Решение № 946 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000502551 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260 264 от 29.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1659/2020 г. от Софийски градски съд e осъдил ответниците В. Л. П., ЕГН **********; С. П. М., ЕГН ********** и К.

М. Я., ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплатят при условията на солидарност:

- на М. Д. К., ЕГН **********, сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Д. Д. К., настъпила на ******** г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2017 г., като е отхвърлил акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 14.02.2015 г. до 06.02.2017 г.;

- на Д. П. К., ЕГН **********, сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син Д. Д. К., настъпила на ******** г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2017 г., като е отхвърлил акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 14.02.2015 г. до 06.02.2017 г.;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответниците В. Л. П., ЕГН 1

**********; С. П. М., ЕГН ********** и К. М. Я., ЕГН ********** да заплатят направените деловодни разноски на М. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 9 000 лева;

- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 8 000 лева.

Първоинстанционният съд с определение № 264 460 от 09.07.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 1659/2020 г. е допълнил решение № 260 264 от 29.04.2024 г., постановено по същото дело в частта за разноските, като е осъдил ответниците В. Л. П., ЕГН **********; С. П. М., ЕГН ********** и К. М. Я., ЕГН ********** да заплатят адвокатско възнаграждение на адв. Д. Г. Д., като процесуален представител на ищеца Д. П.

К., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 9 000 лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника В. Л.

П., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че събраните доказателства не обосновават извод за основателност на предявените искове, поради което моли да се отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това да се отхвърлят исковете.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи обезщетения за неимуществени вреди на двамата ответници, което да са съобразени с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че починалият Д. Д. К., като скиор на писта „Мечи чал“ с поведението си, за което своевременно с отговора на исковата молба е конкретизирал, пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Ищците М. Д. К., ЕГН ********** и Д. П. К., ЕГН ********** са подали обща насрещна жалба, с която искат отмяната на първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени акцесорните искове, имащи за предмет осъждането на тримата ответници, при условията на солидарност, да заплатят законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, считано от 14.02.2015 г.

Молят да се присъдят направените деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

2

Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищците - М. Д. К., ЕГН ********** и Д. П. К., ЕГН ********** са предявили против В. Л. П., ЕГН **********; С. П. М., ЕГН ********** и К. М. Я., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет осъждането им при условията на солидарност да заплатят на всеки един от тях обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. Д. К., настъпила на ******** г., в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2015 г.

Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че са родители на Д. Д.

К., който на ******** г., около 15:50 часа, като скиор при спускане по писта „Мечи чал“, на кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4 паднал и се ударил в необезопасена бетонна шахта, част от незаконно изградено съоръжение за производство на изкуствен сняг, която стърчала оголена около 25 см над земята.

От удара в шахтата Д. получил тежка шийна травма, в резултат на която починал.

Виновни за настъпването на инцидента са тримата ответници, които по немарливост не са изпълнили точно регламентираната им дейност – източник на повишена опасност и има постановена първоинстанционна осъдителна присъда № 10 от 15.10.2029 г. по н.о.х.д. № 53/2017 г. от Окръжен съд Смолян.

Първият ответник, като изпълнителен директор на „Чепеларе спорт“ АД, което било наемател на пистите „Мечи чал“ – гр. Чепеларе, вторият ответник като прокурист на същото търговско дружество, а третият, като „оператор на система за технически сняг“ към седалковата въжена линия за превоз на пътници

Вследствие смъртта на техния син Д. К., с който са имали изключително близки и топли отношения всеки един от тях е претърпял тежка емоционална и психическа травма.

С предявените искове поискали ответниците, при условията на солидарност да заплатят на всеки един от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва от деня на смъртта на техния син – 14.02.2015 г.

Поискали осъждането на ответниците да заплатят направените деловодни разноски.

