Решение № 635 от 03.06.2020, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 456/2020
- Вид
- Решение № 635
- Подписан
- 03.06.2020
- В сила
- 01.07.2020
- Състав
- ИСКРЕНА ИЛИЙЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.12, ал.1, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, буква "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, т.1, буква "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.10, ал.1, т.1 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№
_________ гр.
Варна _____________2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията Искрена Димитрова адм. дело № 456 на Административен съд – Варна по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на
„ИСПОЛИН БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Я.И.Я., против Заповед № 49-ФК/24.01.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект: павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. *** № **, стопанисван от „ИСПОЛИН БГ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, постановена в противоречие с административно-производствените правила и материалния закон. Навежда доводи за това, че не е доказано извършването на нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Оспорва изцяло констатациите, че за извършена продажба на стойност 17,60лв. не е издадена фискална касова бележка, като в тази връзка твърди, че органите по приходите не са изяснили обстоятелствата, при които е извършена контролната покупка и не са установили конкретни елементи на тази евентуална продажба. Липсва пълно описание на нарушението като не е налице нито един от съставите на чл.186 от ЗДДС. На следващо място твърди, че липсват мотиви досежно продължителността на срока на ПАМ, изложените такива са бланкетни и не съдържат никакви индивидуални съображения във връзка с конкретния търговец и конкретното нарушение, които да налагат запечатване на обекта за определения срок. Позовава се на Постановление на Пленума на Върховния съд № 10/28.09.1973г. и в тази връзка твърди, че липсват доказателства, че „търговецът има поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство“, липсват данни и за други установени нарушения. Не е съобразено, че нарушението е за първи път и са налице факти и обстоятелства, които имат характер на смекчаващи вината обстоятелства, които не са били съобразени при налагане на ПАМ и същата се явява постановена в нарушение на целта на закона. ПАМ е наложена преди издаването на наказателното постановление, поради което и доколкото нарушението не е установено със съставен акт за установяването му, производството по издаването заповедта за налагане на ПАМ е изначално опорочено. Твърди, че от анализа на чл.186, ал.1, вр.чл.187, ал.4 от ЗДДС следва, че налагането на ПАМ е недопустимо без нарушителят да има качеството на административнонаказано лице, т.е. преди издаването на наказателното постановление. Запечатването на обекта за период от 14 дни ще доведе до вреди, които за значителни или трудно поправими. Иска се отмяна на обжалваната заповед.
Ответната страна - началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки вх.№ 3364/05.03.2020г. Счита, че описаното в заповедта нарушение се установява по несъмнен начин от приложените по преписката доказателства в т.ч. ПИП № 0355517/23.01.2020г., ДФО № 002626/23.01.2020г. с разчетена касова наличност/дневен оборот в размер на 40,35лв., опис на касовата наличност, декларация от заето лице, КЛЕН със записи от № 002617/23.01.2020г. (09:18 часа) до № 002626/23.01.2020г. (12:15 часа), от които е видно, че във ФУ липсва отразена продажба на стойност 16,70лв. – платената от органите по приходите в 12:07 часа контролна покупка, за която не е издадена фискална касова бележка.
Установените при проверката факти и обстоятелства не се оспорват, като в протокола за проверка е отбелязано, че в обекта действително са налице пропуски и наличие на касова разлика за ФУ, което се дължи на здравословното състояние на Я.Я. Твърди, че така установените факти сочат на наличие на фактическия състав по чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, правопораждащ упражняване от административния орган на публично право по налагане на нормативно предвидената форма на държавна принуда. Относно твърденията в жалбата за липсата на мотиви сочи, че налагането на ПАМ „запечатване на обект“ е необходимо във всички случаи с оглед констатирано нарушение по чл.186 от ЗДДС, като при определяне срока на запечатване са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от него, спазена е и преследваната от закона цел. Определеният срок от 14 дни е обоснован, близък до предвидения в закона минимален размер и съответен на степента на обществена опасност на деянието. Относно твърденията, че поради ниската стойност на продажбата мярката е несъразмерна сочи, че преследваната цел с налагане на ПАМ е спазване на реда и начина за издаване на съответен документ по установения ред за всяка продажба като защитимия държавен интерес не се изразява в стойността на неотчетената контролна продажба, а в нарушаване на основно изискване към извършващите търговска дейност лица – да отчитат всяка продажба. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2020г. в интервала от 11:57 часа до 13:40 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС: павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. *** №**, стопанисван от „ИСПОЛИН БГ“ ЕООД.
В хода на проверката била извършена контролна покупка на 6,540кг. мандарини с цена 1,45лв./кг. и 7,820кг. мандаринови портокали с цена 1лв./кг., всичко на обща стойност 17,60лв., за която не бил издаден фискален касов бон от регистрираното, въведено в експлоатация и работещо в обекта ФУ, модел ZITB30 с рег.№ в НАП ***от 02.07.2019г., ИН на ФУ Z1013385 и ИН на ФП ***. Покупката била заплатена от Й Т – инспектор по приходите, преди легитимация, с една банкнота от 20лв. на лицето, обслужващо обекта – Я И Я , на длъжност „управител“ и върнато ресто от две монети от 1,00лв. и две монети от 20 стотинки. От ФУ били изведени КЛЕН (от бон № 002617 до бон № 002626) и дневен отчет, на които стойността на контролната покупка не била отразена.
Извършена била проверка на разчетените обороти и на касовата наличност, при която било установено: разчетена касова наличност от ФУ – 40,35лв; фактическа наличност – 59,00лв; служебно въведени – 0,00лв; служебно изведени – 0,00лв; разлика – +18,65лв. Резултатите от проверката били отразени в Протокол № 0355517/23.01.2020г., съставен в присъствието на управителя на дружеството.
При така установените в хода на проверката факти било прието, че „ИСПОЛИН БГ“ ЕООД, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е извършило нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед № 49-ФК/24.01.2020г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наложил ПАМ „запечатване на търговски обект“ на: павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. *** № **, стопанисван от „ИСПОЛИН БГ“ ЕООД и забрана за достъп до нето за срок от 14 дни.
За така установеното нарушение е съставен АУАН № F536667/05.02.2020г., а въз основа на него е издадено НП № 498353-F536667/06.03.2020г., с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 600,00лв.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок /Заповед № 49-ФК/24.01.2020г. е връчена на жалбоподателя на 05.02.2020г., а жалбата е подадена на 11.02.2020г./ и е ДОПУСТИМА.
Видно от Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната нищожност.
В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – с ПИП
№ 0355517/23.01.2020г., съставен в присъствието на управителя на дружеството – Явор Илиев Янчев, в протокола са посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа на ПИП № 0355517/23.01.2020г. за извършена проверка на същата дата на обект – павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. *** № **, стопанисван от „Исполин БГ“ ЕООД. В хода на проверката от инспектор по приходите в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП и на основание чл.31, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. била извършена контролна покупка на 6,540кг. мандарини с цена 1,45лв./кг. и 7,820кг. мандаринови портокали с цена 1лв./кг., всичко на обща стойност 17,60лв., за която не бил издаден фискален касов бон от регистрираното, въведено в експлоатация и работещо в обекта ФУ, модел ZITB30 с рег.№ в НАП ***от 02.07.2019г., ИН на ФУ Z1013385 и ИН на ФП ***.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53dddb19-a520-497b-b65d-7653727b8af8