Решение № 1006 от 27.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Бургас, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501211 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата на ГДПБЗН-МВР, представлявана от директор-гл.комисар Н.Николов, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Татяна Стойкова- отдел ПНО с адрес за призоваване по делото: гр.Бургас, ул.“Ал.Велики“ №37Б, РДПБЗН-Бургас, против Решение №1401/30.06.22г., по гр.д.№2022120102310 по описа на БРС- LІХ състав на гражданско отделение, в частта, осъждаща дирекцията да заплати на ищеца допълнително трудово възнаграждение(ДТВ) за положен извънреден нощен труд от 73,22 часа в периода от 01.08.19г. до 10.07.20г., в размер на 646,36лв. и мораторна лихва върху тази главница от 135,32лв. за периода от 01.08.19г. до 10.04.22г., ведно с разноски и държавна такса.

Решението в горната част се сочи за неправилно и необосновано.Моли се за отмяната му и постановяването на друго, с което исковете за главница и мораторна лихва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Конкретно се сочи, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, регламентираща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд за държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР(обн. ДВ бр.53 от 27.06.2014г.), като неправилно е допуснато от съда субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), приета с ПМС№4 от 17.01.2007 година.В тази връзка страната поддържа възраженията, изнесени в отговора й на исковата молба. Счита за неприложима общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора, т.к. е налице нарочна правна такава за видовете допълнителни възнаграждения и за размера им, касателно лицата, имащи качеството държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР.

1

Статутът на тези лица, по силата на чл.142, ал. 2 ЗМВР се урежда от този закон, за разлика от статута на другите, предвидени в ЗМВР две групи служители в същата система, чиито правоотношения са регламентирани в други нормативни актове: Закона за държавния служител(ЗДСл) и КТ. Счита, че нормите в ЗМВР касателно служители като ищеца, са специални и изключват приложението на общите норми от КТ. Препратка за неуредените случаи, досежно статута на тези служители от ЗМВР към КТ и ЗДсл няма.

Издадени от министъра на вътрешните работи на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 187, ал.9 ЗМВР, в процесния период са действали Наредба №8121з -776/29.07.2016 година и Наредба №8121з-36/07.01.2020 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Тези наредби имат еднакъв предмет на регламентация с НСОРЗ и с Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, но уреждат само отношенията на държавните служители по смисъла на чл.142, ал. 1, т.1 ЗМВР.

Излагат се подробни съображения за липсата на основание към тези отношения да се прилагат субсидиарно общите правни норми, вкл.поради липсата на препращащи норми за неуредените случаи от специалните нормативни актове, към общите.

КТ ограничава нощния труд до 7:00 часа дневно, но за служителите от системата на МВР като ищеца, такова ограничение не е предвидено. Нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на това през нощта и се равнява на 8 часа.Описват се подробно и всички нормативно предвидени механизми, които компенсират за горното служителите от системата на МВР- всички материални и нематериални стимули в тази връзка.

Страната счита, че относно възнаграждението за нощен труд и за трите категории служители в МВР, включително за тези, за които се прилагат КТ и ЗДСл, законодателят е единен в разрешението си то да е 0,25лв. за всеки отработен нощен час или част от него.

Намира, че чл.9, ал.2 НСОРЗ не се прилага за служителите в системата на МВР като ищеца, т.к. за тях продължителността на дневния и нощен труд е равна и съотношението между двете величини е единица. Цитира в подкрепа на твърденията си и съдебна практика на ВКС.Счита, че цитираната норма не може да намери приложение и по аналогия.

Поддържа, че няма празнота в специалната правна уредба, а законодателят просто не е предвидил за горепосочените субекти парична компенсация, каквато претендира ищецът.

Счита, че липсата на действаща разпоредба, визираща превръщане на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 по време на исковия период, е изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 187, ал.1 и ал.3 ЗМВР.

На следващо място сочи за немотивиран извода на съда, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, се дължи заплащане като за извънреден труд. Той не се подкрепя от данните по делото. Тъкмо обратното- още в исковата молба е ясно посочено, че ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства по график.

Страната не ангажира нови доказателства. Дири разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Моли за разглеждане и даване ход на делото в открито съдебно заседание при отсъствие на процесуален представител.

Евентуално възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, ако то надвишава минимума, визиран в НМРАВ, позовавайки се на ниска фактическа и правна сложност на делото и възможността му да приключи в едно заседание.

В писмения отговор на въззиваем Д. И. Д. ЕГН ********** от гр.Бургас, чрез процесуален представител адв. Златина Билянова, с адрес за призоваване по делото: г***, 2

*****, се заявява становище за неоснователност на обжалването. Решението се сочи за законосъобразно и правилно и се моли за неговото потвърждаване в обжалваните части.

