Решение № 2136 от 23.11.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2136/23.11.2023г.

Град Пловдив, 23.11.2023 година

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Анелия

Харитева

Членове: Любомира Несторова

Георги Пасков при секретар

Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Харитева КАНД № 2486 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба директора на Националното тол управление, специализирано звено в Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу решение № 1368 от 04.08.2023 г., постановено по АНД № 2341 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е отменено наказателно постановление № BG1406222/4000/Р8-703 от 09.12.2022 г. на директора на Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на М.А.Б., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл.179, ал.3а ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът оспорва касационната жалба, счита обжалваното решение за допустимо, обосновано и правилно, поради което моли решението да се потвърди. Претендира разноски.

Представителят на

Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд

Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че макар нарушението да е установено от събраните писмени и гласни доказателства, налице са пропуски и неяснота при неговото описание в наказателното постановление, поради което е невъзможно да се провери възприетата от наказващия орган фактическа обстановка и да се прецени за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя – според АУАН за управление на ППС за което не е платена е дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, а според наказателното постановление за виновно неизпълнение на административно задължение за заплащане на дължими пътни такси. Освен това според първостепенния съд никъде в наказателното постановление не е посочено по достатъчно ясен начин, словесно, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството на водач на МПС. Посочването в наказателното постановление, че е установено движение на 10.06.2022 г. не води до извод, че отговорността е ангажирана за управление на МПС. Изхождайки от нормите на чл.179, ал.3а и ал.3б и чл.102, ал.2 ЗДвП първостепенният съд приема, че няма яснота, дали наказващият орган е искал да санкционира виновното поведение на собственика на ППС или на водача, управляващ ППС, и тази неяснота не може да се преодолее чрез тълкуване на волята на наказващия орган или чрез предположение от страна на съда. Така според първостепенния съд е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, т.е., наказателното постановление е незаконосъобразно. Според районния съд неправилна е квалификацията на нарушението, защото чл.179, ал.3а ЗДвП не съдържа правило за поведение, тя е единствено санкционна норма, на която съответства императивната норма на чл.139, ал.7 ЗДвП, но неяснотата относно нарушението и нарушителя не дава възможност на съда да преквалифицира нарушението. Районният съд не е констатирал други съществени нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Правилен е изводът на районния съд, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на изискването за форма, като не са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН. Нарушенията са съществени и не могат да бъдат санирани в съдебното производство. Съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Т.е., при безспорно установени факти наказващият орган е следвало да отстрани допуснатите от актосъставителя неясноти и неточно описание на нарушение, което обаче не е сторено.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане разноски същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на М.Б. сумата 300 лева за адвокатско възнаграждение. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА решение № 1368 от 04.08.2023 г., постановено по АНД № 2341 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Националното тол управление да заплати на М.А.Б., ЕГН **********,***, сумата 300 (триста) лева, адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.