Решение № 461 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело № 20251100514124 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 27283/09.10.2025 г., подадена от длъжника Р. П.

К., ЕИК 130175000, с адрес: гр. София, ж.к. **** по изпълнително дело № 20218580400302 по описа на ЧСИ, с рег. № 858 в КЧСИ.

Жалбоподателката заявява, че не е доволна от действията на ЧСИ Д., отразени в призовката за принудително изпълнение, поради което ги обжалвам в срок с искане, същите да бъдат отменени, включително по отношение на разноските, които да бъдат възложени на противната страна ведно с евентуалните адвокатски хонорари.

Действията на ЧСИ били в противоречие с нормативните актове и практики, както в България, така и в целия Европейски съюз. Сочи, че не й е изпращано копие от изпълнителния лист и била убедена, че такъв не съществува. Не била уведомена и кой е взискател по изпълнителното дело. Не дължала пари на никого. Освен това, делото било заведено през 2021 г., четири години по него нямало движение и следвало да бъде прекратено още преди 2 години. Освен това, въпреки че вземанията не съществували, по делото бил насрочен опис върху движими вещи. Моли, да бъдат спрени действията на ЧСИ, планирани за 30.10.2025 г., тъй като същите нарушавали неприкосновенността на дома на жалбоподателката.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД изразява подробни съображения, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният 1 изпълнител излага съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20218580400302 по описа на ЧСИ У. Д., с рег. № 858 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 03.02.2021 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.01.2021 г. по гр.д. № 18272/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав, който удостоверява, че Р. П. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, както следва: сумата от 1103,98 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 291140, ведно със законна лихва от 29.3.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 144,51 лв. - обезщетение за забава за периода от 14.9.2016 г, до 14.3.2019 г.; сумата от 45,03 лв. - представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 29.3.2019 г. до изплащане на вземането.

Молбата от 03.02.2021 г. съдържа искане да бъде образувано изпълнително производство за събиране на сумата по изпълнителния лист, да бъдат извършени справки за имуществото на длъжника, да бъде наложен запор и да се пристъпи към опис. Направено е и искане за присъждане на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 03.02.2021 г. на ЧСИ е образувано изпълнителното производство и е разпоредено да се изпратят съобщения до НАП, да се изпрати до длъжника покана за доброволно изпълнение с приложен изпълнителен лист, както и да се наложи запор на вземания и запор на пенсия.

По делото са направени справки и на 23.02.2021 г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки.

На 23.02.2021 г., на Р. П. К. е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която подробно са описани задължения, като ведно с покана е изпратен и препис от изпълнителния лист от 14.01.2021 г. Видно от извършеното отбелязване, поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложения изпълнителен лист е връчена на длъжника на 29.04.2021 г., при условията на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК, а именно: при отказ.

На 08.03.2021 г., „Алианц България“ АД е отговорило, че е наложен запор върху посочената банкова сметка на длъжника, както и че по същата има наложени предходни запори.

2

На 08.03.2021 г., „Райфайзенбанк“ АД е отговорило, че е наложен запор и признава вземането върху което е наложен запор – ако е несеквестируемо, както и че не признава вземането за частта по сметките, която е несеквестируема, тъй като е с произход на средствата: пенсия.

На 12.03.2021 г., „ Юробанк“ АД е отговорило, че по откритите банкови сметки на длъжника „липсва авоар“.

На 12.03.2021 г., „Банка ДСК“ АД е отговорило, че е наложен запор по спестовна сметка и по разплащателна сметка, както и че има наложени предходни запори.

На 14.12.2022 г., взискателят е депозирал молба по изпълнително дело, с която е поискал да бъдат извършени справки за други наличии банкови сметки на длъжника, като е направено искане да бъде наложен запор върху тях.

На 24.04.2023 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в банка Алианц България АД.

На 24.04.2023г. е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Ролита 97“ ЕООД.

На 15.05.2023 г., е получен отговор от „ОББ“ АД, в който е посочено, че признава вземането за наличностите, както и че са наложени запори от други лица.

На 29.04.2023 г., до длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение, като е насрочен и опис, оценка и изземване. Призовката е получена от длъжника лично на 31.05.2023 г

На 09.06.2023 г., длъжникът е депозирал молба да се отмени описа и е направила искане, да бъде разрешено да внесе определена сума и след това да прави вноски до изплащане на сумата.

