Решение № 207 от 05.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Перник, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500289 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 30 от 02.02.2026 г., постановено по гр.д. № 386/2025 г. Районен съд Радомир е признал за незаконно дисциплинарното наказание „Уволнение“, наложено на Д.

Х. И. с ЕГН: ********** и адрес: ***, със Заповед № *** на

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД гр. София, с ЕИК: 130277958 и със седалище и адрес на управление: гр. София - 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159 и отменя същото.

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД, чрез юрк. Ф. Г., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва изцяло. За неправилен се сочи извода на съда, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца е незаконно. Възразява се, че съдът е формирал своя неправилен извод в противоречие с доказателствата по делото, както и в нарушение на материалния закон и установената трайна практика на ВКС. В подробно изложение се анализира изложеното от свидетелите в 1 хода на производството. Твърди се, че съдът не е аргументирал в достатъчна степен своя решаващ извод и неоснователно не е кредитирал изложеното от свидетеля Б. В., в резултат на което е постановил порочен съдебен акт. На следващо място се възразява, че приетото за установено в съдебното решение противоречи с изложеното от страна на ищеца в исковата молба и в обясненията дадени от него, като се излагат подробни мотиви в подкрепа на възражението. На следващо място, възразява се, че постановеното решение противоречи на трайно установената съдебна практика, като се сочат конкретни съдебни актове. В заключение се иска отмяна на постановеното първоинстанционно решение и постановяване на ново, което да потвърди като законосъобразна издадената заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на Д. И.. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Д. И., чрез адв. Б. В., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се навеждат твърдения, че изложените в нея съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение не кореспондират със събраните по делото доказателства. Намира за правилни и законосъобразни изводите на първата инстанция, въз основа на които е постановен правилен и законосъобразен съдебен акт. Счита, че от събраните пред първата инстанция доказателства съдът правилно е приел за безспорно установено, че липсват данни по делото да са възлагани други задачи на Д. И. извън изпълнените такива. Сочи се, че ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на своите твърдения. На следващо място твърди, че липсва противоречие на постановения съдебен акт с трайно установената практика на ВКС.

По подробно изложени съображения се иска оставянето на жалбата без уважение и потвърждаване на първоинсатнционното решение. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. С отговора на въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Съдът, като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. За да постанови решението си, Радомирският районен съд е приел следната фактическа обстановка:

За безспорно установено решаващият съд приел, че между страните е било налице 2 трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „***, код по НПКД ***, в Дирекция „***”, направление „***” за отдел/район ***, сектор/ОЦ - *** с месторабота в ***.

Районният съд е констатирал, че по отношение на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед ***, както и, че по отношение на същия не са налагани други дисциплинарни наказания.

Ищецът Д. Х. И. е трудоустроен и се ползва от закрила при уволнение съгласно чл.

333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, което било видно от приложените заповеди № *** и №***.

На 28.06.2024 г. служителя Б. А. В., който изпълнявал длъжността „***“, възложил задача на служителя Д. Х. И. /като насочил към неговия преносим терминал № 922003/, за отчитане от него на показанията на средствата за търговско измерване на отчетна единица № 2203306 /къща блокове/ в ***. След получаване на задачата, Д. И. в присъствието на своите колеги, демонстративно отказал да изпълни възложената му служебна задача. През целия ден на 28.06.2024 г. служителя Д. И. стоял на място в ОЦ-***, без да изпълни възложената му задача.

На 01.07.2024 г. служителят В. Р. П. на длъжност „***“ в ОЦ - *** възложил на служителя Д. Х. И. /като насочил към неговия преносим терминал № 922003/, за отчитане от него на показанията на средствата за търговско измерване на отчетна единица № 2203305. Д.

И. отново демонстративно отказал да изпълни възложената му задача като през целия ден на 01.07.2024 г. стоял на място в ОЦ-***, без да изпълни възложената му задача.

Неизпълнението на поставените му служебни задачи на 28.06.2024 г. и на 01.07.2024 г. от страна на Д. И., представлява нарушение на общото задължение на служителя, да се явява на работа и да изпълнява възложените задачи през цялото работно време, както и пълно неизпълнение на неговото основно трудово задължение и тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 1, т. 3 и т. 7 от КТ и неизпълнение на задълженията на служителя по смисъла на чл. 126, т. 2, т. 4 и т. 7 от КТ.

Във връзка с неизпълнението на възложените му задачи, на 22.08.2024 г., със заповед № *** на Д. Х. И. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за неуплътняване на работното време и неизпълнение на поставените му служебни задачи от неговите ръководители на 28.06.2024 г. и на 01.07.2024 г.

