Решение № 89 от 16.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Разлог, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Гр. дело №

20241240100655 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 от ГПК. Постъпила е ИМ с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС, подадена от Е.К.Х., с ЕГН*, с адрес в г.Я., о.Я., у.„Ц.Б..“№*, ч. от АК-Б., съд. адрес в г.Б., у.„Т.А.“ №*, е.2, против о.Я., ЕИК*, представлявана от кмета, с адм. адрес в г.Я., у.„В.Л.“№*, с която е предявен положителен установителен иск за собственост по давност в/у следният недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПИ V в кв.57, по плана на г.Я., о.Я., улична регулация, утвърдена със Заповед №574/1982 г. и дворищна регулация, утвърдена със Заповед №574/1982 г., целия с площ от 332.40 кв.м., измерено графично, при граници/съседи: от две страни улица и УПИ VI и УПИ IV.

В ИМ се твърди, че процесният имот е бил собствен на бащата на ищеца, който е придобил имота по наследство през 1960 г. Сочи се, че имотът не е внасян в ТКЗС или друга такава организация. Приживе бащата на ищеца е ползвал и владеел имота, а ищецът му помагал, тъй като се занимавали със земеделие. След като остарял предал владението на имота на ищеца, който ползвал и владеел имота от 1979 г. и до сега като собствен само той и семейството му. Сочи се, че докато имотът бил земеделска земя, ищецът отглеждал различни култури, основно картофи, след като имота влезнал в регулацията на града, продължил да го обработва като градина, но имал и намерение да си построи къща там.

Ищецът твърди, че е придобил собствеността в/у посочения по-горе имот на основание давностно владение, по силата на чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като процесният имот е владян и ползван от неговия баща от 1960 г., а от 1979 г., когато баща му предал владението и до сега, го ползва и владее само той и семейството му, като присъединява към неговата давност и давността на баща му.

Тъй като не притежавал документ за собственост за процесния имот, ищецът решил да се снабди с такъв по чл.587, ал.2 от ГПК, ч/з извършване на обстоятелствена проверка от нотариус. При подготовка на документи за имота, ищецът установил, че същият е актуван с АКТ №228 за частна общ. собственост от 21.03.2011 г. на основание чл.56, ал.1 и чл.58, ал.1 от ЗОС, поради което спрял процедурата не е внесъл в о.Я. декларация по чл.587 от ГПК, за удостоверяване на обстоятелството, че е придобил по давност притежавания от него имот.

Ищецът счита, че ответникът в лицето на о.Я. незаконосъобразно се е легитимирал като собственик на имота, тъй като същият е негова собственост и не са налице правни основания имотът да е придобит от общината. Заявява, че този имот е владян и ползван 1 единствено и само от него, като винаги е считал този имот за свой и по отношение на същия не е прекъсвал или губил владението си нито последното му е било отнемано някога. Счита, че по този начин ответникът оспорва правата му. Твърди, че имотът не е придобит в собственост от общината и не са били налице основанията за отразяването му като общински, поради което о.Я. незаконосъобразно се е легитимирала като собственик на процесния недвижим имот. В тази вр. оспорва съставения Акт за частна общ. собственост с №228 от 21.03.2011 г.

С оглед на гореизложеното счита, че ответникът оспорва правото му на собственост, поради котето за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с който да установи правото си на собственост.

Поради гореизложеното прави искане съдът да постанови решение по силата, на което на основание чл.124 от ГПК, да признае за установено по отношение на ответника о.Я., с ЕИК*, представлявана от Кмета М.В., с адм. адрес г.Я., у.„В.Л.“№*, че ищецът Е.К.Х. с ЕГН*, с адрес в г.Я., о.Я., о.Б., у.„Ц.Б..“№*, е собственик на основание давностно владение осъществено от него в периода, считано от 1979 г. и до сега, като към неговото владение присъединява и владението на неговия баща на УРЕГУЛИРАН ПИ V в кв.57, по плана на г.Я., о.Я., улична регулация, утвърдена със Заповед №574/1982 г. и дворищна регулация, утвърдена със Заповед №574/1982 г., целия е площ от 332.40 кв.м., измерено графично, при граници/съседи: от две страни улица и УПИ VI и УПИ IV.

В срока по чл.131 от ГПК, не е постъпил отговор от ответника.

В СЗ ищецът - редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв. С.Б., която от името на доверителя си поддържа ИМ, ведно с направените доказателствени искания.

В СЗ ответникът - редовно призован, не се представлява.

Настоящият съд. състав като прецени събраните по делото писмени и гласни док-ства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и доводите на процесуалния представител на ищеца и съгласно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената по делото и приета като писмено док-ство скица на процесния недвижим имот се установява неговото местоположение, площ, граници и регулационен статут. От представения Акт №228 за частна общ. собственост от 21.03.2011 г., се установява, че същият е съставен от о.Я., на основание чл.56, ал.1 и чл.58, ал.1 от ЗОС, с който процесният УПИ е актуван като общ. собственост. От съдържанието на акта не е посочено конкретно правно основание за придобиване на собствеността от общината, нито данни за осъществено фактическо владение от нейна страна.

В хода на производството са ангажирани гласни док-ства от страна на ищеца, като разпитани двама свидетели, а именно: С.Ш. и Х.О. – без родство със страните.