На 23.06.2023 г., длъжникът е депозирал молба за разсрочено плащане.

На 09.12.2024 г., взискателят е депозирал молба по изпълнително дело, с която е поискал да бъдат извършени справки за други наличии банкови сметки, както и да се извърши справка за актуални трудови договори и/или пенсии, които получа длъжницата и ако такива се открият да бъдат наложени запори.

На 14.04.2025г. е наложен запор върху сметка на длъжницата в Изипей АД.

На 16.09.2025 г., до длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение, като е насрочен и опис, оценка и изземване. Призовката е получена от длъжника лично на 29.09.2023 г

На 09.10.2025 г., Р. П. К. е депозирала жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:

3

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява правото на принудително изпълнение, разрешава то да бъде упражнено, овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието.

В настоящия случай, представеният изпълнителен лист удостоверява вземанията на взискателя, поради което и ЧСИ е бил длъжен да пристъпи към принудителното им събиране (доколкото не се твърди и не се установява доброволно такова).

Доводите и възраженията на жалбоподателя, в тази връзка, са неоснователни.

Не е вярно, нито че липсва изпълнителен лист, нито че препис от него не е бил връчен на длъжника. Както беше посочено, изп. дело № 20218580400302 по описа на ЧСИ У.

Д., с рег. № 858 в КЧСИ, с район на действие СГС, е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.01.2021 г. по гр.д. № 18272/2019 г. на СРС, който удостоверява, че Р. П. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, посочените по-горе суми.

Препис от изпълнителния лист е бил връчен на Р. П. К. (ведно с поканата за доброволно изпълнение) на 29.04.2021 г., при отказ, като съгласно чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК, „Отказът на получателя не засяга редовността на връчването“.

Впоследствие, на 29.04.2023 г. и на 16.09.2025 г., до длъжника отново са изпращани призовки за доброволно изпълнение, като и двете призовки са били получени от длъжника лично – съответно на 31.05.2023 г. и на 29.09.2023 г.

С оглед на това, изцяло неоснователни са доводите и възраженията на Р. П. К., че не й е изпращано копие от изпълнителния лист, че такъв не съществува, че не знае кой е взискател по изпълнителното дело и че няма задължения.

Неоснователни са и доводите и възраженията на жалбоподателя, че ЧСИ неправилно не е прекратил изпълнителното дело и че същото е следвало да бъде прекратено още преди 2 години.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

4

„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Следователно, за да е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, взискателят по изпълнителното дело следва да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от 2 години.

Смисълът на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят не е изгубил интерес.

В настоящия случай, изпълнително дело № 20218580400302 е било образувано н а 03.02.2021 г., и 2-годишният срок е бил прекъснат с молбата на взискателя от 14.12.2022 г., а след това - с молбата на взискателя от 09.12.2024 г.

Следва да се посочи също така, че реакцията на съдебния изпълнител на молбите на взискателя е ирелевантна за теченето на срока, тъй като законът свързва прекратяването на изпълнителното дело с бездействие на взискателя, а не на съдебния изпълнител. Последният изпълнява публични функции и взискателят не може пряко да влияе върху момента, в който изпълнителят ще реагира на неговото искане. Именно поради това за закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) относими са единствено действията на взискателя, а не на съдебния изпълнител.

Следва да се посочи също така, че прекратяването на изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до погасяване на вземанията, за събирането на които е било образувано делото, нито е пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ако длъжникът счита, че вземанията обективирани в изпълнителния титул не съществуват, той разполага с възможността да проведе исково производство по чл. 439 ГПК. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и не може да подлага на преценка съществуването на вземането, докато титулът не бъде обезсилен или не бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е установено несъществуването на вземането.

Така или иначе, в настоящия случай, предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са налице и изпълнителното дело не е прекратено.

Към настоящия момент, е било налице единствено насрочване на опис на движими вещи, но същите не са индивидуализирани и не налице насочване на изпълнителното действие към конкретна, индивидуализирана вещ, спрямо която да може на този предварителен етап да се извърши преценката за секвестируемост. Не е бил извършен и опис. Поради това и не могат да се разгледат възраженията в тази 5 връзка.