Решение № 523 от 16.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330201977 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 10311903, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на И. И. В. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба се поддържат възражения за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, като се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.

Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че 1 видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 44143/16.04.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 10/ и към датата на съдебното заседание същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съображенията за този извод са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 26.01.2025 г., в 04,54 часа, в град Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 79, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост от 66 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 16 км/час.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Противно на възраженията от жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно приложеното по преписката статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. На посоченото статично изображение по достатъчно ясен начин се вижда номера на заснетия автомобил. В процесния случай по преписката е надлежно приложен снимковия материал, в който изрично е посочен разпознатия от техническото средство регистрационен номер ***, като е налице пълно съответствие между разпознат от АТСС регистрационен номер и този отразен в ЕФ.

2

Следва да се съобрази и че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС в реално време. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването.

Същата информация се черпи и от инструкция за експлоатация на АТСС /изискана и приложена по делото/, от която е видно:

-според т. 5.1 и 5.2 от инструкцията, че АТСС автоматично генерира списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен номер;

-според т.5.4 при издаването на ЕФ разпознатия от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ;

По преписката е представена справка за регистрация на МПС, видно от която именно жалбоподателят е вписан собственик на МПС, поради което именно той следва да понесе отговорност за извършеното нарушение при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца- чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимите скорости на движение. Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ - разрешена скорост, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик на МПС. В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен.

Изрично следва да се посочи, че изцяло правилно е приложен и чл. 16, 3 ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокол от проверка № 135-СГИСИС/25.09.2024г. допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е приложен от наказващия орган.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024г., като проверката е извършена от институт извън системата на МВР, а именно БИМ;

- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя.

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.

- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата. Същият извод се прави и при съобразяване на приложената по делото инструкция за експлоатация на АТСС.

Следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, 4 след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Отново във връзка с изричните възражения в жалбата за неспазване на реда на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. следва да се посочи, съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя (преносими, тип триножник).

След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., забраната за издаване на ЕФ въз основа на заснемане с мобилни камери е отпаднала, доколкото подробно и изчерпателно е уреден на нормативно равнище редът и условията за използването им, като в този смисъл посоченото Тълкувателно решение на ВАС в тази част е изгубило актуалност.

Нещо повече след нарочните изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася само за самото издаване на ЕФ, но не и за процеса на извършване и установяване на нарушението, доколкото правна конструкция, при която нарушителят не участва в дейността по извършване и установяване на нарушението е юридически нон сенс.

Поради изложеното законосъобразността на ЕФ не се опорочава от обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на човешки фактор.

Ноторно известно е, че при използваните понастоящем АТСС 5

(независимо дали са стационарни или мобилни) ролята на човешкия фактор е само да се постави в действие мобилната камера, като след това процеса по отчитане и заснемане на нарушението и разпознаване на заснетия номер е изцяло автоматизиран, поради което се явяват изцяло ирелевантни за законосъобразността на ЕФ личността на полицейския служител, който е поставил камерата в действие, неговата квалификация и компетентност.

Според съда обаче неправилно жалбоподателят е санкциониран за нарушение извършено в условията на повторност.

Съгласно дадената в т. 33 от ДР на ЗДвП легална дефиниция:

„Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В ЕФ повторността се обосновава с ЕФ К/8595183. Ноторно известно е, че влизането в сила на НП/ЕФ се предпоставя от редовното им връчване. В тази връзка с разпореждането за насрочване на делото са изискани доказателства от въззиваемата страна за връчване на посочения електронен фиш.

В отговор е постъпило писмо, от което е видно, че доказателства за връчване на ЕФ К/8595183 не са налични, доколкото обратна разписка не е върната. Представена е справка от системата за управление на АНД – МВР, за която се сочи да съдържа отбелязване за дата на връчване, влизане в сила и дата на регистрирано плащане по ЕФ.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика при административно обвинение за повторност, ако връчването на първия ЕФ е оспорено (какъвто е процесният случай), за доказване на повторността не е достатъчно само позоваване на справка от МВР (доколкото тези справки АИС-АНД или справка за нарушител/водач имат вторичен, производен характер), а следва да се съберат първични доказателства за връчването разписка.