Присъда № 9 от 29.01.2026, Районен съд - Петрич

МОТИВИ към ПРИСЪДА с рег.№ 9/29.01.2026 г., постановена по НОХД №253/2025 г. по описа на Районен съд – Петрич Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от РП – Благоевград, ТО - Петрич., с който е повдигнато обвинение срещу лицето А. Т., родена на ********** г. в гр.Б., Непал, жителка и живуща в същия град, гражданка на Непал, омъжена, неосъждана, с основно образование, безработна за това, че на 10.10.2024 г. е заобиколила ГКПП Кулата /Промахон/, (съгласно чл.4 ал.1 от Споразумението за съвместен контрол при преминаване на границата на страната между Р България и Р Гърция от 2008 г.) и е излязла през границата на страната с Р Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта – престъпление по чл.279 ал.1 пр.2 от НК.

Производството пред Районния съд протече при условията на задочно производство – в отсъствие на подсъдимата в хипотезата на чл.269 ал.3 т..4 б. „а“ и „б“ от НПК. От изисканите справки в хода на съдебното производство се установи, че подсъдимата има наложена ПАМ по ЗЧРБ в информационните масиви на МВР, а именно: Заповед за връщане на лице №1/11.01.2025 г. на ГПУ – Петрич и Заповед №2/11.01.2025 г. на ГПУ – Петрич за принудително настаняване в СДВНЧ към Дирекция „Миграция“ – МВР, откъдето на 24.01.2025 г. е освободена и принудителна отведена до ГКПП – Аерогара София на основание чл.41, ал.5 от ЗЧРБ и е излязла от страната на 24.01.2025 г. в 14:37 ч. с пътнически самолет. В информационните масиви на ВР подсъдимата е въведена като чужд гражданин със забрана за влизане на територията на РБългария, наложена от Дирекция „Миграция“, а към 06.10.2025 г. същата има наложени две забрани за влизане и пребиваване на територията на Шенгенското пространство, наложени от Република България и от Република Гърция поотделно.

Съдът прие, че обективната истина в отсъствие на подсъдимата може да бъде разкрита, тъй като в хода на ДП са събрани множество писмени и гласни доказателства,, които следва да бъдат проверени , като наред с това подсъдимата в присъствието на своя защитник в хода на ДП е дала обяснения, включително е изразила становище по вината.

В съдебно заседание, подсъдимата се представлява от служебно определеният й и назначен по реда на ЗПП защитник адв.А. К.. Същата твърди недоказаност на престъплението и най – вече недоказаност на мястото на извършване на престъплението от подсъдимата, с оглед което пледира за оправдателна присъда.

Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на подсъдимата е безспорно доказано от обективна и субективна страна и че е съставомерно по текста, по който е предявено обвинението. В тази връзка пледира подсъдимата да бъде призната за виновна, като й биде наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като пледира да се наложи на подсъдимата наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца и „Глоба“ в размер на 1000 лева. Прокурорът пледира също така наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде отложено за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК.

Предвид изразеното от страните съгласие, по делото са прочетени и приобщени по реда на чл.279 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 НПК обясненията на подсъдимата, дадени пред органа на разследването на 16.01.2025 г. в качеството й на обвиняема по ДП №2/2025 1 г. по описа на ГПУ – Петрич.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Р. К., Б. В. и С. Т., като са прочетени и приобщени към доказателствата по делото и протоколите за разпит на тези свидетели, дадени в хода на досъдебното производство.

Приети и приобщени чрез прочитане по реда на чл.283 НПК бяха и събраните такива в цялост в хода на досъдебното производство, както и събраните в хода на съдебното следствие – писма, касаещи причините за отсъствието на подсъдимата.

Въз основа на събраната при условията на НПК доказателствена съвкупност по делото, съдът прие за установена следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата е непалска гражданка. На 16.06.2024 г. същата пристигнала в Република България през ГКПП Аерогара София, като влязла на територията на страната с надлежно издаден от непалските власти паспорт и с надлежно разрешена входна виза за сезонна работа със срок на валидност от 22.05.2024 г. до 04.09.2024 г. Започнала работа като помощник-кухня в хотел в град Бургас. Там работила около 5 месеца. През м.октомври 2024 г. (след изтичане на визата й за сезонна работа и респективно след изтичане на разрешението й за законно пребиваване на територията РБ) решила да отиде да работи в гр.Атина, Р Гърция. Тъй като нямала виза за Гърция, а работната й виза за сезонен работник, даваща й законно основание да пребивава в РБългария била изтекла, подсъдимата взела решение да отиде там незаконно. За целта се свързала с неустановено лице – пакистански гражданин, който й обещал да я преведе през границата на страната с Р Гърция срещу сумата от 800 евро. На 10.10.2024 г. същата била превозена с лек автомобил от непознато за нея лице до град София. Там се прехвърлила на друг автомобил и потеглила за Република Гърция. В района на българо-гръцката граница при ГКПП Кулата/Промахон, където по силата на междуправителствено споразумение от 2008 година граничният контрол се осъществява на територията на граничен пункт Промахон, подсъдимата пристигнала около 22,00 часа. След слизане от автомобила и преди граничния контрол непознат за нея човек на английски език й поискал паспорта и мобилния телефон и й казал да го последва. Така, следвайки непознатото лице, подсъдимата заобиколила граничния контрол на ГКПП Кулата/Промахон в района на гръцкия безмитен магазин и навлязла на гръцка територия. Двамата с водача й излезли на път, на който ги чакал автомобил с шофьор. Заедно с водача се качили в автомобила и с него пристигнали в гръцката столица. Там подсъдимата заплатила на водача сумата от 400 евро, тъй като нямала повече пари. Водачът й върнал паспорта и й казал, че ще задържи телефона й докато не заплати остатъка от 400 евро. В гр.Атина подсъдимата останала около 2 месеца, като в началото на месец декември 2024 година отишла в град Солун, Р Гърция, за да си вземе телефона от човека, превел я през границата. Заплатила му остатъка от 400 евро, но не си получила телефона. Отишла на автогарата на град Солун, за да се придвижи обратно до град Атина. На автогарата подсъдимата била задържана от гръцката полиция и била върната в Република България, като била предадена на българските гранични власти на 10.01.2025 г. с Приемо-предавателен протокол и с писмоУРИ32800-146 от 06.01.2025 г. съгласно Спогодбата за реадмисия между Р България и Р Гърция. Същата е била въведена в ШИС от Р Гърция по чл.3 от Регламент (ЕС)2018/1860 като гражданин на трета държава, за когото е взето решение за връщане. Установено било, че лицето има последно влизане в Р България на 2

