Решение № 5741 от 10.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5741 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100507050 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20084520 от 22.03.2023 г. по гр.д. № 20091/2021 г. по описа на СРС, 81 с-в, е осъден ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сума в размер на 1418,07 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 0320200323014095 от 17.07.2020г. за настъпило на 19.08.2020г. застрахователно събитие ПТП, от което за л.а. марка „БМВ Х5“ peг. № Е ******* са произлезли вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 08.04.2021г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над уважения размер 1418,07 лева до пълния предявен размер от 2859,66 лева.

Решението, в частта на отхвърляне на иска, е обжалвано от ищеца „Д.З.“ АД с основни доводи, че е неправилно, постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Заявява, че неправилно съдът е приел, че в производството е установено поведение на водача на лекия автомобил марка „БМВ Х5“ peг. № Е *******, с което е съпричинен вредоносния резултат. Поради това и според ищеца неправилно определеното 1 застрахователно обезщетение е било намалено на основание чл.51 ЗЗД.

Моли, постановеното решение да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и предявения иск-уважен като основателен в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД подава отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 81 състав, решение за валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Чрез представените в производството доказателства са установени предпоставките на чл.411 КЗ. Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, съществува възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във всички случаи обаче е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен, тоест да е налице извършване 2 на определени действия или бездействия от страна на увреденото лице, които се намират в причинна връзка с вредоносния резултат, като изводите на съда в тази насока не може да почиват на вероятности или предположения, в който смисъл е задължителната практика на ВКС на РБ.

Съпричиняването обективно прекъсва част от причинната връзка между деянието и вредите, поради което води винаги до намаляване на обезщетението, тъй като подлежат на обезщетение само вредите, които са в пряка и непосредствена причина връзка с деянието. При установено прекъсване на връзката част от тези вреди не се обезщетяват. За този извод допринася и правното задължение на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване причинната връзка между вредите и деянието. С оглед на горното съдът следва да съобрази всички факти по делото и да прецени дали е налице съпричиняване.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства – двустранен констативен протокол, показанията на свидетелите Г.Р. и К.К., преписката образувана при застрахователя и констатациите на приетите пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК се установява наличие на посочените в чл. 411 КЗ предпоставки. Установеният механизъм на настъпване на процесното ПТП е следният: водачът на л.а. „БМВ Х5“ с peг. №Е *******, движещ се в зоната на пътен възел „Ново Делчово“ срещу пътен знак Б1 реализира ПТП в зоната на двойната непрекъсната линия M2, разделяща дясната основна лента от дясната ускоряваща такава, с т.а. „МАН“ с peг. № *******, движещ се по автомагистрала „Струма“ по посока гр. София, който навлиза неконтролирано от лява скоростна лента в дясна лента.

Доводите на въззивника- ищец, че при така установения и изяснен механизъм на настъпване на ПТП увредения не е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, съдът намира за неоснователни.

Настоящият състав намира, че поведението на водача на увредения лек автомобил „БМВ Х5“ с peг. №Е ******* обективно е допринесло за настъпване на ПТП и вредите от него, т.е. че същото се намира обективно в пряка и непосредствена причина връзка с настъпилите вреди. Както правилно е отбелязал в своето решение СРС и настоящия състав напълно възприема, в случая е приложимо правилото на чл.

56 ЗДвП. Съгласно него водач, който навлиза на автомагистрала, е длъжен да пропусне движещите се по нея пътни превозни средства. Задължение за пропускане на движещите се по път с предимство произтича и от разпоредбата на чл. 46, ал.1 вр. чл.

45, ал. 2 ППЗДвП при наличие на поставен знак Б1. Предвид това и съгласно установената по делото фактическа обстановка, съобразно възприетия механизъм на ПТП, съдът намира, че с действията си водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, нарушавайки задълженията си 3 визирани в посочените разпоредби. Между страните не е спорно, а и видно от констатациите на вещото лице по САТЕ, преди да извърши маневра за включване в движението по автомагистрала „Струма“ л.а. peг. № Е ******* се е движил по път без предимство, като движението е регулирано с маркировка и пътен знак Б1. Последният не се е съобразил с гореописаните правила за движение, като не е пропуснал движещите се по пътя с предимство. Нещо повече, доколкото от заключението по допуснатата САТЕ се изяснява, че ударът между автомобилите е настъпил в района на двойната непрекъсната линия, разделяща дясната лента от скоростната лента, водачът на л.а. „БМВ Х5“ с peг. № Е ******* не е съобразил поведението си и с нормата на чл.

63, ал.2, т.2 ППЗДвП, въвеждаща забрана за застъпване и пресичане на двойната пътна лента. Както е посочил експерта, ако водачът на л.а. с peг. № Е ******* не бе предприел описаните действия, то траекторията му е нямало да се пресече с траекторията на другия автомобил – т.а. „МАН“ с per. № *******, застрахован при ответника, съответно процесното ПТП не би настъпило. По изложените съображения, съдът намира, че водачът на л.а. „БМВ Х5“ с peг. № Е ******* е допринесъл е поведението си за настъпване на процесното ПТП.

Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр.

1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба - оставена без уважение.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 100.00 лв.-възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20084520 от 22.03.2023 г. по гр.д. № 20091/2021 г. по описа на СРС, 81 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„*******, иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер на 1441.59 лева /разлика над уважения размер 1418,07 лева до пълния предявен размер от 2859,66 лева/, която сума представлява регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 0320200323014095 от 17.07.2020г. за настъпило на 4

19.08.2020г. застрахователно събитие ПТП, от което за л.а. марка „БМВ Х5“ peг. № Е ******* са произлезли вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 08.04.2021г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК, сумата 100.00 лв., представляваща разноски в производството пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3, пр.

1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5