Решение № 15 от 07.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пловдив, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20245300502358 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по две въззивни жалби,депозирани от „********* против решение № 343/17.07.23г.и решение № 148/21.03.24г.,с което е поправено по реда на чл.247 от ГПК решение № 343/17.07.23г.,постановени по гр.д.№ 1692/21г.по описа на РС-Асеновград,1-ви гр.с.в частта,с която е отхвърлен предявеният от „******** против Н. Д. С.,ЕГН- ********** и Г. А. С.,ЕГН-********** иск за признаване за установено,че Н. Д. С. и Г. А. С. дължат солидарно на „********* разликата над уважения размер от 6058,72 евро до предявеният размер от 8777,86 евро,представляващ главница по договор за кредит № 06LD-R002304/12.12.2011г.,както и в частта му,с която са отхвърлени предявените искове за признаване за установено,че ответниците дължат солидарно на ищеца на основание договор за кредит № 06LD-R-002304/12.12.2011г. сумата от 2123,80 евро договорна лихва за периода от 04.08.2017г. до 15.07.2020г.;сумата от 3110,58 евро наказателна лихва за периода 05.08.2017г.-12.03.2020г. и сумата от 144лв.такси за връчване на покани,за събирането на които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 586/04.08.20г.по ч.гр.д.№ 1169/20г.по описа на АРС.

Жалбоподателят **********намира решението в атакуваните му части за неправилно,постановено при нарушение на материалния закон по подробно изложени в двете въззивни жалби съображения.Иска отмяната му в обжалваните части и постановяване на друго,с което да се уважат изцяло предявените искове.Претендират се разноски.

Въззиваемите по жалбата - Н. Д. С.,ЕГН- ********** и Г. А. С.,ЕГН-********** не са изразили становище в писмен отговор по първата жалба,а втората жалба намират за неоснователна чрез процесуалния си представител адв.М.Р. Претендират разноски.

1

Третото лице-помагач на страната на ищеца- ******** намира жалбата за основателна и иска отмяна на решението в атакуваната му част.

ПдОС,след проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК и преценка на събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и след като обсъди възраженията,доводите и исканията на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269,изр.първо от ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо в обжалваната му част,поради което и на осн.чл.269,изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на *********против Н. Д. С. и Г. А. С. за съществуване на вземания по сключения между страните договор за кредит № 06LD-R-002304/12.12.2011г.,установени със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1169/20г.по описа на АРС,както следва: 8777,86 евро главница,2123,80 евро договорна лихва за периода от 04.08.2017г.до 15.07.2020г.,3110,58 евро наказателна лихва за периода от 05.08.2017г. до 12.03.2020г.,29,26 евро законна лихва за периода от 16.07.2020г. до 27.07.2020г.,144 лева такси за връчване на покани, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението.

С подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответниците оспорват иска като неоснователен.Твърдят,че не е възникнало валидно облигационно договорно правоотношение между тях и банката.Поддържат погасяване на задълженията по давност.Оспорват исковете по отношение на претендираната лихва и таксите за обслужване,като считат,че уговорената възнаградителна лихва е нищожна на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД-поради противоречие с добрите нрави,нищожни били и клаузите във вр.с предвиденото оскъпяване и ГПР.Общите условия,които са неразделна част от договора за кредит,не били подписани на всяка страница от кредитополучателите,липсвала уговорена методика на изчисляване на референтния лихвен процент.Считат договора за недействителен съгл.разпоредбата на чл.22 от ЗПК.Отделно оспорват кредита да е станал предсрочно изискуем,тъй като не били уведомени редовно за предсрочната изискуемост съгл.изискванията на чл.60 от ЗКИ.

Третото лице**********,помагаща страна на ищеца, намира предявеният иск за основателен.

Производството по делото е започнало като заповедно-от приложеното ч.гр.д.№ 1169/2020г.е видно,че на 29.07.2020г.ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане в размер на 8777,86 евро главница, 8247 евро просрочена договорна лихва за периода от 15.09.2012г.до 15.07.2020г.,4779,86 евро просрочена наказателна лихва за периода от 15.07.2012г. до 12.03.2020г., 168,72 евро просрочена договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 286,57 евро просрочена наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 15.07.2020г., 29,26 евро законна лихва за периода от 16.07.2020г. до 27.07.2020г. и 144 лева разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху просрочената главница от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,солидарни длъжници по което са Н.

С. и Г. С.Същото е уважено,като в предвидения от закона срок е подадено възражение и частна жалба.Заявителят е предявил в срок иск за установяване на вземането си,но не в 2 пълен размер и за различни периоди по отношение на вземането за договорна и наказателна лихва.Поради горното предявеният иск е допустим.

