Решение № 340 от 20.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221000503472 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 301859/05.09.2022 г. от И. И. К., ЕГН

**********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл. ***, ет.***, ап.*** срещу Решение № 262422/18.07.2022 г., по гр.д. № 13049/2018 г., на СГС, I3 с., с което е отхвърлен частичен иск за осъждането на

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5, при участието на подпомагащата го страна – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“, № 51Д, да заплати сумата 49000.00 лв., от общо дължимата 52500.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по претенция № 470417181830007 (реф. № 510420-0379/18), за щети по л.а. „Ауди А8 Л“, ДК № ***, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 06.06.2018 г., по договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, обективиран в полица № 470417060000****/29.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.10.2018 г. до изплащането, както и сумата 1388.25 лв., обезщетение за забава върху гланицата, за периода 19.06.2018 г. (датата следваща отказа на застрахователя ) – предявяване на иска, на осн. Чл. 405, ал. 1, вр. Чл. 386 КЗ.

Въззивникът атакува решението като неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи като порок и пропуск на съда да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната връзка, както и 1 несъответствие между фактически констатации и обективна истина.

Настоява, че спорни са въпросите за наличие на причинна връзка между механизма на настъпване на произшествието и нанесените щети по автомобила на ищцата, както и за действителния размер на средствата необходими за отстраняване на щетите по автомобила. Счита, че първия въпрос не е получил категоричен, ясен и коректен отговор. Излага коментар на заключението на вещото лице. Сочи, че в хода на производството застрахователят не е твърдял да е налице хипотеза от разпоредбата на чл. 408 КЗ, която да му дава право да откаже заплащане на обезщетение. Твърди, че от заключението не станало ясно какъв е механизма на настъпване на произшествието и кои от щетите по автомобила на ищцата са пряка и непосредствена последица от настъпването му и каква е необходимата за отстраняването им стойност. По същество, моли да бъде отменено решението и постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

В границите на срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, депозира отговор вх. № 312292/21.11.2022 г. , в който счита постановеното решение за правилно и законосъобразно като при постановяването му не са допуснати твърдяните от въззивника нарушения.

Счита, че във въззивната жалба неправилно са очертани спорните между страните въпроси, тъй като въззиваемият е оспорил изобщо настъпването на ПТП като е въвел възражение за истинността на съставения Протокол за ПТП, оспорил е наличието на причинна връзка между щетите по автомобила и описания в Протокола механизъм на настъпване като се е позовал на наличие на основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в т. 1.4 Р.

„Общи положения“, подр. X „Общи изключения“ и в т.1.2 и 1.3 от подр. XIII „Прекратяване“, на р. „Общи положения“. Заявил е възражение за наличие на действия, представляващи груба небрежност. От своя страна излага анализ на събраните в хода на производството специални знания и счита, че вещото лице е дало категорични отговори на поставените му въпроси. В условията на евентуалност твърди, че действията на водача да извърши обратен завой без да пропусне попътно движещият се лек автомобил като при извършване на маневрата провежда телефонен разговор, представляват груба небрежност.

По същество отправя искане за потвърждаване на постановеното решение.

В границите на срока по чл. 263 ГПК, подпомагащата страна „ЗК „Лев Инс“ АД, депозира отговор вх. № 312672/23.11.2022 г. , в който счита депозираната въззивна жалба за неоснователна и бланкетна, тъй като не почивала на конкретни данни, събрани по делото, които да обосноват основателността на предявения иск. Счита, че от събраните в хода на производството доказателства не може да се установи по безспорен начин нито характера на щетите по застрахования автомобил, нито начина на тяхното настъпване. Настоява, че уврежданията по автомобила не кореспондират с твърдяния по делото механизъм на настъпването им, нито със скоростта на двете МПС, нито с твърдяната им траектория на движение.

Счита, че от събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че настъпването на това застрахователно събитие е невъзможно по твърдяния от ищцата начин. По същество моли за оставяне без уважение на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът, въззиваемият и подпомагащата го страна, чрез процесуални представители поддържат жалбата и отговорите по изложените в тях оплаквания, твърдения и възражения.

2

Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели САС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Произнасянето на СГС съответства на осъдителната претенция с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, заявена за разглеждане, поради което решението се явява и допустимо.

Досежно неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищцовата страна по предявения иск е да установи валидно възникнало и съществуващо към датата на твърдяното застрахователно събитие договорно правоотношение между ищеца и ответника – застраховател по сключена имуществена застраховка Каско на МПС; настъпило в срока на осигуреното с този договор застрахователно покритие, застрахователно събитие; щетите, настъпили за застрахованата вещ и причинната им връзка с твърдяното вредоносно събитие, както и размера на претендираното като справедливо обезщетение за репариране на тези щети.

Ответникът от своя страна носи тежестта да установи, че са налице изключенията, посочени в общите условия, които го освобождават от отговорността му да обезщети имуществените вреди.

По делото не е бил налице спор между въззивника и въззиваемото дружество, относно наличието на валидно възникнало договорно правоотношение по застрахователен договор „Булстрад Каско Стандарт“, обективиран в полица № 470417060000****, както и относно факта на завеждането на щета при застрахователя за настъпило ПТП на 06.06.2018 г., по която е постановен отказ изх. № 379/18.06.2018 г. за заплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорването на застрахователя на настъпило застрахователно събитие по време, място и начин, сочени от застрахования, изисква установяване на тези факти от страна на ищеца и то по пътя на пълно и главно положително доказване. Това в конкретния случай означава ищецът да установи, че именно на твърдяните дата и място – на 06.06.2018 г., на път гр. Варна –с. Звездица по автомобила са настъпили увреждания по начина, посочен от него.

В хода на процеса тази доказателствена тежест не е изпълнена от ищеца.

Събраните в хода на производството доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, не водят до несъмнен или поне до достатъчно обоснован извод, досежно начина и механизма на настъпване на твърдяното събитие.

За установяване на механизма на произшествието по делото е представен 3 и Протокол за ПТП № 1690916, от който се установява, че на 06.06.2018 г. на Челопеченско шосе е настъпило ПТП между л.а. „Ауди А8“, собственост на И. К. и управляван от М. Х. и л.а. „Фолксваген Тигуан“, собственост и управляван от А. П.. В Протокола е описан механизъм на ПТП и е съставена скица. Представителят на СДВР е описал, че произшествието е настъпило поради неспазване на предимство при предприета маневра обратен завой от водача на л.а. „Ауди А8“, който е предизвикал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Фолксваген Тигуан“.

Съобразно разрешението дадено в Р ешение № 227/12.02.2014 г., т.д. № 769/2012 г., на I ТО на ВКС, протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.

Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят механизма на ПТП. Така даденото общо тълкуване е доразвито в практиката на ВКС с Решение № 15/25.07.2014 г., т.д. № 1506/2013 г., I ТО, в което е разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от неговия вид – дали е издаден от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, (т.нар.

„констативен протокол за ПТП" - при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП" при материални щети - чл. 6 и чл. 7 от Наредбата) или е съставен по чл. 9 от Наредба № I – 167/24.10.2002 г., за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.

Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

В конкретния случай, протоколът за ПТП е подписан от съставителя и от участвалите в произшествието водачи, поради което описания от длъжностното лице, механизъм, доколкото представлява възпроизвеждане на изявления на водачите, участвали в произшествието, се ползва с доказателствена сила само досежно неизгодните факти, а именно, че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. „Ауди А8“, но не и досежно механизма на настъпване на произшествието, доколкото самото произшествие не е непосредствено възприето от длъжностното лице.