Решение № 241 от 04.06.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20261800500238 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 214/29.10.2025 г., постановено по гр. дело № 1175/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков, М. Л. Г. и Т. Р. М. са осъдени по иск с правно основание чл.

108, ал. 1 ЗС да предадат на М. Л. М. владението на собствените й недвижими имоти, находящи се в село Говедарци, община Самоков, представляващи СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ от 85 кв. метра, двуетажна с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 33 кв.м., брой етажи 2, предназначение селскостопанска сграда, ведно с поземления имот върху който сградите са построени, с идентификатор ***, находящ се в село с. Говедарци, общ. Самоков, обл.

София, по кадастралните карти и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД18-12/19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот с.

Говедарци, ***, с площ от 775 кв.м., трайно предназначение на територията — урбанизирана, номер по предходен план 1039, квартал 99, парцел IV, при съседи:

***,***, ***, ***, ***, ***.

Ответниците в първоинстанционното производство М. Л. Г. и Т. Р. М. са останали недоволни от така постановеното решение, като са го обжалвали в законоустановения срок. По отношение на имота в тяхна полза била изтекла придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1ЗС. Ответниците и въззивници в 1 настоящото производство владеели имота още преди датата на неговото дарение през 1997 г., като владението им било спокойно, постоянно и трайно. Владеели го като свой, което следвало да се презюмира, докато не се докаже противното. Въззивниците твърдят, че са ремонтирали имота и са го подобрили. Решаващите изводи на първоинстанционния съд били неправилни. По същество се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение, с което да се отхвърли предявеният иск.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата М. Л. М.. Намира жалбата за неоснователна. Въззиваемата акцентира, че е единствен наследник по закон на починалия си баща Л. Р. М..

Въззивниците нямали основание да държат или владеят имота. Бащата на въззиваемата приживе бил допуснал въззивниците да живеят в имота, но те никога не го били владели като свой. Собственик на имота до 05.06.2023 г. бил наследодателят на въззиваемата Л. М.. Впоследствие правото на собственост било наследено от въззиваемата, която многократно приканвала въззивниците да освободят имота, включително чрез телефонни обаждания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивниците не се явяват и не се представляват. Въззиваемата, представлявана от пълномощника си, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. Л. М. срещу М. Л. Г. и Т. Р. М.. Ищцата твърди, че е единствен наследник по закон на починалия си баща Л. Р. М. и като такава е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор *** в с. Говедарци, заедно с наличните в същия сгради с идентификатори *** (двуетажна жилищна сграда) и ***

(селскостопанска сграда). След смъртта на наследодателя Л. Р. М. в имота останали да живеят ответниците М. Л. Г. и Т. Р. М., съответно баба и чичо на ищцата. Двамата ползвали двора и селскостопанската сграда, макар да не били собственици. Ищцата няколко пъти се опитала да разговаря с тях и да ги накара да напуснат имота. На чичо си изпратила дори нотариална покана. В заключение ищцата посочва, че иска да влезе във владение на собствените си имот, да го ремонтира и приведе в желания вид. По същество иска ответниците да бъдат осъдени да освободят имотите, за които твърди, че са нейна собственост и да й предадат владението.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран съвместен писмен отговор от двамата ответници. Правото на собственост на ищцата било отпаднало по давност. Отв. Т. Р. М.

2 живеел с майка си отв. М. Л. Г. в процесния имот, тъй като това била наследствената му бащина къща. Отв. М. дарил своята ½ ид. ч. от правото на собственост, но продължавал заедно с майка си да стопанисва имота. Отв. Т. Р. М. имал уговорка с брат си Л. Р. М. той (отв. М.) и майка им да продължат да живеят в имота.

Ответниците направили ремонт в къщата, изградили вътрешна баня и санитарен възел, подменили водопровода и канализацията, направили нов покрив. Заплащали и всички данъци за имота, както и режийните разходи. Покойният Л. Р. М. и ищцата не показвали заинтересованост към имота. Ответниците не разполагали с друго имущество, и двамата били пенсионери и в тежко здравословно състояние.

Ответниците владеели имота като свой още преди 1997 г., като Л. Р. М. нито отсядал в имота, нито се грижел за същия. Така, имотът бил придобит по давност от ответниците чрез упражнявано от тях владение в продължение на 10 години. По описания начин собственическите права на Л. Р. М. били отречени, че демонстриране на владението и намерението за своене от ответниците. Правото на собственост на Л. Р. М. отпаднало поради изтеклата в полза на ответниците придобивна давност, поради което и нямало как да бъде наследено от ищцата. По същество се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Съгл. Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 103 от 23.11.1992 г., том I, дело № 985/1992 г. на РС – Самоков, Р. Т.ов М. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот в с. Говедарци, Софийска област: дворно място от 771 квадратни метра, както и построените в него жилищна сграда, застроена върху 72 кв. м., състояща се от сутерен – стая, кухня и избено помещение и етаж – навес, стаи, хол, а така също и на паянтова стопнска сграда и навес, образуващи парцел IV, с планоснимачен № 1039 от кв. 99 по плана на с.

Говедарци, Софийска област, при съседи на парцела: от две страни улици, наследници Иван Т.ово М. и Димитър Иванов М..

