Решение № 18734 от 17.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18734 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н. като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110130904 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от „..“ ЕООД, ЕИК .., чрез пълномощника юрисконсулт В., срещу Н. М. Н. при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 33654/2022г. по описа на СРС, 169 състав.

Ищецът излага доводи, че на 25.4.2020 г. между „..“ ЕАД и Н. М. Н. бил сключен договор за потребителски кредит № .., в размер на 4993,34 лв, като общата дължима сума, която кредитополучателя следвало да върне заедно с разходите по кредита била в размер на 7804,85 лева. Срокът за издължаване на кредита, съгласно погасителния план бил 25.05.2022г., като изискуемостта на кредита била настъпила. Кредиторът „..“ ЕАД подал заявление по чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №33654/22г. на СРС, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 12.07.2022г. за сумите: 4719,20 лева – главница по договор за потребителски кредит ../25.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.06.2022г. до изплащане на 1 вземането; 2234,07 лева – договорна лихва за периода от 25.09.2020г. до 25.05.2022г.; 2153,60 лева – мораторна лихва за периода от 25.09.2020г. до 07.06.2022г. Сочи, че „..“ ЕАД е цедирала в полза на „..“ ЕООД вземанията по посочената заповед за изпълнение и изпълнителен лист с договор за продажба на вземания от 29.05.2023г. Бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземания, излага доводи, че е процесуално легитимиран да предяви настоящия иск. Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33654/2022г. по описа на СРС, 169 състав.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Във възражението по чл.414 ГПК е посочил, че е изплатил сумата от 2234,07 лева, като намира, че други суми не дължи, тъй като са начислени въз основа на неравноправни клаузи. В първото по делото открито съдебно заседание, преди обявяване на проекта за доклад за окончателен такъв, процесуалният представител на ответницата е направил възражение, че договорът за цесия не е породил действие спрямо длъжника, тъй като не е бил надлежно уведомен за него. Навежда доводи за недействителност на договора, поради неправилно посочен ГПР. Прави възражение за прекомерен размер на възнаградителната лихва, който противоречи на добрите нрави. Прави възражение, че е не достатъчно конкретизиран размерът на лихвата. Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От приложеното по настоящето дело ч.гр.д. №33654/2022г. на СРС, 169 състав, се установява, че в полза на „..“ ЕАД на 12.07.22г. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 4719,20 лева – главница по договор за потребителски кредит ../25.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.06.2022г. до изплащане на вземането; 2234,07 лева – договорна лихва за периода от 25.09.2020г. до 25.05.2022г.; 2153,60 лева – мораторна лихва за периода от 25.09.2020г. до 07.06.2022г.

2

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в законоустановения срок същият е подал възражение, че не дължи сумите по заповедта, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок. Представен е договор за цесия от 29.05.2023г. и Приложение №1 от същия, от които се установява, че на ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за заем, както и че правоприемството е настъпило след издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, поради което цесионерът се явява легитимиран да предяви искът за установяване на вземанeто, доколкото исковата молба е подадена в предоставения срок по чл.415 ГПК. (т.10б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ). Няма доказателство за връчване на уведомление за извършената цесия, но същото е приложено към исковата молба и връчено на ответника с книжата по делото.

Сключен е между „..“ ЕАД като заемодател и Н. М. Н. като заемател договор за предоставяне на потребителски кредит №../25.04.2020г., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 4994,34 лв., а заемателят се задължил да го върне в рамките на 23 месеца ведно с всички дължими лихви и такси чрез ежемесечни равни погасителни вноски при годишен процент на разходите 49,69 %.

По делото и изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и кредитира изцяло. Вещото лице след проверка в счетоводството на ищеца е установило, че по договор за потребителски кредит ../25.04.2020г. е била усвоена сума в размер на 4994,34 лева на 28.05.2020г. по сметка .. на Н. М. Н..

По договора били постъпили плащания от ответницата и осчетоводени от ищеца на дати 27.08.2020г. – 200 лева; 11.09.2020г. – 160 лева; 08.07.2021г. – 500 лева; 16.12.2021г. 8,68 лева; общо 868,68 лева. С тях били погасени следните задължения: 275,14 лева – главница с падежи 25.07.2020г. до 25.08.2020г.; 576,44 лева – погасена лихва с падежи 25.07.2020г. – 25.09.2020г.; погасено обезщетение за забава до 24.09.2020г. в размер на 17,10 лева.

Вещото лице е изчислило, че незаплатени са останали 4719,19 лева главница с падежи 25.09.2020г. до 25.05.2022г.; 2234,07 лева – неплатена договорна лихва с падежи 25.09.2020г. до 25.05.2022г.; сумата от 2153,61 лева – незаплатено 3 обезщетение за забава от 25.09.2020г. до 07.06.2022г., като общата дължима сума е в размер от 9106,87 лева. В съдебно заседание вещото лице е дало отговор на допълнителен въпрос като е посочило, че ГПР е в размер на 61,8669 %, като в договора не са начислявани допълнителни разходи и такси, единствено възнаградителната лихва.

Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №33654/2022г. по описа на СРС, 169 състав.

Установява се от събраните по делото доказателства, че сумата по договор за кредит е усвоена от кредитополучателя. Крайният срок за погасяване на кредита е настъпил и всички вземания по него са падежирали към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Сключен е договор за цесия между „..“ ЕАД и ищеца по делото, с който вземанията на кредитора по договора са прехвърлени на ищцовото дружество. По отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението, извършено от цедента.

По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че 4 ответникът е платил преди връчване препис от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.

В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. От представените доказателства не се установява уведомлението да е достигнало до длъжника, в установената трайна съдебна практика /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение №78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, е възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената цесия, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.

Предвид изложеното съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомлението за цесията.

По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /решение № 23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т.

3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на 5

ВКС.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, срокът за погасяване на кредита, броя на месечните вноски с равен размер, право да се откаже от договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за недействителност на договора за заем, нито нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл. 11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен.