Определение № 2033 от 29.09.2020, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2834/2020
- Вид
- Определение № 2033
- Подписан
- 29.09.2020
- Състав
- Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, т.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, т.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, т.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 620, ал. 1 и ал. 5 · Търговски закон
- чл. 620, ал. 1 и ал. 5 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 2033
23.09.2020 г.
Апелативен съд - София
Град София
2-ри граждански
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Иво Дачев
Мария Георгиева
Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно частно гражданско дело № 20201000502834 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 82872/13.08.2020 г. на "Мюзиам хаус" ЕООД срещу Разпореждане № 1957 от 14.07.2020 г. , постановено по гр. д. № 5679/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, 8 състав, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева, направено с молба вх. № 67606/10.07.2020 г. Оплакванията са за неправилност на обжалвания съдебен акт, претендира се отмяната му.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на „Мюзиам хаус“ ЕООД за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадената от дружеството частна жалба срещу определението на съда от 28.01.2020 г., с което е отменено допуснатото с Определение № 158/25.01.2010 г. по ч. гр. д. № 83/2010 г. на САС обезпечение.
Определението е правилно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да 1 признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. В случая предявените от Г. М. Б. и Ж. Л. Б. против „Мюзиам хаус“ ЕООД искове с правно основание чл.55, ар.1, пр.1 от ЗЗД са насочени срещу юридическо лице, поради което на общо основание, съдържащо се в чл. 71, ал. 1, изр. 1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, страната, подала жалбата, следва да заплати съответната държавна такса. Предметът на спора не попада в някое от изключенията на специални закони (като например чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6 или чл.
694, ал. 2 ТЗ), нито качеството на страната е такова, че да обуславя приложимост на изключителните хипотези на чл. 84, т.1-3 от ГПК. Ето защо, внасянето на държавна такса от дружеството се дължи предварително. Тъй като в случая това не е сторено и с оглед предотвратяване на злоупотребата с процесуални права, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Апелативен съд – София сумата от 15 лв., представляваща държавна такса за обжалване на Разпореждане № 1957 от 14.07.2020 г. , постановено по гр. д. № 5679/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, 8 състав с частна жалба с вх. № 82872/13.08.2020 г. на "Мюзиам хаус" ЕООД, на основание чл. 77 от ГПК. Изводът, че с оглед предмета на делото и правноорганизационната форма на жалбоподателя, същият не е и не може да бъде освободен от внасянето на държавна такса за обжалване на горепосоченото определение, съответства и на практиката на ВКС, обективирана в определение № 285 от 05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 193 от 24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 141 от 20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 122 от 12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., както и на практиката на Европейския съд по правата на човека, формирана по делата "Агромодел" ООД срещу България (решение от 24.12.2009 г. по жалба № 68334/01), по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (решение от 26.07.2005 г. по жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша и др.
Поради изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1957 от 14.07.2020 г. по гр. д. № 5679/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, 8 състав.
ОСЪЖДА „МЮЗИАМ ХАУС“ ЕООД с ЕИК-175019421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Будапеща“ № 20, ет.3, ап.17, да заплати по сметка на Софийския Апелативен съд на основание чл. 77 от ГПК сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за обжалване на Разпореждане № 1957 от 14.07.2020 г. , постановено по гр. д. № 5679/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, 8 състав с частна жалба с вх. № 82872/13.08.2020 г., както и 5 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
След приключване на производството по жалбата делото да се докладва за образуване на отделно производство по останалите постъпили жалби с вх.
№ 17254/10.02.2020 г. и вх. № 28782/05.03.2020 г.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3