Решение № 2069 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2069 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100500112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Г. З. С. (подадена чрез особен представител – адв. К. Ж.-М.) срещу решение № 19793/04.11.2024 г. по гр.д. № 60708/2023 г. по описа на СРС, 156 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2538,61 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 429,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 01.11.2022 г. върху главницата за топлинна енергия; 43,65 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.12.2022 г. по ч.гр.д. № 63561/2022 г. по описа на СРС, 156 състав.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че не е 1 собственик на целия имот, поради което не дължи заплащане на пълния размер на претендираната сума за топлинна енергия. Оспорва обстоятелството да е изпаднал в забава, поради което счита, че не дължи мораторна лихва. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Далсия“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. З. С. дължи в полза на ищеца сумите, както следва: 2681,93 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. „******* надпартерен апартамент, аб.

№ *******, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до погасяването; сумата в размер на 453,38 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.10.2020 г. до 01.11.2022 г.; 43,65 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.; 9,63 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 01.11.2022 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът Г.

З. С. дължи сумите, както следва: 2538,61 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в гр. София, ул.

„*******, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 429,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 01.11.2022 г. върху главницата за топлинна енергия; 43,65 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В останалата част исковете са отхвърлени.

Решението е обжалвано от особения представител на ответника в частта, с която исковете са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно в обжалваната част

2

Видно от представения по делото нотариален акт № 164/10.07.1984 г. по н.д. № 2703/1984 г., ответницата е придобила собствеността по отношение на 1/2 идеална част от процесния имот.

Съгласно представената към исковата молба-декларация, подадена от Г. З. С., същата е изразила желание да бъде открита партида за предоставяне на топлинна услуга от страна на „Топлофикация София” ЕАД за процесния имот, намиращ се в гр.

София, ул. „******* надпартерен апартамент. В резултат на посоченото, „Топлофикация София” ЕАД е открило партида за ползваната топлинна услуга в имота от страна на Г. З. С., като последната е посочена като клиент за процесния абонатен номер в документите, изготвени във връзка с отчитането на топлинна услуга, представени от третото лице.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Следователно, установява се по делото, че потребител на топлинна услуга в имота се явява само ответникът Г. З. С., въпреки че същата е собственик на 1/2 идеална част от имота, а не на целия, доколкото последната се явява ползвател на целия имот, поискал е откриването на партида на нейно име за отчитане и заплащане на ползваната услуга, в резултат на което дружеството-ответник по въззивната част, е открило такава.

На следващо място, съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД). Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на всяка от двете общи фактури. Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение изпълнението на задължението да заплащането цената за потребена топлинна енергия.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за „Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от 3 действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответниците, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание. Размерът на претендираната цена за дялово разпределение не е спорен между страните, поради което искът за главница за услугата „дялово разпределение“ е уважен правилно от районния съд.

Във връзка с изложеното се налага извод, че решението на СРС е правилно, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сумата в размер на 500 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19793/04.11.2024 г. по гр.д. № 60708/2023 г. по описа на СРС, 156 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86 ЗЗД, че Г. З. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2538,61 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 429,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 01.11.2022 г. върху главницата за топлинна енергия;

43,65 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 4

01.12.2022 г. по ч.гр.д. № 63561/2022 г. по описа на СРС, 156 състав.

ОСЪЖДА Г. З. С., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 500 лв., представляваща разноски по производството пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Далсия“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5