Решение № 165 от 11.02.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Кюстендил, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20241520102557 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано с искова молба, подадена от „Е. Тр.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. С., със съдебен адрес в гр. Бл.град, ул. „Ст. Ст.“ №*, против „Пр. Тр.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.К., ул.

„Д.“ №**, ет.*, ап.*, представлявано от управителите М.П. и И. Д..

В исковата молба се твърди, че ссновният предмет на дейност на дружеството-ищец бил покупка и продажба на стоки – употребявани леки и товарни автомобили.

На 18.10.2022г. дружеството-ищец продало на ответника товарен автомобил марка

„Ман“, модел

„ТГХ“ с номер на рама

WMA05XZZ1FW208361 за сумата от 43200 лева с включен ДДС. За продажбата била издадена фактура №2/18.10.2022г. с падеж 18.10.2022г.

На 28.02.2023г. дружеството-ищец продало на ответника товарен автомобил марка „Ман“, модел „ТГХ18.400 4х2 ЛЛС“ с номер на рама WMA13XZZ4ЕМ656629 за сумата от 51000 лева с включен ДДС. За продажбата била издадена фактура №*/28.02.2023г. с падеж 28.02.2023г.

Ответникът частично погасил задълженията си по двете посочени сделки, като по фактура №*/18.10.2022г. останало за заплащане задължение в размер на 5153.08 лева, а по фактура №*/28.02.2023г. сума в размер на 10545 лева.

Изпратена била покана за доброволно изпълнение, която била получена 1 от „Пр. Тр.“ ООД, като представител на ответника се свързал с представител на ищеца и се договорили за разсрочване на задълженията както следвало: сумата от 7849,04 лева да бъде заплатена на дата 20.08.2024г., а остатъка от 7849,04 лева в срок до 10.09.2024г.

Погасяване на падежите обаче не било осъществено.

Освен главницата, ответното дружество дължало и мораторна лихва, както следва:

По фактура №*/18.10.2022г. с падеж 18.10.2022г. дължимата лихва била в размер на 1273,85 лева за периода от 18.10.2022г. до 22.09.2024г. (датата на подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск);

По фактура №*/28.02.2023г. с падеж 28.02.2023г. дължимата лихва била в размер на 2193,09 лева за периода от 28.02.2023г. до 22.09.2024г.

Поради тази причина са предявени осъдителни искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 19165,02 лева, от която главница в размер на 15696,08 лева по издадени фактури и 3466,94 лева законна лихва от датата на падежа на всяка една от фактурите до датата на подаване на исковата молба, ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на отговор.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, а ответникът, редовно призован, не изпраща представител, като не е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

С оглед процесуалното му поведение, ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.

За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: на ответната страна е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея по реда на чл.50, ал.3 от ГПК (на служител на дружеството) на 18.11.2024г., като са дадени указания, че може да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призовано, дружеството не изпраща представител в първото заседание по делото (призовката е връчена на 10.01.2025г.). Не е направено искане за разглеждането на делото при отсъствие на представител, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.

2

Налице са предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявени те искове са вероятно основателн и с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответната страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания размер.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.

С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, както следва - 766,59 лева разноски за държавна такса (л. 25 и л.39), както и 2124,00 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства (л.26).

Видно е от представените с исковата молба Определение от 24.09.2024г. на Районен съд – Благоевград и Обезпечителна заповед №45 от 25.09.2024г. по описа на същия съд, че по исковете, предмет на настоящото производство, е допуснато обезпечение, с прилагане на мярка „запор на вземания“. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. По обезпечителното производство ищецът е направил следните разноски – 45 лева платени такси и 720 лева - платено адвокатско възнаграждение. Общо разноски в обезпечителното производство – 765 лева, които също ще бъдат присъдени в пълен размер.

Останалите претендирани разноски в размер на 843,68 лева – адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и такси по налагане на обезпечението, не следва да се присъждат. Това е така, доколкото разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част (по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител и не се присъждат в исковото (Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т.

3 о., ТК и др.).

Общо разноските, направени от ищеца по делото възлизат на 3655,59 лева, които следва да бъдат присъдени в пълен размер.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Пр. Тр.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.К., ул. „Д.“ №**, ет.*, ап.*, представлявано от управителите М. П. и Ир. Д., да заплати на „Е. Тр.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. Бл.град, ул. „Ст. Ст.“ №*, представлявано от Н. Ст., сумата в общ размер на 19165,02 лв. (деветнадесет хиляди сто шестдесет и пет лева и две стотинки), от която главница в размер на 15696,08 лева по издадени фактури и 3466,94 лева законна лихва от датата на падежа на всяка една от фактурите до датата на подаване на исковата молба, ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (17.10.2024г.) до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Пр. Тр.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.К., ул. „Д.“ №**, ет.*, ап.*, представлявано от управителите М. П. и И. Д., да заплати на „Е. Тр.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. Бл.град, ул. „Ст. Ст.“ №*, представлявано от Н. Ст., сумата в общ размер на 3655,59 лв. (три хиляди шестстотин петдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща направените съдебни разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4