Решение № 508 от 15.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Бургас, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501723 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 и сл.от ГПК и е образувано по жалбите на Г. Х. А. (вх.№ 4954/12.08.2021 г. по описа на БОС) и на Р. П. К. (вх.№ 15457/31.08.2021 г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова) , против отказа на ЧСИ Ив.Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ за прекратяване на изпълнително дело № 502/2021 г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова поради настъпила перемпция.

Жалбоподателят Г. Х. А. – длъжник по изп.дело, твърди, че са неправилни и необосновани изводите на ЧСИ, с които е постановил процесния отказ, че „в настоящия случай са предприети редица изпълнителни действия срещу длъжниците с цел удовлетворяване вземането ИМ, насочвайки изпълнението и посочвайки способи за изпълнение към имуществото на длъжника“. Твърди се, че ЧСИ е достигнал до цитирания извод без да извърши цялостна проверка на делото от момента на неговото образуване, и без да анализира събраните доказателства.

Излагат се твърдения, че ЧСИ Ивайло Илиев, peг.№ 735, район на действие Окръжен съд Габрово, който е бил сезиран с молба вх. № 686 от 15.03.2010 г. от адв.Христо Стефанов Милчев за образуване на изп.дело, е образулан изпълинетлното дело по нередовна молба. На първо място се твърди, че молбата е нередовна, тъй като не са представени доказателства управителят на дружеството-взискател „ПОЛАРИС ТАНДЕМ” ООД, ЕИК 147238283 да е упълномощил адв.Милчев да образува изпълнително производство, т.е.ЧСИ Ив.Илиев е образувал изпълнително производство, без да е надлежно сезиран от взискателя и изпълнителното производство е образувано по молба на лице, което не разполага с изпълняемо право. На второ място се твърди, че молбата за образуване на изп.дело е нередовна, тъй като в нея не е посочен начинът на изпълнение, а е поискано единствено „да се извърши цялостно проучване на имотното и финансово състояние на длъжниците“, като 1 след получаване на информация, относно финансовото и имущественото състояние на длъжника, ще се посочат и изпълнителни способи. Твърди се още, че не е извършено възлагане от Взискателя на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ, поради което, съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. молбата за изпълнение е нередовна и подлежи на връщане съгласно чл.426, ал.3, вр.чл.129 ГПК. Излагат се твърдения, че като не е констатирал нередовностите на молбата, с която е сезиран, не е върнал нередовната молба, а е образувал изпълнително производство без да има такива правомощия, ЧСИ Илиев е нарушил принципа на законност прогласен в чл.5 ГПК . Твърди се, че в случая е нарушен и принципът на диспозитивното начало, тъй като съдебният изпълнител няма право да образува дело, без да е сезиран от лице носител на изпълняемо право. Сочи се, че освен, че ЧСИ Ив.Илиев е извършил и поредица от действия по принудително изпълнение без да е надлежно сезиран и без да е овластен от взискателя, което води до извод за недопустимост на всички извършени действия от ЧСИ Ив.Илиев по изп.дело № 323/2010 г. Твърди се, че единствената молба от взискателя до ЧСИ Илиев, е депозирана едва на 10.05.2021 г. - 11 години след издаване на изпълнителния лист, и с нея е поискано от съдебния изпълнител да извърши „БНБ, справки НАП и удостоверение за присъединяване към „НЯКАКВО” и.д.№ 323/2021”.

Твърди се също, че Ч С И Илиев неправилно е приел, че длъжникът дължи възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лв, въпреки, че по делото няма пълномощно и няма договор за правна помощ и съдействие, в който да е посочен заплатения от взискателя адвокатски хонорар.

Излагат се оплаквания, че обжалваният отказ да се прекрати изп.дело е неправилен, тъй като в настоящия случай взискателят не е поискал никакви изпълнителни действия - по делото няма искания, няма и възлагания на ЧСИ за извършване на каквито и да било изпълнителни действия. Сочи се, че на 21.05.2010 г. е извършено последното изпълнително действие по самовъзлагане от ЧСИ, след тази дата, в продължение на 4 години не са извършвани никакви действия; едва на 24.10.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.П., отново без възлагане от взискателя. По изложените съображения се твърди, че изпълнителното производство е било прекратено още на 22.05.2012 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради настъпила перемпция. Твърди се, че извършваните след това от ЧСИ Ив.Илиев (които сам си е възлагал) действия по принудително изпълнение, са извършени след като делото е било прекратено по право, по силата на закона, поради което би следвало да са обезсилени по право.

Претендира се да се отмени отказа на ЧСИ Ивелина Божилова, peг.№ 800, за прекратяване на изп.дело поради настъпила перемпция и да се задължи съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.дело № 502/2021 г. Не се сочат доказателства.

Жалбоподателят Р. П. К., също длъжник в изпълнителното производство, излага твърдения, че обжалваният отказ е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а изводите на съдебния изпълнител са необосновани и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че единственият довод на ЧСИ Божилова, че в изпълнителното производство са предприети действия за удовлетворяване на вземанията против длъжниците, не са подкрепени от доказателствата по делото. Сочи се, че липсват мотиви и яснота, касаещи отказа за прекратяване на изпълнителното дело така, че не може да се установи, кои са основанията, наличието на които ограничават правомощията на ЧСИ да постанови акт за прекратяване на изпълнителното производство, което препятства жалбоподателя да изложи надлежно и своевременно възражения.