От показанията на разпитания по делото свидетел Ш. се установява, че тя познава ищеца по делото, тъй като са комшии. Познава бащата на ищеца. Е. има имот в м. „Д.“, който е около 300 кв.. Е. всяка г. ползва имота като градина, като сади картофи. Свидетелката сочи, че и тя е ходила да помага. Описа съседите на този имот. Поясни, че този имот на Е. е от баща му.

Дал му го е, когато Е. е завършил през 1979 г. Сочи, че ищецът има сестра, но с нея нямат спорове, тъй като баща им докато бил жив им разпределил имотите и тя си има друг имот на нейно име. Свидетелката подчерта, че от 1979 г. до сега, нито 1 г. не е изоставен този имот и се поддържа редовно. Посочи, че имотът не е ограден, но има ясни граници и може да се определи точното местоположение. Имотът се ползва спокойно от Е.. Сочи, че никой не знае, че този имот е общински, включително и тя, както и че същият никога не е внасян в ТКЗС. Винаги е бил за лично ползване. Преди имотът да бъде ползван от Е.Х., имотът е ползван от баща му К., който е починал около 1995-1997 г.

От показанията на свидетелката О. се установява, че същата познава ищеца по делото. Знае, 2 че той притежава къща и имот. Имотът се намира в м. „Д.“, който е 300 кв.. Свидетелката сочи, че този имот ищецът го има от баща си, който му го е дал през 1979 г., когато Е. завършил. Заявява, че от тогава до сега само Е. ползва имота. Твърди, че нямало спорове за този имот. Заявява, че Е. има сестра, но приживе баща им дал и на него, и на нея имот.

Свидетелката описа и съседите на имота. Спомена, че имотът се ползва за садене на картофи, както и че и към момента се ползва от Е.. Подчертава, че от 1979 г. до сега не го е изоставял, както и че границите са едни и същи от тогава. Имотът не е ограден, но си има синори, граници и може да се разпознае. Свидетелката сочи, че често минава и има възприятие, че имотът се ползва постоянно. Е. ползва имота си спокойно и не е имал разправии. Твърди, че ищецът не й е споделял че този имот не е негов, а на общината.

Заявява, че винаги е знаела, че този имот е на ищеца. Също сочи, че имотът не е внасян в ТКЗС, тъй като там, където е този имот, никога не е имало ТКЗС.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите. Същите са еднопосочни, последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствения материал.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищеца в/у процесния недвижим имот.

Законодателят в текста на чл.124, ал.1 от ГПК, е предвидил възможността на всеки да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предявяването на установителния иск е безсрочно /Решение *, Сб. 16/, т. е. не се погасява по давност.

Така предявеният положителен установителен иск, според съда, е допустим, доколкото неговата функция е да брани гражданските права само срещу това смущение, което правният спор предизвиква. Целта на установителния иск е да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения, като разпръсне „облаците на съмнението“, обкръжаващи спорното право, преди да се е стигнало до по-остри форми на правонарушение. Спрямо тях установителният иск се явява като превенция /Бълг. гражданско процесуално право, Ж.С., стр.182-183/.

Като предпоставка за допустимост на установителния иск чл.124, ал.1 от ГПК, нарочно подчертава изискването за интерес от установяването, макар че интересът от търсената с иска защита е процесуална предпоставка на всички искове. За да съществува интерес от предявяването на установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право, като всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита ч/з установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. В случая със съставянето на акта за частна общ. собственост, се оспорва правото на собственост на ищеца в/у процесния имот, което обуславя правния му интерес в настоящия момент.

От събрания по делото доказателствен материал (включващ писмени док-ства и показанията на свидетелите) по безспорен начин се установява наличието на предпоставките за уважаване на предявения от ищеца положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК. Аргументите за този извод са следните:

От показанията на свидетелите се доказа по несъмнен начин, че ищецът Е.Х. е придобил правото на собственост в/у процесния имот на основание давностно владение в периода от 1979 г. /годината, когато неговият баща му е предал владението на имота, който преди това го ползвал и владеел/. Установи се, че след като бащата на ищеца му е предал владението на имота, само и единствено той и семейството му са го владеели и ползвали, като са отглеждали различни земеделски култури, основно картофи. Установи се, че от 1979 г. до сега, нито 1 г. не е изоставян този имот и се поддържа редовно.

3

По делото се установи, че за този имот не е съставен документ за собственост.

По делото не се събраха док-ства някой да е оспорвал собствеността и владението на ищеца по отношение на имота през процесния период или имотът да е внасян в ТКЗС или друга селскостопанска организация.

При това положение в настоящия казус се установява, че упражняваната от ищеца фактическа власт в/у имота носи обективните белези на владението, а именно владението на Е.Х. в/у имота през посочения период (1979 – и до сега) е непрекъснато /не е загубено за повече от 6 месеца, съгласно чл.81 ЗС/, спокойно /не е установено и поддържано с насилие/, и е явно /не е установено и поддържано по скрит начин/. Ищецът е осъществявал фактическата власт в/у процесния имот повече от 30 г. Упражняваното от ищеца владение е несъмнено, като е налице и неговият субективен елемент, а именно ищецът действително е упражнявал фактическа власт с намерение за своене.

За доказването на субективния елемент на владението /намерението за своене/, законодателят е установил законовата презумпцията на чл.69 от ЗС, според която „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Оборването на презумпцията е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си, т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.

Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53de85f0-3427-4ff0-925e-9509a36ba659