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 50 от 18.12.1997 г., том VII, дело 2037/1997 г. по описа на нотариус Спасимир Хаджиангелов при РС – Самоков, ответникът Т. Р. М. е дарил на брат си Л. Р. М. своята ½ ид. ч. от същия гореописан имот.

От Удостоверение за наследници изх. № 0190/03.09.2024 г., изд. от общ.

Самоков, се установява, че наследниците на Р. Т.ов М. са синовете му Т. Р. М. и Л. Р.

М.. От Удостоверение № 0127/08.06.2023 г. изд. от общ. Самоков, е видно, че Л. Р. М. е починал на 05.06.2023 г., като единствен негов наследник по закон е ищцата М. Л. М..

Имотът е онагледен в представената скица № 15-161648-18.02.2024 г. от АГКК – Софийска област, като за същия е представено и удостоверение за данъчна оценка, видно от което данъчната оценка на имота е 13534,20 лв.

От ангажираните като доказателства покани и отговор на покана (л. 11-13 вкл.

3 от делото) се установява, че между страните по делото има противоречие относно освобождаването на имота. В своя отговор на поканата на ищцата, отв. Т. Р. М. признава, че същата е собственик на процесния имот, но изразява нежелание да го освободи. Аргументира се с обстоятелството, че с брат си са били в много добри отношения и се разбрали отв. М. да продаде свой имот, парите от който да използват за ремонт на процесния имот. Приживе Л. Р. М. заявявал брат си и майка си ответници по делото, че никога не би ги изгонил от имота.

От Справка по данни за физическо лице от Агенция по вписванията за периода 01.01.2002 г. – 22.06.2023 г. се установява, че върху процесния имот е вписвана възбрана и договорна ипотека (впоследствие заличена) в тежест на ипотекарен длъжник Л. Р. М..

Медицинските документи за здравословното състояние на ответниците не се обсъждат, тъй като същите са неотносими към предмета на доказване.

Платежните документи за данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци също не се вземат предвид от съда, тъй като същите не са от значение за правото на собственост и въпросните данъци и такси могат да бъдат заплатени от всяко едно лице, независимо дали е собственик.

Изслушана по реда на чл. 176 ГПК, ответницата М. Л. Г. дава обяснения, че синът й Л. Р. М. е живеел в имота, от който по – рано брат му Т. Р. М. му дарил своят дял (т.е. процесния имот).

Свидетелят М.И.М. познава добре имота, описва го по местонахождение и съседи. Заявява, че цялото семейство винаги е живяло в имота – покойният вече Л. Р.

М. и ответниците М. Л. Г. и Т. Р. М., негови майка и брат. Свидетелката е видяла, че в имота се извършват някакви ремонтни дейности – сменяли се водопроводи, правена била баня, но не знае с чии средства.

Св. И. Л. С. и Г.Д.Р., сестра и братовчедка на ответницата, също потвърждават, че в процесния имот са живели Л. Р. М., М. Л. Г. и Т. Р. М.. Заедно направили баня, тоалетна и веранда, както и подменили целия покрив.

Св. Е.А. заявява, че ищцата я потърсила, за да й окаже юридическа помощ по изготвяне и връчване на покана до ответницте за освобождаване на имота. Във връзка с това ищцата й споделила, че има наследствен имот от баща си. Оказало се, че за този имот не са плащани данъци през последните години, както и че бащата на ищцата имал дълг към частен съдебен изпълнител. Всички задължения били заплатени от ищцата. Св. А. имала и лична среща с ответниците, които не отричали факта, че ищцата е собственик на процесния имот, но изтъквали, че нямат къде другаде да живеят. Ответницата М. Л. Г. заедно със сестрите си притежавала наследствена къща от баща си, но тя била в окаяно състояние и негодна за живеене.

4

Съдът се доверява на показанията на всички разпитани свидетели, тъй като по същество те са еднопосочни и не съдържат противоречия.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, позовавайки се на закона, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което жалбата се явява допустима и настоящият съдебен състав я разгледа по същество.

С оглед пределите на проверката по чл. 269 от ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочено във въззивната жалба.

Съдът в първоинстанционното производство е бил сезиран с иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.

За да бъде уважен този иск, ищецът носи тежестта пълно и главно да докаже в процеса качеството си на собственик на процесния имот, както и факта, че ответната страна упражнява фактическа власт върху този имот. Ответникът от своя страна следва да докаже, че упражнява фактическата власт въз основа на конкретно правно основание.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че приживе собственик на процесния имот е бил Л. Р. М. - баща на ищцата и въззиваема. Правото на собственост е придобито от същия по следния начин: неговият наследодател Р. Т.ов М. е придобил имота по давност, което е констатирано с НА № 103 от 23.11.1992 г., том I, дело № 985/1992 г. на РС – Самоков; през 1995 г. Р. Т.ов М. е починал, след като вече е бил разведен, поради което е наследен по закон в равни части (по 1/2 ид. ч.) от синовете си Л. Р. М. и Т. Р. М.; през 1997 г. отв. Т. Р. М. е дарил своята ½ ид. ч. от правото на собственост върху имота на брат си Л. Р. М.. По описания начин Л. Р. М. е станал изключителен собственик на процесния имот.