Решение № 328 от 13.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Пазарджик, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20235220200760 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ПИМК“ООД, ЕИК: 115536179, със седалище и адрес на управление: с. М., общ. Р., обл. П., местност „З.“ № 43А, представлявано от управителя А.И.Й. против електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

В жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощения адв.Елена Тошева, в което се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Претендират се разноски.

1

В съдебно заседание въззиваемата страна – АПИ се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи за безспорно установени следните факти:

ППС влекач „М.А.“ 1841 ЛС с рег. № ... било собственост на дружеството - жалбоподател. То било с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000.

На 30.04.2021г., в 19,36часа, ППС било управлявано в общ. Пазарджик, по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от закона по пътищата /ЗП/. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Жалбоподателят като собственик на процесното ППС бил санкциониран с обжалвания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му била наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Нарушителят не се бил възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на фиша.

ЕФ бил връчен на дружеството - жалбоподател на 02.05.2023 год. по пощата, видно от известието за доставяне на л.15 в делото, а жалбата против ЕФ била подадена чрез Агенция „Пътна инфраструктура“ по куриер на Спиди на 15.05.2023 г. /л.14 в делото/, поради което е процесуално допустима като подадена в законовия срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

Неоснователно е възражението за процесуално нарушение, аргументирано с това, че било невъзможно да се осъществи контрол за законосъобразност относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като ЕФ не съдържал дата на издаване.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС съкратеното производство за административно-наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. При това производство нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, което означава че датата на установяване на нарушението и дата на издаване на ЕФ съвпадат. Доколкото обаче правомощието на държавата да ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде неограничено във времето, то следва да бъде съобразен срокът по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК / съответно 4 год. и 6 месеца и 3 години/. В процесния случай този срок е спазен.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение с издаването на ЕФ вместо АУАН и НП. Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в две правни разпоредби: § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и §6, т. 63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. С чл. 189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.

179, ал. 3, което е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, 3 ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Действително чл. 189ж от ЗДвП изрично препраща само към ал. 3 на чл. 179 от ЗДвП, но ал.7 съдържа ясен и изричен текст относно легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по чл. 179, ал. 3—3б от ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите нарушения по ал. 3, ал. 3а и 3б.

Неоснователно е възражението, че ЕФ противоречи на материалния закон, тъй като не съдържа императивно предвидените от закона реквизити. В чл. 189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение на чл. 179, ал. 3, а по изложените вече съображения и при нарушение по ал. 3а и 3б, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал.

2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се реализира по фактите. Ясно е посочено, че нарушението се изразява в това, че не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, които са двата възможни начина да се заплати съответната тол такса.

Съгласно чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата - когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на електронната система за събиране на тол-такси, каквато по делото не е установена, се приема, че съответното ППС е изминало разстояние, съответстващо на най - дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена по тарифата по чл. 10, ал.

6 от същия закон.

4

Голословно е твърдението, че не става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на дружеството –жалбоподател и че фактите, които са установени, не съответстват на посочените нарушени разпоредби в ЕФ, вкл. на тези, с които се регламентира видът и размерът на наложеното наказание. В съответствие със закона на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на осн. чл. 187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, съгласно които: ако собственикът на пътното превозно средство е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б – в размер на 2500 лв. Именно в качеството на собственик дружеството е допуснало движението на ППС без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на дължимата такса за изминато от ППС разстояние.

Твърдението, че неподаването на декларация се дължи на техническа неизправност на електронната система за събиране на тол такси, в това число и на доставчика на ЕУЕСТ, не се крепи на конкретни твърдения от страна на дружеството-жалбоподател в какво точно се е изразило неизправността. От представените данни по делото такава не е установена. Поставените от защитата възражения относно изправността на бордовото устройство и загубата на сигнал касаят именно задължения на дружеството. Водачът е този, който следва да следи за изправността на устройството и неговата връзка със системата, ако то ще се ползва за един от начините за заплащане на таксата.

Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП предвижда задължение за собственика на ППС да установи размера на дължимата пътна такса и да я заплати, като на негова преценка е оставен начинът, по който да направи това. Монтирането на бордовото устройство, неговата изправност и връзката му с ел. система за заплащане на пътни такси са задължения на платеца на таксата.

Неоснователно е възражението, че ЕФ не е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато 5 разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при нарушение по чл. 179, ал. 3–3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.

Относно възраженията, касаещи годността на техническото средство, отчело нарушението вече има константна съдебната практика на административните съдилища, в т.ч. и на Административен съд – Пазарджик, която изключва необходимостта от доказателства в тази посока.

Съображенията са, че електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, част от която е устройство № 10402, не подлежи на метрологичен контрол. Легално определение на електронната система за събиране на тол такси се съдържа в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние. Съгласно посочената разпоредба, това е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. Следователно чрез електронната система за събиране на тол такси се извършва събиране, пренос, обмен и обработване на данни, чрез нея не се измерват стойности, поради което тази система не попада в обхвата на чл. 1 от Закона за измерванията.