делото доказателствен материал е прието като доказателство по делото.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 343, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като в случая съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ с оглед вида на застраховката това е срок от 15 работни дни от представяне на изискуемите документи по чл. 106 от КЗ.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ , обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително претъпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Съгласно чл. 403, ал. 1 от КЗ застрахованият е длъжен да съобщи за настъпването на застрахователното събитие в сроковете посочени в същата разпоредба или предвидени с договора за застраховка. Съгласно чл. 395, ал. 1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, като при неизпълнение на тези му задължения, застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. Съгласни чл. 408, ал. 1 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на 4 застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в хода на производството, по иск с такава квалификация по чл. 405, ал. 1 от КЗ , вр. с чл.

79 от ЗЗД, от ищеца следва да бъде установено от една страна, наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и ответника, както и да докаже изпълнение на собствените си задължения по договора свързани със заплащане на дължимата застрахователната премия, както и задълженията свързани със своевременното уведомяване на застрахователя съобразно с предвиденото в договора и разпоредбите на КЗ, а така също и настъпването на застрахователно събитие по смисъла на договора за застраховка.

Ответникът следва съобразно твърденията си в конкретния случай следва да докаже наличието на основание за отказ от изплащане на обезщетение. В случая между страните не е спорно сключването на представения договор за застраховка сключен при общи условия под формата на застрахователна полица под формата на представената по делото застрахователна полица №*** от 22.08.2019г. и Специални условия към застрахователна полица №*** включващи Наръчник за ползите по застраховка МОЯТ ДОМ, представляваща неразделна част от застрахователния договор.Договорът е сключен в предвидената в чл. 344, ал. 1 от КЗ писмена форма, същият е със съдържанието по чл. 345 от КЗ поради което и валидно е породил предвидените в закона и целени от страните правни последици.

Между страните не се спори, че застрахователят еотказалдазаплатиобезщетениепообразуванана щета.

Основателносттанапредявенияосъдителенисксеобуславяотосъществяванетонафактич включващелементите:

1/ наличиенавалидендоговорзаимущественазастраховка, сключенмеждузастрахователя и увреденотолице, с предметпроцеснотоимущественоправо;

2/ настъпване в периоданаосигуренотозастрахователнопокритиенасъбитие, представляващопокритотзастрахователяриск;

3/ причиненищетипозастрахованотоимущество, настъпили в резултатназастрахователнотосъбитие и