Решение № 635 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20251100902305 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП, за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 6 000 лева – обезщетение за претърпени вреди (под формата на пропуснати ползи) поради нарушаване на правата на българските автори и на авторите - членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от сдружение МУЗИКАУТОР върху музиката в 6 броя музикални произведения, изпълнени публично на 01.09.2025 г. около 11.20 часа до около 12.10 часа в стопанисван и управляван от ответника Арбес ООД търговски обект – кафе-сладкарница Caffeteria, гр. София, бул. ******** до метростанция Сердика, в нарушение на разпоредбата по чл. 18, ал.2, т. 3, пред.2 от ЗАПСП, заедно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и всички съдебно-деловодни разноски, включително и хонорар за един адвокат.

Ищецът СНЦ „Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права – МУЗИКАУТОР” твърди, че е сдружение, регистрирано като организация за колективно управление МУЗИКАУТОР по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и чл.40 от Закона за авторското право и сродните му права за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели. Сдружението било вписано в регистъра на Министерството на културата под № 1/13.01.1994г. и пререгистрирано като организация за колективно управление на права съгласно удостоверение № 62‐ 00-0152/27.10.2011 г. на министъра на културата и № У-62/05.09.2014 г. на заместник - министъра на културата.

1

В ИМ се твърди, че ответното дружество стопанисва обект кафе сладкарница „Caffeteria“, която се намира в гр.София, бул. "Княгиня Мария Луиза” 9-11. до метростанция Сердика. Поддържа се, че на 01.09.2025 г., около 11.20 ч. до около 12,10 ч. в стопанисвания и управляван от ответното дружеството търговски проект, са изпълнени публично, шест броя музикални произведения.

Поддържа се, че песните са излъчвани, чрез тонколони разположени на няколко места в обекта, като техните конкретни наименования и изпълнители са идентифицирани от свидетеля, чрез приложение „Шазам", и последващото им лично прослушване и сравняване в платформата Youtube, за да се потвърди, че приложението е идентифицирало точните песни.

Посочено е, че авторите на музиката и текста са членове на чуждестранни организации, с които сдружение МУЗИКАУТОР има сключени договори за двустранно представителство и които представлява на територията на Република България, които договори са вписани в Публичния регистър, поддържан от министъра на културата, на основание чл.94г от ЗАПСП.

Поддържа се, че ответникът е използвал публично процесиите музикални произведения по смисъла на чл. 18, ал.2, т.З, предл. 2 от ЗАПСП за озвучаване на собствения си обект, без да има предварително отстъпени за това авторски права както изисква чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП, и без да заплати дължимите за това използване възнаграждения за авторски права, в резултат на което е причинила имуществени вреди на правоносителите под формата на пропуснати ползи.

За да аргументира претендирания размер от пропуснати ползи – 6 000 лева, ищецът сочи, че обезщетението следва да бъде изчислено съобразно чл.

95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП, чиито минимално определен размер от закона е 500.00 лв. за еднократно нарушение на правата върху всеки закрилян обект музика и текст.

В ОИМ ответникът оспорва иска като неоснователен.

Излага се, че на 01.09.2025 г. служител на ищцовото сдружение, посетил обекта на ответника не се е представил на персонала на заведението, няма протокол , документиращ констатациите за излъчваната музика. Поради това се оспорват всички фактически твърдения в ИМ, засягащи посещенията на място на представител на ищеца, излъчвана музика.

В съдебно заседание и двете страни поддържат становищата си.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените Удостоверение на актуално състояние на МУЗИКАУТОР и три броя удостоверения за регистрация на СНЦ „МУЗИКАУТОР” при Министерство на културата се установява, че ищецът 2

Сдружение „Музикаутор“ е сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и е вписано като организация за колективно управление на авторски права по чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) в Регистъра на Министерството на културата под № 1/13.01.1994 г. и пререгистрирано със заповед на Министъра на културата съобразно удостоверение за регистрация № 62-000152/27.10.2011 г. и удостоверение № У-62/05.09.2014 година. Сдружението е пререгистрирано в РЮЛНЦ на 09.07.2018 г. и има ЕИК 831005050.

За безспорно е прието по делото (определение от 908/26.02.2026 г.), че на МУЗИКАУТОР е предоставено правото на публично изпълнение на територията на Република България, както и да дава разрешение за всички публични изпълнения на музикални произведения, с текст или без текст, които представляват закриляни обекти, чийто предмет са правата на авторитечленове на съответните организации за закрила на авторските права (PRS, BMI, ASCAP, SUISA,SAYCO). Това се установява и от представения заверен препис от регистъра на организациите за колективно управление на права от ЗАПСП при министъра на културата по чл. 94г от ЗАПСП (регистрацията на ищцовото сдружение по чл. 40г (отм.) от ЗАПСП е запазила действието си съгласно § 24 от ПЗРЗИДЗАПСП ДВ бр. 28/2018 година).

За безспорно е прието и, че композитори, автори на теста, изпълнители и автори на аранжимента на посочените в ИМ 6 песни са посочените лица, както и че тези лица са членове на посочените в ИМ дружества за управление на авторски права PRS, BMI, ASCAP, SUISA,GEMA.

Представен e бон от 01.09.2025 г. 12:01 часа, издадени от Арбес ООД, за консумация в Кафетерия, бул. ********.

За безспорно е прието по делото, че ответното дружество стопанисва обект кафе - сладкарница „Caffeteria“, която се намира в гр.София, бул.

"Княгиня Мария Луиза” 9-11. до метростанция Сердика.