Твърди се, че при анализа на релевантните за приложението на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК факти, съдебният изпълнител не е извършил цялостна проверка на делото от момента 2 на неговото образуване, не е анализирал събраните доказателства, от отказа не може да се установи как ЧСИ е формирал убеждението си, че хипотезата на тази правна норма не е налице.

По отношение на твърдението за настъпило прекратяване по силата на перемпция по изп.дело, жалбоподателят се позовава на задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при наличие на бездействие от страна на кредитора през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право, т. е. по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване. Сочи се, че настъпилото прекратяване на изпълнителното производство има за последица недопустимост на следващи изпълнителни действия, поради което, всички предприети по него изпълнителни действия след този момент се обезсилват по право, с изключение на тези, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.

Излагат се същите, както посочените по-горе – относно жалбата на длъжника А., оплаквания за нередовност на молбата за образуване на изпълнителното дело. Твърди се, че към датата на подаване на молбата за прекратяване по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК липсва възлагане от взискателя на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ, но дори и да е било налице, то не е основание съдебният изпълнител по своя преценка и по свой почин да извършва същински изпълнителни действия, извън конкретно посочените в чл.18 от ЗЧСИ и не освобождава взискателя от задължението му да бъде активната страна в изпълнителното производство и да посочва конкретен способ за удовлетворяване на вземането си. Твърди се, че след подаване на молбата за образуване на изп.дело на 15.03.2010 г., други изпълнителни действия спрямо длъжника Р.К. не са предприемани от страна на неговия взискател, вкл.до настоящия момент. Сочи се, че изпратените съобщения на 10.02.2016 г., съот.на 16.02.2017 г. за налагане на запор на банкови сметки в Банка ДСК ЕАД и ОББ АД не представляват същински изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността, тъй като същите не са извършени на основание чл.18 от ЗЧСИ (поради липсата молба от взискателя за предприемане на подобни изпълнителни действия), и са фиктивно предприети, доколкото в тези банки длъжника К. никога не е имал открити банкови сметки. Твърди се, че ЧСИ фиктивно и чрез серия от позволени правни действия по налагане на запори на сметки, които не съществуват в банките адресати на съобщения за запори, достига до забранен от закона резултат - заобикаляне на нормативно установените изисквания за предприемане на изпълнителни действия в унисон със закона. Посочва се, че изпращането на запорно съобщение до третото лице - банка представлява действие по налагането на запор, което би било успешно извършено само, ако в съответната банка са налице банкови сметки на длъжника, съотв.изпълнителният способ не е завършен и е висящ до момента, в който наличната сума по конкретната банкова сметка бъде запорирана от банката.

Твърди се, че наложените след прекратяването през м.май 2012 г. по силата на закона на изпълнителното производство, запори и фиктивни изпълнителни действия са без правно значение, тъй като са осъществени при вече прекратено изпълнително производство и за тях такси и разноски не се дължат, съотв.съдебният изпълнител, който вместо да се съобрази с настъпилата перемпция, е продължил да прави справки, да се снабдява с документи и да извършва изпълнителни действия, недопустимо е кумулирал такси и разноски за сметка на длъжника по вече прекратеното изпълнително дело. Отделно от това се излагат съображения, че за тези изп.действия длъжникът не дължи разноски, тъй като, видно от изп.дело, взискателят не е плащал такси, а същите са били събирани от имущество на длъжника, както и поради това, че изпълнителното дело вече е било прекратено през 2012 г., извършените по него след този момент изпълнителни действия са недопустими и се считат за обезсилени по право, съотв.за тях такси и разноски не се дължат.

3

Също се претендира отмяна на обжалвания отказ на ЧСИ Ив.Божилова за прекратяване на изп.дело № 502 от 2021 г. поради настъпила перемпция, изпращане на делото на ЧСИ Божилова за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 502/2021 г. по отношение на длъжника Р. П. К. поради настъпила перемпция, и присъждане на съдебно-деловодни разноски на жалбоподателя К..

Взискателят "ПОЛАРИС - ТАНДЕМ" ООД, ЕИК 200059043, със седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.“Никодаевска“ № 34, срока по чл.436, ал.3 от ГПК е представил писмени възражения, с които оспорва подадените от длъжниците Р. П. К. и Г. Х.

А. жалби.

Излагат се съображения, че поради лимитативното изброяване в чл.435 ал.2 от ГПК на действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника, жалбите, в частта с която се излагат твърдения относно липсата на представителната власт на адвокат Христо Милчев, както и липсата на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител, не са в хипотезата на разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК. Независимо от това се сочи, че дружеството-взискател "ПОЛАРИС - ТАНДЕМ" ООД е подало молбата за образуване на изп.дело чрез упълномощения за това адв.Хр.Милчев, което се установява от описаните в молбата приложения към нея, а именно: „оригинал на изпълнителен лист и заповед за изпълнение, вноска бележка за платени такси и пълномощно". Към възраженията са приложени Договор за правна помощ и съдействие серия A N 36388, Адвокатска колегия Габрово от 16.01.2010 г., Договор за правна помощ и съдействие серия А № 36387 от 14.01.2010 г., Адвокатска колегия Габрово, и копие на вносна бележка от 21.05.2010 г.

Позовавайки се на приложените договори за правна помощ и съдействие, се оспорват твърденията на жалбоподателите, че делото е образувано по искане на лице без представителна власт и неразполагащо с изпълняемо право. Независимо от горното се заявява, че взискателят е съгласен и потвърждава извършените от адв.Милчев действия по изп.дело.