Страната сочи, че безспорно ищецът е положил описания в исковата молба труд в процесния по делото период, като служител на МВР, което при прилагането на действащото право задължава работодателя да му заплати съответното възнаграждение. Липсата на изрична нормативна уредба, предвиждаща овъзмездяване на този труд, респективно предвидените по-неблагоприятни разпоредби за остойностяването му и определеното със заповед на министъра на вътрешните работи допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за нощен труд от 0,25лв. на час, размер явяващ се по-нисък от определения с трудовото законодателство – НСОРЗ- такъв, налагат субсидиарното прилагане на нормите от общите закони, за да бъде спазен конституционно залегналият принцип за равенство и недопускане на дискриминация на полагащите труд правни субекти.

Намира КТ за нормативен акт от по-висока степен в сравнение със ЗМВР и ЗДСл и счита, че специалните норми в последните два закона, уреждащи специфичните правоотношения на лицата със статут на държавни служители в системата на МВР, не следва да ги поставят в по- неизгодно положение от това на останалите служители, чиито права се уреждат от общите закони.Излага подробни правни съображения в тази насока.

Позовава се и на практика на СЕС и конкретно анализира решението му по дело С262/20г., образувано по отправено запитване от български съд. Съобразявайки изложените в този акт аргументи, че макар да не се налага приемането на национална правна уредба, предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния сектор да е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, при всички случаи в полза на тези работници трябва да има под различни форми други мерки на защита, компенсиращи съществуващото в момента неравенство спрямо останалите работници и факта, че такива за процесния период липсват, страната счита за напълно обоснована претенцията си за допълнително заплащане на така положения труд като извънреден. Поддържа, че мерките за защита на служителите в МВР от категорията на ищеца, предвидени в българското законодателство, изброени и от жалбоподателя, отчитат цялостната специфика на работата на полицаите и пожарникарите, предполагаща поемането на особени рискове, включително за живота им, както и понасянето на високо физическо и умствено натоварване във връзка с насоката на извършвана от тях дейност, ориентирана към защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на сигурността и опазването на обществения ред и пожарната безопасност на населението.

Обаче тези мерки не отчитали конкретно повишения риск от изпълнение на задълженията на горните лица при носенето на нощни смени. Отделно от това, общите привилегии на служителите в системата на МВР били предвидени за всички тях, независимо от това дали полагат нощен труд или не. Излагат се и допълнителни подробни правни съображения, включително, че мотивите на горепосоченото решение на СЕС изискват разликата в третирането на различните групи работници да е обоснована с допустима от закона цел, каквато в конкретния случай и аналогичните му, не се установява.Липсвала и обосновка за това, защо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 отпада от Наредбите, издадени в приложение на ЗМВР, след тази от 2014г., но е отново въведено, считано от 10.07.20г.

Страната не ангажира нови доказателства.Дири съдебни разноски за въззивна инстанция.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК, осъществена с определение №1987/29.08.22г. по делото, сочи въззивната жалба за редовна и допустима, а проверката по чл.269 от ГПК, определя обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото 3 доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. И. Д. от *** против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР- София, за заплащането на положеният от него нощен труд в периода 01.08.2019 г.- 10.07.2020г. като „старши пожарникар“ в Сектор “Пожарна безопасност и защита на населението” при РД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас към ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.Поради естеството на работа, ищецът бил полагал в този период 24- часови дежурства, отчитани на тримесечие. Съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) ищецът бил със статут на държавен служител. През процесния период действали различни наредби, приети на основание чл.187, ал. 9 от ЗМВР, впоследствие отменени. Съществувала обаче празнота, уреждаща заплащането на така положения труд, която следвало да се запълни със субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ) и в частност да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата. Затова счита, че положеният от него в горепосочения период нощен труд от 536 часа, следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143 на 613 часа дневен. Разликата между двете величини, от 77 часа е извънреден труд, който не му бил заплатена от работодател. Затова ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 616 лева, представляваща ДТВ за положен и неплатен нощен труд за периода 01.08.2019г.10.07.2020г., приравнен към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане, както и сумата от 30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на възникване на задължението, до подаване на исковата молба.

В своевременно постъпилия писмен отговор от ответника, исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва наличието на служебно правоотношение между него и ищеца, заемал длъжността „старши пожарникар“ в Сектор “Пожарна безопасност и защита на населението” при РД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас към ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, но намира за неприложима НСОРЗ и по-специално не счита, че следва да се извърши трансформация на нощен в дневен труд, съобразно с коефициент 1,143. Поддържа, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за работници по КТ, но ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се намира приложение специалният закон-ЗМВР. На основание същия са издадени и две наредби- Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи, че цитираната в исковата молба Наредба № 8121з908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., и препращала отново към Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Намира, че според приложимата правна уредба, цитирана по-горе, съотношението между дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8 часа, т.е. коефициентът е 1, а не на твърдения 1,143. Цитира и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева.

Разпечатката съдържа 35 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53dc1b52-5052-45a9-a747-4df8ad0f855c