16.06.2024 г. през ГКПП Аерогара София и няма регистрирано излизане. Подсъдимата била отведена в ГПУ – Петрич, където било образувано бързо производство №2/2025 г. по случая, в хода на което й е назначен служебен защитник по реда на ЗПП и същата е привлечена в качеството й на обвиняемо лице и била разпитана като обвиняема в присъствието на назначения й защитник и преводач. В разпита си Т. направила пълни и подробни самопризнания.

Самоличността на подсъдимата при задържането й е установена от намерения у нея паспорт на Република Непал № РА2366497, издаден на 23.01.2024 г. от Република Непал и българска виза №006577977, положена на стр.5 в паспорта, издадена на 20.05.2024 г. на лицето Т. А., родена на ********** г., които са истински официални документи, надлежно издадени от съответните органи, видно от приложената в БП Експертна справка №11/2025 г. от 10.01.2025 г.

За установяване самоличността на лицето е потвърдена и от извършената справка от система "AFIS", ведно с приложената към нея Евродак-дактилоскопна карта.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От показанията на свидетелите, дадени непосредствено пред съдебния състав, както и от показанията им прочетени и приобщени по делото по реда на НПК, както и от обясненията на Т., дадени в хода на ДП в присъствие на защитника й, приобщени по надлежния ред към доказателствената съвкупност чрез прочитането им, изчерпателно и в пълнота се изяснява обстоятелствата относно относимите по делото факти.

В показанията на разпитаните свидетели се съдържа достатъчно информация относно движението на Т. в района на ГКПП Кулата/Промахон при излизането й през границата на страната и точното място на преминаване през държавната граница на страната ни с Р Гърция.

Показанията на посочените свидетели са недвусмислени и последователни и дават една ясна картина на развилите се събития, а също така се подкрепят изцяло и от писмените доказателства по делото, както се припокриват напълно от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП и приобщени в съдебната фаза.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК е допустимо свидетелстване от страна на служителите на МВР (в случая на ГДГП), присъствали при действията по прилагане на съответните способи на доказване, в т.ч. при извършения обход на местопрестъплението, какъвто се установява от свидетелските им показания.

Законовото разрешение е обусловено от обстоятелството, че тези лица, без да са пряко ангажирани с провеждането на наказателното производство, обичайно имат ценни непосредствени възприятия за проведеното действие по разследването и резултатите от него, която информация поначало е от съществено значение за пълноценното разкриване на фактологията на деянието. В случая и тримата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели са полицейски служители, като двама от тях – свид.К. и свид. В. са присъствали на място, когато подсъдимата е обяснила къде точно е преминала държавната граница и са възприели лично , че заведена на място, подсъдимата им е показала пътеката, през която е преминала. Установи се по делото, че разпитаните свидетели не са извършвали действия по разследването, както и не са извършвали разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР (видно от показанията им, а и от наличните материали по ДП, такава е извършвана от друг полицейски служител – Иван Митев (починал към момента на съдебното следствие по данни от свидетелите).

3

В този смисъл разпитаните в качеството на свидетели лица-полицейски служители не попадат в кръга на лицата, спрямо които действа забраната за свидетелстване по чл.118 ал.1 и 2 НПК. Показанията на свидетелите касаят лични техни възприятия досежно факти и обстоятелства от значение за решаване на делото и същите не могат да бъдат игнорирани само защото информацията, за която свидетелстват им е станала известна във връзка си изпълнявани от тях служебни задължения като служители на МВР, ГД“Гранична полиция“, така, както твърди защитата. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че въпросните гласни доказателства са годни такива, противно на мнението на защитата. След сторен анализ поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени материали по делото, съдът намери и че показанията на тези свидетели не страдат от вътрешни противоречия и несъответствия, същите са логични, последователни и изчерпателни, поради което настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло.

В хода на досъдебното производство подсъдимата е дала обяснения в качеството си на обвиняемо лице (приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им в хода на съдебното следствие), в които се признава за виновна и в подробности обяснява начина и мястото, през което е преминала държавната граница, излязла е от РБългария и е преминала на гръцка територия. Отчитайки двойствения характер на обясненията – като доказателство и като израз на правото на защита и след съпоставка на заявеното в обясненията с останалата част от доказателствената съвкупност по делото, съдът не намери основания да дискредитира обясненията на подсъдимата и намира, че същите се подкрепят от доказателствата по делото и не противоречат на същите.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показания и обяснения на подсъдимата. Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните доказателства, които съдът кредитира изцяло като последователни, като поради липсата на противоречия в тях, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per argumentum a contrario.