Решение № 15 от 15.01.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 5, година 2018, 15. 01. гр. Бургас

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско отделение, в публично заседание на десети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела Стайкова секретар

Жанета Граматикова, постави на разглеждане т. дело № 201 по описа на БОС за

2017 г. и за да се произнесе съобрази, следното:

Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ 19, представлявано от изп. директори, чрез пълномощник Лиляна Чернев -юрисконсулт, адрес за съобщения: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ №

12, срещу В.С.Т., ЕГН **********, гр. Б., ж.к. „И.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, за заплащане на сумите: 19919, 44 лв. – главница, 20171, 45 лв. –договорна лихва, за периода от 30. 05. 2010г. до 26. 04. 2017г. ; 6197, 44 лв. – лихвена надбавка за забава, за периода от 07. 07.2010г. до 26. 04.2017г., 120 лв. – заемни такси, дължими по договор за банков кредит за текущо потребление от 19. 09. 2007г. Претендират се и законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 27. 04. 2017г. до окончателното изплащане на задължението и разноски. Приложени са и са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете и доказателствените си искания.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител, оспорва предявените искове, по съображенията, изложени в депозираните отговори.

Бургаският окръжен съд, като съобрази направените искания, възраженията, по тях, събраните доказателства и закона, намира за установено, следното:

Предявените искове са с правно основание - чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ.

Ищецът сочи, че в изпълнение на сключен договор за текущо потребление, на 19. 09. 2007г. е предоставил на ответника сумата 25000 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване на сумата, съгласно погасителен план, падежната дата - 30 число на месеца. Сочи още, че към датата на сключване на договора, лихвеният процент, съгласно т. 7 от договора, е бил 10,

50%, формиран от базовия лихвен процент -5,19% и стандартна надбавка -5,31%. Годишният процент на разходите по кредита е 11, 43%, подлежащ на промяна, съобразно общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за физически лица, представляващи неразделна част от договора.

Ищецът твърди, че ответникът е усвоил кредита на 19. 09. 2007 г. чрез разплащателната си сметка.

След сключване на договора, базовият лихвен процент по кредита и месечната погасителна вноска, са изменяни, едностранно от ищеца: на 02. 04. 2008г. – на 11, 25 %, като погасителната вноска става, от 345, 42 лв. на 345, 18 лв.считано от 30. 05. 2008г.; на 21. 10. 2008г. 2008г. – 12, 75%, като месечната погасителна вноска, става 365, 18 лв. считано от 30.11.2008г. ; на 02.12. 2008г. – 14, 95%, като месечната погасителна вноска, става 379, 40 лв. считано от 30. 01. 2009г. Първите две промени, в лихвения процент, са в изпълнение на решения на КУАП/Комитет за управление на активите и пасивите / на банката, от 20. 03. 2008г. и 10. 10. 2008г. а третото – поради неизпълнение т.

13.9 от ОУ.

Ищецът твърди още, че процесният кредит няколко пъти е придобивал статут на изискуемост и е бил отнасян в просрочие, поради забава над 90 дни, след което е връщан в редовност, след постъпване на суми, покриващи задълженията. Така, след редовното обслужване на кредита, до 30. 04. 2008г. е последвал период на невнасяне на месечните вноски на падежната дата и на 02. 12. 2008г. кредитът е станал изискуем, за първи път. Последвало е внасяне на всичко дължимо – на 10.

12. 2008г. и връщане на кредита, в редовност. На 02. 07. 2009г. кредитът става, за втори път изискуем, след неплащане на три поредни вноски: за април, май и юни, като на 09.09. 2009г. ответникът внася дължимата сума и кредитът става редовен. Следват пет редовни вноски- от септември 2009г. до януари 2010г. включително и неплащане, след тях – до април 2010г. на три вноски. Кредитът става предсрочно изискуем, съгласно т. 19.2 от ОУ и автоматизираната информационна банкова система, го отнася, като такъв, на 05. 05. 2010г. На 26. 06. 2010г. ищецът, депозира заявление в БРС и по реда на заповедното производство- чл. 417 от ГПК, се снабдява със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, за дължимите суми. Поради постъпило възражение от ответника, в изпълнителното производство, е предявен установителен иск, който е отхвърлен с решение на БОС, по в.гр.д. № 697/12г. влязло в сила, след недопуснато касационно обжалване. Последвало е обезсилване на издадените: заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.

