Решение № 549 от 25.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Велико Търново, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500905 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. А. С. против Решение № 945/07.07.2025г., постановено по гр.д. № 824/2025г. по описа на РС Велико Търново, с което съдът е отхвърлил предявения иск правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10, ал.2 от ЗПК, за прогласяване на сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № ... от 27.12.2022г. за нищожен, като неоснователен и недоказан и е осъдил ответника „Фератум България“ ЕООД, гр.София, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 1800 лв. – недължимо платени по договор за кредит, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1834.44 лв., като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски съразмерно.

Обжалва се съдебното решение в отхвърлителната му част. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение – не били обсъдени всички доводи на страните, формирани неверни фактически и незаконосъобразни правни изводи досежно нищожността на целия договор. Счита, че след като е установено нарушение на чл. 19 от ЗПК и посоченият ГПР е некоректен, то потребителят следва да се счита освободен от всички разходи по кредита и разноски, а нищожността на целия договор произтича от разпоредбите на чл. 22 вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. При такава хипотеза счита, че ищцата дължи само заетата сума, съответно й се дължи връщане на недължимо платеното.

Моли решението в отхвърлителната му част да бъде отменено и постановено 1 ново, с което предявеният установителен иск да бъде уважен, както и изцяло да бъде уважен иска за връщане на надвнесени суми.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ответника по делото, който счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно в обжалваната му от ищцата част. Излага, че няма клаузи от договора, влизащи в противоречие със ЗПК. Оспорва включването на разходите за гарант към размера на разходите по кредита, тъй като се касае за правоотношение с трето лице, по което ответникът не е страна.

Въззивна жалба е постъпила и от ответника по делото. Обжалва се решението в частта, с която осъдителният иск е уважен. Излага, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че е липсвало основание за плащане на сумата за гаранция и с нея ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Излага, че такава сума не е постъпвала и не е осчетоводявана по негова сметка. Моли искът по чл. 55 от ЗЗД да бъде изцяло отхвърлен.

Не е постъпил в срок отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, съответно по чл. 263, ал.2 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт, в съответната част, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Същото е допустимо.

По правилността на решението съдът ще се произнесе въз основа на установените по делото факти, след собствен анализ на събраните доказателства, при съблюдаване на ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК – оплакванията, съдържащите се във въззивната жалба.о:

Производството пред РС Велико Търново е образувано по предявен по реда на чл. 124 от ГПК иск с правна квалификация чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, предявен от М. С. против "Фератум България " ЕООД - гр. София, ЕИК 200599406 с искане съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит № № .../27.12.2022г. е недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, съединен с претенция с правно основание чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платените суми от ищцата – всичко над главницата от 5 000 лева, а именно 1832,44 лева. Сочи се, че ГПР е посочен само като лихвен процент, без ясно посочена методика на формиране и без в него да са включени всички 2 разходи по кредита, конкретно таксата за осигуряване на поръчителство, което счита за заблуждаваща търговска практика, съответно води до неравноправност на клаузата за ГПР по смисъла на чл. 143 и сл. ЗПК. При включване на всички разходи счита, че ГПР надхвърля законоустановения максимум от 50%. Поради нарушаване изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 и т.20 ЗПК приема да е налице недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК и ищцата дължи само заемните средства в размер на 500 лева, съответно надвнесената сума е недължимо платена.

Ответникът оспорва иска, счита, че процесният договор не страда от заявените от ищеца пороци.

Пред настоящата инстанция не се спори, установява се и от събраните пред РС писмени доказателства, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който заемодателят - ответник е предоставил на заемателя - ищец парична сума в размер на 5000 лв., при посочен в договора лихвен процент 26.96% и ГПР 49.03%. Кредитът се погасява на три погасителни вноски, по погасителен план към договора – липсва по делото, като падежа на последната вноска е 27.03.2023г. В чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит е уговорено обезпечение чрез поръчителство, предоставено от друго лице в полза на дружеството- кредитодател. Вещото лице е установило, че в ГПР не е включена „такса гарант“, а при нейното добавяне ГПР се увеличава на 810.86%.