Ищецът Д. И. оспорил по съдебен ред изготвената заповед № *** за налагане дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” пред Районен съд – Радомир, въз основа на което е образувано гр.д. № 1032/2024 г. по което е постановено решение № 117/15.04.2025 г., с което съдът е отменил горецитираната заповед. Решението на Районен съд - Радомир е потвърдено с решение № 220/25.09.2025 г. постановено по в.гр.д. № 404/2025 г. от Окръжен съд – Перник /влязло в сила на 25.09.2025 г./.

На 01.08.2024 г. Б. А. В., изпълняващ длъжността „***“, като пряк ръководител възложил задача на служителя Д. Х. И. да окаже съдействие на свои колеги за отчитане на показанията на средство за търговско измерване /СТИ/електромер на клиент/ с абонатен номер № *** в с. ***– базова станция на мобилен оператор. След като изпълнил поставената 3 му задача, ищецът вместо да изпълни работните заповеди за отчитане на показания на средства за търговско измерване /СТИ/електромер/ на клиенти в с. ***, насочени към мобилния му терминал, той останал от 11.12 ч. до 12.13 ч. в град ***, след което потеглил със служебния си автомобил към град ***. В продължение на около 4 часа – в периода, от 12.13 ч., до 16.05 ч., Д. И. Х. не уплътнявал работното си време, като стои със служебния автомобил в ***, за където не са му възлагани служебни задачи за изпълнение. След което около 16.05 ч. служителя Д. И. пристига в сградата на Оперативен център - ***, без да е изпълнил възложените му работни задачи и без да информира прекия си ръководител за причините за отсъствието му от работа и неизпълнението на възложените работни задачи.

За извършените от Д. Х. И. на дисциплинарни нарушения е изготвен доклад от И. М.

– Директор на дирекция „***“, с който доклад е уведомен „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД като работодател. Поискани са писмени обяснения от Д. И. по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ с писмо изх. № ***, които са получени с писмо с вх. № ***. Към делото е приложено ЛТД на ищеца Д. Х. И..

Въз основа на изложената фактическа обстановка, правилно Районен съд - Радомир е приел, че е сезиран трудов спор между ищеца и ответника за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „уволнение". Първостепенният съд правилно е съобразил, че ищецът попада в категорията на защитени лица и се ползва от предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Приложени по делото са заповед № *** и заповед № ***, видно от които ищецът Д. Х. И. е трудоустроен и се ползва от закрила при уволнение съгласно чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.

На следващо място, след извършен анализ на наличните по делото материали, Районен съд - Радомир е констатирал, че работодателят е бил сезиран с доклад, въз основа на което на 21.08.2024 г. е издадена заповед № *** за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, връчена на 22.08.2024г. при отказ на работника. Спазена от страна на работодателят е процедурата да поиска писмени обяснения от служителя, като му е предоставил срок, в който такива са били представени. Заповедта е издадена в установения в КТ двумесечен срок от установяване на нарушението по чл. 194, ал. 1 от КТ.

Д. И. е оспорил по съдебен ред издадената Заповед № ***, вследствие на което е образувано е гр.д. №1032/205 г. по описа на Районен съд – Радомир, който с решение № 117/15.04.2025 г., е признал наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за незаконно. Решението на Районен съд - Радомир е потвърдено с решение № 220/25.09.2025 г. по в.гр.д. № 404/205 г. по описа на Окръжен съд - Перник, влязло в сила на 25.09.2025 г.

По отношение на извършеното от страна на Д. И. нарушение на 01.08.2024 г., вследствие на което е издадена заповед № ***, е установено, че работодателят е бил сезиран с доклад на 07.08.2024 г. от И.М. – Директор на дирекция „***“, с който доклад е уведомен „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД като работодател. Поискани са обяснения от ищеца и такива са депозирани от негова страна.

4

Правилно районният съд е констатирал, че с уведомяването на работодателя на 07.08.2024 г. е започнал да тече двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. Правилен е извода на съда, че срокът за връчване на заповедта е спазен, тъй като ищецът е бил в продължителен отпуск за временна неработоспособност в периода от 28.08.2024 г. до 24.02.2025 г., като в този период срок не е текъл. От 07.08.2026 г. до 28.08.2024 г. са изтекли 15 дни от двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена и връчена при отказ на 25.02.2025 г., когато ищецът се е явил на работа след продължителния отпуск за временна неработоспособност.

Съобразявайки се с обстоятелството, че ищецът е трудоустроен и попада в категорията на защитените лица, ползващи се от предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, в изпълнение на законовите изисквания по чл.333, ал. 2 от КТ, работодателят - отвтеник е поискал чрез Регионалната картотека по медицински експертизи (РКМЕ) - гр. Перник, мнение от съответната ТЕЛК и разрешение от Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, по реда на чл.