Към депозирането на този иск, се твърдят неплатени месечни вноски, в размер на 384, 93 лв. всяка, дължими на тридесето число от всеки месец, считано от: 30. 06. 2010г. до 30.

05. 2015г. включително. Общо- 60 месечни вноски, в посочения период, като за месеците февруари падежът е на 28-мо число. В тази връзка, ищецът твърди, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 02. 06. 2015г. на основание чл. 19.2 от ОУ.

Поради допусната забава в плащанията, над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, с 2548 дни забава.

Ищецът изпраща на ответника нотариална покана, връчена на 04.03.2015г. на В.Д., живуща с ответника на неговия адрес, със задължението да му я предаде. С нея кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

При евентуалност, ако връчването на поканата, не се счете за редовно, ищецът иска да бъде прието уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, с процесната искова молба.

Поради това, че към настоящия момент, ответникът не е погасил задълженията си по кредита, са предявени осъдителните искове.

Предявените искове са с правни основания – чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ.

Ответникът, с отговора на исковата молба, чрез упълномощен процесуален представител - адв. Галин Кутиев, БАС, ул. „Хан Аспарух“ № 57, гр. Бургас, оспорва иска, като недопустим, неоснователен и недоказан.

Като аргумент за недопустимост, сочи влязъл в сила съдебен акт, за процесния период и по този въпрос, което е пречка за преразглеждането , чрез наведените доводи за предсрочна изискуемост на кредита.

Направено е възражение за погасяване, по давност, на кредита. При дата на усвояване на сумата – 19. 09. 2007г. и депозирана искова молба на 27. 04. 2017г. е направен извод, че 5 годишната погасителна давност е изтекла.

Не се оспорва, че забавата в плащанията е 2548 дни, както е посочено в исковата молба.

При евентуалност, ответникът твърди, че не е настъпила заявената предсрочна изискуемост на кредита, след приключване на предходното дело. В тази връзка е оспорено, като невярно, представеното извлечение от счетоводните книги, в частта на датата на предсрочната изискуемост и размерите на дълга- главница и анюитетни вноски.

Направено е възражение за нищожност, като противоречащо на ЗЗП, на направеното увеличение на лихвените нива, по кредита, през април , октомври и декември 2008г. без съгласието на кредитополучателя.

Оспорен е размерът на анюитетните вноски от 384, 93 лв. както и периодът за изплащане на дълга. Намира, че размерът на погасителната вноска, не е съобразен, с отменения, от съда, акт на предсрочна едностранна изискуемост на кредита и че при ненастъпила предсрочна изискуемост, следва лихвата да е в нормалните си нива, по договора, а не с наказателна надбавка- с 5-7% над договореното, при положение, че съдът е постановил друго.

Ответникът прави възражение за липса на оказано съдействие, на основание чл. 95 от ЗЗД, поради което не е изпълнил задължението си. Намира, че ищецът е недобросъвестна страна, която се опитва да черпи права от противоправното си поведение, след като е бездействал, по повод предоговаряне на кредита и условията му, след влизане в сила на съдебното решение от 2013г.

В тази връзка, ответникът разказва как са се развили отношенията му с банката, след приключване на съдебното производство, по чл. 422 от ГПК и отново твърди, че ищецът не се е съобразил с решението по делото, като начислява лихви и отказва да предоговори кредита, да го върне в редовност – на нормалните лихвени нива, при ненастъпилата предсрочна изискуемост. Стигнало се е до подписване на протокол, между страните, на 05. 03. 2014г. с предложени нови размери на главница и лихви, нов погасителен план, който е останал неподписан и се премълчава от ищеца. Намира, че последният се стреми да преразгледа, вече решен, с влязъл в сила съдебен акт, спор за размера на дълга на кредита и неговата изискуемост.