Според заключението на изслушаната ССчЕ ищцата е заплатила по кредита общо 6832,44 лева предсрочно – на два пъти на 20.02.2023г., с които ответникът счетоводно е покрил задължения към него в размер на 5465,79 лева, както следва: главница от 5000 лева, 260,79 лева лихва, 180 лева такси съгласно тарифа по ОУ, 25лв. такса за предсрочно погасяване. Остатъкът от 1366,65 лева е нареден към „Мултитюд Банк“ – гарант по кредита.

Видно от приложената на л. 8 и сл. по делото на РС "Преддоговорна информация", предоставена на ищеца във връзка с процесния договор, договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора, ако кредитополучателят избере на сключи договор за гаранция с предложения от кредитора гарант, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 1800 лв. В договора за кредит (чл.

5) е предвидено, че същият се обезпечава с поръчителство, предоставено в полза на ответното дружество, както и че с одобряване от кредитодателя на предоставеното в негова полза обезпечение, то не може да бъде отменено.

Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита.

Разходите по договора за гаранция не са включени в погасителния план по договора за кредит. Общо дължимата по кредита сума, съгласно чл. 3 от договора, от които 5000 лв. - главница и 337 лв. – лихва. В чл. 5 от договора кредитодателят дава съгласие за сключване на договор с гарант, който става неотменим. Поради липсата на погасителен план, не е възможно да се установи дали разходите по договора за гаранция са включени към погасителните вноски по кредита, но от данните за плащането от ССчЕ е видно, че са заплатени на кредитодателя в размер на 1366,65 лева и тази сума е 3 наредена към дружеството-гарант.

Установява се и друго несъответствие в предоставената на потребителя предварителна информация по повод сключване на договора. Видно от договора за кредит, същият е одобрен при ОЛП 26,96% и ГПР 49,03 %, а в предоговорната информация се сочи ОЛП 40,56%.

Според разпоредбата на Чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 10: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

При така установеното по делото настоящата инстанция не споделя извода на районния съд за неоснователност на претенцията по чл. 26, ал.1 ЗЗД, доколкото се касае до потребителски договор, който е сключен в нарушение на изискванията на чл. 22 от ЗПК и ЗЗП, тъй като в договорът не е посочено ясно и разбираемо как е формиран ГПР по кредита, какви разходи са включени в него, като същият е посочен само като цифрова величина, освен това при така посочения размер на ГПР в същия не са включени всички разходи, които са пряко свързани със сключване на договора, като по този начин потребителят е бил заблуден за действителната цена на услугата, с посочване на по-ниска стойност на разходите. Вярно е, че ищцата при посочване на нарушен законов текст се позовава на чл. 10, ал.2 и 10а, ал.4 от ЗПК, към които чл. 22 ЗПК не препраща, но съдът не е обвързан от правната квалификация на сочените основания. Твърденията на ищцата касаят неяснота на ГПР, наличие на наложени от кредитодателя разходи, които не са включени в ГПР. При правилно квалифициране на тези основания се установява, че искът се основава на твърдения за нищожност, поради нарушаване на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, което се среща и в ИМ – стр. 4 и 6 от същата.

Съдът е длъжен и служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребител, съгласно установеното съдебно начало в гражданския процес, прокламирано в чл. 7 от ГПК, установената практика на СЕС и ВКС. Доколкото договорът е за потребителски кредит, с оглед неговия предмет и страни, приложимата правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

Договорът формално отговаря на тези изисквания, доколкото в същия е посочен годишния процент на разходите и общата сума. Така посочените 4 размери в договора не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя", са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя", е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице поръчител, различно от кредитодателя, по друг договор, но е пряко свързано с договора за кредит, и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на ГПР.