Ищецът твърди в исковата молба,че между него и ответниците е сключен договор за кредит № 06LD-R-002304/12.12.2011г.,по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 8950 евро за погасяване на съществуващи задължения по друг договор за кредит от 19.06.2009г.Уговорена е годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро,увеличен с надбавка от 8,51 пункта,като към датата на сключване на договора БЛП е 7,99%.Посоченият ГПР към датата на сключване на договора за кредит е 18,79%,а общо дължимата сума – 18708,30 евро.Предвидено е заплащане на еднократна такса за разглеждане на искането от 40 лева и комисиона за управление на кредита в размер на 2% от разрешения кредит.Договорът за кредит е сключен за срок от 120 месеца,като крайният срок за погасяване е 15.12.2021г.

Ответниците са изпълнили частично задълженията си за връщане на заетата сума,като последното плащане е от 15.09.2012г.и с него е погасена част от вноска № 9 от погасителния план.Поради така настъпилата забава ищецът изпратил покана до всеки един от кредитополучателите за доброволно погасяване на задължението в седемдневен срок от получаването й, като в нея се съдържа и изявление,че в противен случай ползваният кредит се счита за предсрочно изискуем.Просрочието за главницата се заявява от ищеца от 15.07.12г.,а за договорната лихва-от 15.09.12г.Кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на 16.07.20г.На 08.06.21г.вземанията по договора са цедирани на третото лицепомагач ***********.В хода на исковото производство е настъпил и крайният падеж на вземанията-на 15.12.2021г.

По отношение на възраженията на ответниците,че не е възникнала валидна облигационна връзка между тях и банката,същите са останали изцяло недоказани.По делото е представен договорът за кредит в оригинал с подписите на страните по него,има доказателства и за пълното усвояване на кредита на 13.12.2011г.(видно от първоначалното заключение на работилата пред първата инстанция ССЕ).

Неоснователни са и възраженията за неподписване на ОУ към договора от ответниците.Изискването общите условия да бъдат подписвани от кредитополучателя е въведено за първи път с измененията на ЗПК от 2014г.,в сила от 23.07.2014г,а процесният договор е сключен преди това-през 2011г.Поради което към момента на подписване на договора за кредит е било достатъчно кредитополучателите да са били добре запознати с ОУ, (което те са декларирали с договора),без да са подписани от тях.

Следва да се отбележи,че неправилно районният съд е приел,че по делото са представени ОУ,които са приети по-късно от банката-ищец и не са относими към момента на сключване на договора за кредит,като на базата на този извод е приел,че отношенията между страните се уреждат само и единствено от приетия по делото договор.На л.119 по първоинстанционното дело са представени актуалните към 2011г.ОУ,с които ответниците са били запознати,следователно и те са приложими в отношенията между страните.

Районният съд в решението си е приел,че договорът безспорно е потребителски и попада в приложното поле на ЗПК,като съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в него.Приел е,че предвиденият размер на възнаградителната лихва не е необосновано висок,както и размерът на дължимите такси.Съгл.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в редакцията му към месец декември 2011г.е предвидено,че в договорът за потребителски кредит следва да се съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин,но в настоящия случай,макар в договора да е посочен ГПР и общо дължимата сума,липсва информация относно взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на 3 разходите по определения в приложение № 1 начин.

Този извод на районният съд се споделя и от настоящата инстанция. Както бе посочено по-горе,съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008г.относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР,броя и периодичността на погасителните вноски,както и евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки.В Решение на СЕС от 16.07.2020г. по дело С-686/2019г. е разяснено, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи,които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора,съответно разходите за лихви и за допълнителни услуги,свързани с договора също се включват.

Изведено е заключение,че това понятие се отнася едновременно до разходите, свързани с получаването на кредита, и тези, свързани с неговото използване във времето,съответно те трябва да са ясни за потребителя.

Съгласно чл.10,ал.1,б.„ж“ от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит посочва по ясен начин ГПР и общата сума,дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредита,както и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.Това изискване е възпроизведено и в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Съдържа се и в Приложение № 2 към директивата „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“, част III „Разходи по кредита“. Следователно не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти,които го формират.В процесния договор за кредит действително е посочен размер на ГПР от 18,79%, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК,транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г.,след като в договора не са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР,в т.ч.договорна лихва,такси, комисионни и други разходи.Освен дължимата от потребителя договорна лихва,чийто размер е определен на 16,50 % (8,51 пункта + 7,99 % базов лихвен процент на банката за евро),кредитополучателят се е задължил да заплати еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 40 лева и комисионна за отпускане на кредита в размер на 2 % от разрешения кредит,която се събира от банката в деня на усвояване на кредита.От текста на договора не става ясно дали тези допълнителни разходи са включени в ГПР.