Като погасени по давност, са оспорени акцесорните претенции за договорна лихва, мораторна лихва и заемни такси. Същите са оспорени и като прекомерни, несъобразени с постановеното от съда, връщане на нормалните лихвени нива, поради ненастъпила предсрочна изискуемост.

Приложени са доказателства и на формулирани доказателствени искания.

Ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията за неоснователност на предявените искове, свързани с влязлото, в сила, решение, по чл. 422 от ГПК. В тази връзка твърди липса на идентичност между двата спора, по отношение на техния предмет.

Обяснява, че до отхвърляне на иска, по чл. 422 от ГПК, се е стигнало, поради липса на волеизявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост, поради което тя е приета за ненастъпила, от съда. Сочи, че в настоящия процес, предсрочната изискуемост, е настъпила на 02.06.

2015г. след уведомяване на длъжника, с волеизявление на банката, след настъпили обективни факти, за нея. Счита, че правата му да събере вземанията си по процесния договор, не са преклудирани, с отхвърлянето на иска, по чл. 422 от ГПК, след като вземанията са обявени за изискуеми, по надлежния ред.

Оспорено е възражението на ответника, за погасяване, по давност- с изтичане на 5-годишна давност, защото давността започва да тече, от деня, в който вземането е станало изискуемо- чл. 114 от ЗЗД, а в случая, това е станало на 02. 06. 2015г. на основание чл. 19.2 от ОУ и уведомяването на длъжника или при евентуалност – с депозиране на исковата молба, която следва да се приеме за покана.

По отношение на направеното оспорване на извлечението от счетоводните книги на банката, като невярно, ищецът твърди, че този документ, който е редовен, от външна страна, удостоверява подлежащо на изпълнение негово вземане от ответника. В него са индивидуализирани страните, посочени са непогасените месечни вноски по лихва от 30. 06. 2010 г. до 30. 05. 2015г. неплащането на които е предизвикало изискуемостта на кредита и уведомяването на длъжника. Посочен е остатъкът по кредита, размера на дължимата главница, неплатената редовна и санкционираща лихва, и датата на настъпване на изискуемостта.

Оспорени са възраженията за нищожност, като противоречащи на ЗЗП, на извършеното повишаване на лихвите по кредита, поради едностранния му характер. Сочи, че извършените три изменения на лихвените проценти, са свързани с промяна на БЛП и са въз основа на мотивирани решения на компетентните органи на банката. Изменението от 02. 12.

2008г. е поради неизпълнение на т. 13. 4 от ОУ, което е довело до повишение на погасителната вноска – на 379, 40 лв. считано от 30. 01. 2009г.

Оспорено е искането за представяне на доказателства, за начина на формиране на дълга, защото отношенията между страните са уредени със сключения договор за текущо потребление и ОУ, представляващи неразделна част от него, а размерът на вноските ще бъде установен от поискана СЧЕ.

Уточнява, че понятие – върнат в счетоводна редовност кредит, не съществува. Намира, че ответникът е знаел какво е състоянието на кредита му и това е ясно и от проведените срещи и от входираните документи, от него. Твърди, че не му е отказвано съдействие, а на проведените срещи, той не е бил готов да преговаря, а е поставял едностранни параметри, по кредита, които той желае и по този начин е изключвал двустранното договаряне. В случая, ответникът, като длъжник е бездействал и не е обслужвал кредита си, въпреки че бил напълно наясно със състоянието му, според ищеца.

Ищецът оспорва, като неоснователно, възражението на ответника за погасяване, по давност, на претенциите за договорна лихва, мораторна лихва и заемни такси и оспорването им, като прекомерни, тъй като датата на предсрочната изискуемост е 02. 06. 2015г. след уведомяването с нот. покана.