Ответникът В. Л. П., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба /л. 295/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да 3 се отхвърлят с доводи, че постановената осъдителна първоинстанционна присъда от Окръжен съд Смолян не е влязла в сила и отсъстват доказателства, които да установяват, че той с поведението си като изпълнителен директор на търговското дружество – наемател на ски пистите с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност оспорил размерите на претендираните обезщетения и поскал да се определят обезщетения за неимуществени вреди, съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, че починалият, като скиор се е спускал със скорост, несъобразена за неговите спортни възможности и особености на релефа на пистата, паднал, ските се освободили от краката му и с голяма кинетична енергия се е ударил в шахтата, с което пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 80 %.

Направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорния иск, за периода от 14.02.2015 г. до 07.02.2018 г.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът С. П. М., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба /л. 289/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че постановената осъдителна първоинстанционна присъда от Окръжен съд Смолян не е влязла в сила и отсъстват доказателства, които да установяват, че той с поведението си като прокурист на търговското дружество – наемател на ски пистите с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност оспорил размерите на претендираните обезщетения и поскал да се определят обезщетения за неимуществени вреди, съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, че починалият, като скиор се е спускал рисково със скорост, несъобразена за неговите спортни възможности и особености на релефа на пистата, паднал, ските се освободили от краката му и с голяма кинетична енергия се е ударил в шахтата, с което пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 80 %.

Направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорния иск, за периода от 14.02.2015 г. до 07.02.2018 г.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът К. М. Я., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба /л. 300/, с който оспорил основателността на предявените главни искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че отсъстват доказателства, които да установяват, че той с поведението си, като лице с трудов договор, сключен с търговското дружество наемател на ски пистите с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност оспорил размерите на претендираните 4 обезщетения и поискал да се определят обезщетения за неимуществени вреди, съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, че починалият, като скиор се е спускал рисково със скорост, несъобразена за неговите спортни възможности и особености на релефа на пистата, паднал и се е ударил в шахтата, с което пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 80 %.

Направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорния иск, за периода от 14.02.2015 г. до 07.02.2018 г.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че с присъда № 10 от 15.10.2029 г., постановена по н.о.х.д. № 53/2017 г. от Окръжен съд Смолян, влязла в сила на 06.12.2022 г., всеки един от ответниците е бил признат за виновен в това, че първият ответник, като изпълнителен директор на „Чепеларе спорт“ АД - наемател на ски пистите „Мечи чал“ – гр.

Чепеларе, вторият ответник, като прокурист на същото търговско дружество, а третият ответник, като „оператор на система за технически сняг“ към седалковата въжена линия за превоз на пътници, че е проявил немърливост при изпълнение на възложената правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, вследствие на което синът на ищците - Д. Д. К. на ******** г., около 15:50 часа, като скиор при спускане по писта „Мечи чал“, на кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4 паднал, ударил се в бетонна шахта, вследствие на което починал.

От писменото заключение на вещите лица, извършили във въззивното производство комплексна спортно - техническа и медицинска експертиза се установява, че починалият е ползвал лична спортна екипировка, която не е включвала предпазна ски каска за главата.

Причината за смъртта е тежка шийна травма, получена от съприкосновението на главата на скиора в шахтата.

Направена е аутопсия, при която не е констатирано счупване на щитовидния хрущял и подезичната кост.

Автоматите на ските не са били сервизно обслужени от експерт, тъй като двата задни автомата са били настроени на различна степен, пренебрежително ниско, съобразно теглото на скиора, а също така е имало 5 различни степени на преден заден автомат на всяка една от ските.

Тази настройката на автоматите и спускането на Д. Д. К. със скорост, по висока от съответстващата на неговите спортни възможности като скиор са обстоятелствата, способствали той при спускането по червената писта, характеризираща се с чести преходи от стръмно в равно преди да се включи по зелената писта, да загуби контрол върху управлението и с невъзможност да завие остро надясно.

Ски автоматите отключили, вследствие на което синът на ищците паднал и тялото му продължило да се плъзга по гръб с висока кинетична енергия до момента на съприкосновението на главата в стената на шахтата.

Покритието на пистата било от технологичен /изкуствен/ сняг, който се характеризира с висока плътност и фини ледени кристали.