Определение № 640 от 16.09.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640 гр. ХАСКОВО, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500495 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 248 ал.

3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 11467/25.06.2026 г., подадена от М. Т. П., чрез нейния процесуален представител адв. Р. Г., против Определение № 970/03.06.2026 г., постановено по гр. д. № 2833/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково. С обжалвания първоинстанционен акт е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК за допълване на Решение № 269/27.03.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението. Жалбоподателката поддържа, че макар делбеното производство да е особено такова, първата му фаза (по допускане на делбата) е приключила при наличието на осамостоятелен, повдигнат от нея правен спор относно съсобствеността на две постройки – гараж и производствено хале. Настоява, че съгласно т. 9 от ППВС № 7/1973 г. и Определение № 234/03.05.2018 г. по гр. д. № 2791/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., отговорността за разноски по повдигнати спорни въпроси в делбения процес се урежда по общите правила на чл. 78 от ГПК. Твърди, че отказът на съда да се произнесе по тези разноски с решението по първата фаза води до окончателната невъзможност за тяхното възстановяване. Позовава се на Определение № 4328/05.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4217/2022 г. на ВКС, І г. о., и отправя искане за отмяна на атакувания акт и присъждане в нейна полза на сумата от 1073,71 евро (съставляваща 920,33 евро адвокатски хонорар и 153,39 евро депозит за съдебно-техническа експертиза).

В законоустановения срок насрещната страна – ищецът И. А. П., чрез 1 адв. З. З., е депозирал писмен отговор. В него оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи, че претендираните разноски са поискани в техния цялостен размер за първата фаза, без да е извършено реално и отделно разграничение в списъка по чл. 80 от ГПК коя част от тях се отнася конкретно до защитата по спорните незаконни постройки. Позовава се на Определение № 14 от 28.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4132/2020 г. на ВКС, І г. о., и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу обжалваем съдебен акт и в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК (съобщението е връчено на 22.06.2026 г., а жалбата е депозирана на 25.06.2026 г.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Основният процесуалноправен въпрос по настоящия спор се свежда до това на кой етап от съдебната делба и по кой ред (чл. 78 или чл. 355 от ГПК) следва да бъдат разпределени разноските за адвокатско възнаграждение и експертизи, направени в първата фаза по допускане на делбата, когато между страните са били повдигнати изрични преюдициални спорове относно собствеността на част от имотите.

Първоинстанционният Районен съд – Хасково е приел, че въпросът за дължимостта на всички разноски, сторени в първата фаза, задължително се решава едва във втората фаза на делбеното производство по реда на чл. 355 от ГПК, съобразно стойността на получените дялове. Тези правни изводи не кореспондират с констанстната практика на Върховния касационен съд.

Действително, специалната разпоредба на чл. 355 изр. 1 от ГПК урежда, че съделителите заплащат разноските съразмерно със стойността на дяловете си. Тази норма обаче обхваща единствено деловодни разноски, направени по необходимост с оглед самото ликвидиране на съсобствеността. В казуси като процесния, когато в първата фаза на делбеното производство възникнат и се разгледат преюдициални спорни въпроси относно правото на собственост, обема на правата на съделителите или включването на конкретни обекти в делбената маса (какъвто е спорът за производственото хале и гаража, построени в УПИ ***), отговорността за разноските по тези спорове се определя по общите правила на чл. 78 от ГПК. В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973 г., както и постановените по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК Определение № 234 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 2791/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., и цитираното от жалбоподателката Определение № 4328 от 05.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4217/2022 г. на ВКС, І г. о..

Тези разноски се дължат на страната, в чиято полза е решен повдигнатият самостоятелен спор и произнасянето по тях следва да стане именно с акта, с който се приключва съответната инстанция в първата фаза на 2 делбата, съобразно изискването на чл. 81 от ГПК. Отлагането им за решението по извършване на делбата във втората фаза е процесуално недопустимо и би довело до неоправдано накърняване на имуществената сфера на изправната страна.

Неоснователни са възраженията в отговора на И. П., че доколкото разноските в списъка по чл. 80 от ГПК са представени общо за първата фаза, съдът е изправен пред невъзможност да определи съразмерна част за спорните сгради. Съгласно задължителното тълкуване, обективирано в Определение № 14 от 28.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4132/2020 г. на ВКС, І г. о. (на което самият ответник се позовава), когато претенцията за разноски е основателна за част от производството, но сумите са договорени или платени общо, съдът е длъжен въз основа на чл. 78 от ГПК самостоятелно да разграничи и определи коя част от тях се отнася до основателното искане. Ако това разграничение е фактическо усложнение, разпределението между отделните искове и претенции следва да се извърши поравно.

В разглеждания случай, в хода на първата фаза на делбата П. е заплатила 1800 лева за адвокатско възнаграждение и 300 лева за съдебнотехническа експертиза (общо 2100 лева / 1073,71 евро). Производството е обхванало общо 5 групи обекти (два поземлени имота с къщи, две леки коли и едно ремарке). Ответницата изрично е повдигнала инцидентен спор по чл. 341 ал. 2 от ГПК, с който успешно е бранила съсобствеността и е наложила включването в делбената маса на две допълнителни самостоятелни сгради (хале и гараж), оспорвани от ищеца. Провеждането на защитата по този преюдициален спор е станало повод за събиране на гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели и изслушване на заключение по СТЕ относно характера и заснемането на тези постройки.

След като претенциите на ответницата по чл. 341 ал. 2 от ГПК са изцяло уважени с Решение № 269/27.03.2026 г., тя има правото на разноски по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК. Като се отчете общата сума по договора за правна помощ и обстоятелството, че процесуалната защита е била насочена едновременно към допускане на делбата в нейния общ обем и към разрешаване на спорните въпроси по сградите, настоящият състав намира, че сумата от 357,90 евро (съставляваща 1/3 част от общо направените деловодни разноски и адвокатски хонорар в размер на 1073,71 евро) съответства на принципа за съразмерност, справедливост и обем на положения труд по спорния предмет на делото.

За разликата до пълния претендиран размер от 1073,71 евро искането за допълване е неоснователно, тъй като останалата част от направените разходи касае общото и безспорно производство по допускане на останалата делбена маса, чието окончателно разпределение в дял следва да бъде извършено по реда на чл. 355 от ГПК едва във втората фаза на процеса.

Като е достигнал до по-различни правни изводи и е отхвърлил изцяло молбата по чл. 248 от ГПК, районният съд е постановил 3 незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него – молбата да бъде уважена частично до посочения размер.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 970/03.06.2026 г., постановено по гр. д. № 2833/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК Решение №

269/27.03.2026 г., постановено по гр. д. № 2833/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.

Т. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 357,90 евро, съставляваща съразмерна част от направените в първата фаза на делбата разноски за адвокатско възнаграждение и съдебно-техническа експертиза по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата част до пълния претендиран размер от 1073,71 евро като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4