Решение № 5189 от 13.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5189 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100511009 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.07.2021 год., постановено по гр. д. № 8349/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Първо ГО, 35-ти състав, е прието за установено по предявените искове от И. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* че не дължи на „Т.С.“ ЕАД, следните суми от 1760,08 лв., представляваща главница за разходвана топлоенергия за периода от м.01.2013 год. до м.04.2015 год., както и сумата от 127,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.02.2013 год. до 01.10.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист на 19.04.2016 г. по ч.гр.д. № 62622/2015 г. на СРС, 55 състав. С решението „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на адв.

И. А. Н. разноски в размер на общо 482,56 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38 от ЗА и държавна такса.

Недоволно от така постановеното решение е останало ответното дружество „Т.С.“ ЕАД, представлявана от изпълнителния директор А.А., чрез процесуалният си представител юрк. Т. С.. Ответникът е подал в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба, с която се твърди, че решението на СРС е неправилно и е постановено при нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения, по силата на 1 които се претендира отмяна решението. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Л.

Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, чрез адв. И. А. Н., в който се твърди, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. По подробно изложени съображения претендира отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна, както и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И. Л. Т. срещу "Т.С. " ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 , 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, с който оспорва изпълнението, позовавайки се на изтекла след производството по издаване на изпълнителния титул погасителна давност относно вземането. Исковата претенция е основана на новонастъпили факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, което обуславя наличието на правен интерес за ищцата да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемото право.

Не се спори между страните по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че изпълнително дело с № 2099/2016 г. , по описа на ЧСИ С.Я. с Рег. № 844 с район на действие Софийски градски съд, е образувано по подадена молба от 24.06.2016 г. на „Т.С.“ ЕАД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 19.04.2016г. по ч.гр.д. № 62622/2015г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 55-ти състав, по което е влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, Срешу длъжника И. Л. Т.. С молбата е възложено на съдебния изпълнител на основание чл.

18, ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнение.

На 22.08.2016г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника И. Т..

С разпореждане от 18.05.2018 год. ЧСИ Я. е насрочил опис и оценка на движими вещи на длъжника Т..

С разпореждане от 15.05.2020 год. ЧСИ е наложил запор върху банковите й сметки открити в "Ти Би Ай Банк" ЕАД, както и върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при работодателя си "К. БГ" ЕООД, като съобщението за това е връчено лично на длъжника на 28.09.2020 г.

Спорният въпрос по делото е погасено ли е задължението на Т. по давност, като 2 настоящата съдебна инстанция приема следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл.

424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането - арг. и от чл.

371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата давност е всякога пет години /,а не три години, както счита жалбоподателката/. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД - целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора - виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, а именно: насочване на изпълнението чрез налагане за запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.

3 до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признание вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.

Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.

В новата и еднопосочна практика на ВКС обаче /Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. дело № 2884/2021 г., III г. о., ГК, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; Определение № 237 от 02.06.2022 г. по гр. д. № 5073/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 472 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 293/2022 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС е прието, че в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, не е разгледан въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител трябва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделно дело и с това са нарушени канцеларските правила по водене на изпълнителните дела.

Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни последици от перемпцията, не се съотнасят към основанието, предвидено в разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД.

4

Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебния изпълнител да я зачете. Следователно дори и изпълнителното дело да е било перемирано, какъвто е и настоящия случай, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Образуването на изпълнителното дело не е предприемане на принудително изпълнение, а действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение /виж и Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о./.