По делото са разпитани по двама свидетели на всяка от страните, за установяване на начина на организация на работа при ищцовото дружество – свидетелите М.Н. и Ч.П. и за музиката, която озвучава заведението, стопанисвано от ответното дружество – свидетелите Т.Т. и И.А..

Свидетелката Н. заявява, че работи в МУЗИКАУТОР на позиция „Специалист лицензирано публично изпълнение“, като трудовите й задължения включват сключване на договори с търговски и туристически обекти, за лицензиране на музиката звучаща в тях. Заявява, че при ищцовото дружество има стандартна процедура, по която работи, тъй като има сътрудници в цялата страна, които осъществяват посещения на обекти, в които се излъчва музика, но нямат сключен договор за лицензиране на музиката в обекта. Стандартната процедура включва посещение на място на сътрудник на ищцовото сдружение, консумация, за да се получи касов бон, за да се докаже посещението, засичане на излъчваната музика с приложението Shazam, като това приложение има опция, в която след като засече конкретна песен, да се изпрати автоматично генериран имейл. Този автоматично генериран и -мейл се изпраща към служебния и-мейл, до който имат достъп свидетелката и 3 нейни колеги, които се занимават с лицензирането на обекти. В имейла след това сътрудникът дописва къде се намира точно. След получаване на всички и–мейл от посещението и отчет за посещението, който отчет включва описание коя е фирмата, кое е заведението, къде се намира, кога го е посетил, каква музика, ако е звучала от радио или от телевизор, посочване на песните, които са засечени. След като се получи този отчет, подписан от сътрудника, работата на свидетелката и нейните колеги е да изготвят уведомително писмо.

За да се изготви това уведомително писмо, всички произведения, които са засечени се изпращат в отдел „Разпределение“. Този отдел се занимава с проверка в международната база данни за автори на текст, музика, аранжимент и пр. Достъп до тази база данни имат дружествата като ищцовото от цял свят, и там са регистрирани песните и в тази база данни се съдържа информация за автор, композитор и дружеството, в което членува. Тази проверка се прави за да се установи дали произведението е част от репертоара на ищцовото сдружение. След като се установи, че конкретният автор/автори за конкретното произведение членуват в дружество, с което ищцовото сдружение има договор за взаимно представителство, се изготвя уведомително писмо към ползвателя, който не е лицензирал музиката си. С това уведомително писмо ползвателят се уведомява, че е извършено посещение, че е установена музика от репертоара на ищцовото сдружение, конкретните автори на произведенията, в кое дружество членува авторът и че това дружество е представлявано от ищцовото сдружение, тъй като има договор за взаимно представителство с други такива дружества от цял свят. В това уведомително писмо се включва информация за произведенията, за това какво е необходимо да се направи, за да се лицензира обекта и се кани ползвателя да спазва закона и да лицензира музиката, звучаща в неговия обект, като и се предупреждаваме, че ако доброволно не изпълни законовите си задължения, предстоят съдебни процедури.

В конкретния случай свидетелката заявява, че не е изготвила тя уведомителното писмо, а неин колега, който вече не работи в Музикаутор.

Дава разяснения, какво е разбрала, че е направил сътрудника Ч. в конкретния случай от трето лице. Заявява, че знае, че Ч. е връчил лично уведомлението отишъл на място да го предаде и е разговарял с управител, и бил изготвен протокол за връчване на уведомително писмо. Свидетелката Н. разпознава електронни съобщения, намиращи се на стр. 16 по делото, и заявява, че това е ел. адрес на Ч. – сътрудник на ищцовото сдружение (посочва го като другият свидетел на ищеца) и служебния имейл - [email protected],на Музикаутор за конкретните посещения.

По делото е разпитан като свидетел и Ч.П.. Заявява, че работи като сътрудник на Музикаутор. Заявява, че на 01.09.2025 г. посетил кафесладкарница, която се намира в гр. София, бул. „Мария Луиза“, срещу входа на Метростанция „Сердика“, около 11 часа. Заведението било на два етажа, много посещаема сладкарница, от доста години. Седнал като клиент да изпие кафе. Стоял около 40 минути. По времето на престоя му, чул, че звучи музика от тонколони, разположени от различни ъгли на заведението. Заведението се озвучавало и отвън и отвътре с много тонколони. Знае, че съгласно ЗАПСП и 4 при публично изпълнение на музика в търговски обекти трябва да има договорни взаимоотношения с МУЗИКАУТОР за преотстъпени авторски права. Музиката, която звучала в кафенето била чуждестранна, звучали известни парчета. Използвал мобилно приложение – Shazam, което може да се изтегли от Google Play и е предназначено за разпознаване на музикални произведения, за да идентифицира десетина музикални произведения по времето на престоя си. По времето на престоя си в заведението, при идентификацията на тези музикални произведения, свидетелят ги изпратил от собствения си ел. адрес ********@gmail.com до служебния имейл на МУЗИКАУТОР - musicautoriamusicpro.org (служебният имейл на МУЗИКАУТОР) Това била установената процедура с цел, сътрудниците на МУЗИКАУТОР, да удостовери пред дружеството МУЗИКАУТОР, че звучат тези музикални произведения в съответния търговски обект и впоследствие МУЗИАУТОР да види в своите архиви, съответно дали авторите на тези музикални произведения се представляват от МУЗИКАУТОР. Свидетелят П. изпратил тези имейли с музикалните произведения. След това поискал сметката си, служителката му донесла касовия бон, платил и си тръгнал.