Решение № 598 от 08.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100502744 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 58768/30.06.2025г., подадена от Н. Г. Г., ЕГН **********, М. И. М., ЕГН ********** и П. С. И., ЕГН ********** срещу решение № 2247/17.06.2025г., постановено по гр.д. № 9309/2023г. по описа на РС-Варна, 48 състав, в частите му с които:

- е прието за установено по отношение на М. Х. А., ЕГН **********, с адрес в **********, че Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ******, М. И. М., ЕГН *******, с адрес ***** и П. С. И., ЕГН **********, с адрес ****** не са собственици на новообразуван имот № *** по плана на част от СО местност „С.в.“ и местност „П.“, КР 124, код по ЕКАТТЕ 54145, община Аксаково, одобрен със Заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на Областния управител на област Варна, с площ 600 кв. м., при граници на целия имот по скица: 124.626, 124.406, 124.418, и 124.404.;

- е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 142, том 2, рег.№ 11377, дело № 209/02.08.2019г., издаден от нотариус Роза Кожухарова, рег. № 524 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Варна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

1

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно, и необосновано, като не е съобразено със събраните по делото доказателства, противоречи на материалния и процесуалния закон, постановено е при допуснати съществени процесуални нарушения и е недопустимо. Въззивниците сочат, че съдът не е отчел, че ищецът не се легитимира нито като наследник, нито като собственик на процесния имот, нито е съобразил възраженията на ответниците за нищожност на представения от ищеца административен акт – решение на ПК.

Настояват да бъде извършен косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Излагат подробен коментар на събраните по делото доказателства.

Поддържат, че ищецът не е доказал, че е собственик на спорния имот, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска. Сочат, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по довода им за липса на възстановяване на собствеността в полза на ищеца, въз основа на релевираните съображения за нищожност и материална незаконосъобразност на решението на ПК, което съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на постановеното решение. Молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения отрицателен установителен иск, както и искането за отмяна на КНА.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемия М. Х. А., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че съдът е обсъдил всички приети по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и се е произнесъл по всички твърдения, възражения и оспорвания, направени от страните. Счита, че ищецът не е длъжен да доказва собственост, но все пак е доказал, че е наследник на Н.Т., в полза на чиито наследници е започнала административната процедура по възстановяване на имота. Поддържа, че наведените от ответниците възражения за материална незаконосъобразност на решението на ПК и на реституционната процедура са недопустими като се позовава на ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС. Излага още, че правилно съдът е приел, че Н. Г. не е придобила процесния имот по давност. с оглед Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Постъпила е още въззивна жалба вх.№ 64671/21.07.2025г., подадена от Д. Ж. П., ЕГН ********** срещу решение № 2247/17.06.2025г., постановено по гр.д. № 9309/2023г. по описа на РС-Варна, 48 състав, в частите му с които:

- е прието за установено по отношение на М. Х. А., ЕГН **********, с адрес в **********, че Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ******, М. И. М., ЕГН *******, с адрес *****, П. С. И., ЕГН **********, с адрес ****** и Д. Ж.

П., ЕГН **********, с адрес в ***** не са собственици на новообразуван имот № *** по плана на част от СО местност „С.в.“ и местност „П.“, КР 124, код по ЕКАТТЕ 54145, община Аксаково, одобрен със Заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на Областния управител на област Варна, с площ 600 кв. м., при граници на целия имот по скица: 124.626, 124.406, 124.418, и 124.404.;

2

- е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 142, том 2, рег.№ 11377, дело № 209/02.08.2019г., издаден от нотариус Роза Кожухарова, рег. № 524 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Варна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

- е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск от Д. Ж. П., ЕГН **********, с адрес в ***** срещу М. Х. А., ЕГН **********, с адрес в **********, с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че М. Х. А. не е собственик на новообразуван имот № *** по плана на част от СО местност „С.в.“ и местност „П.“, КР 124, код по ЕКАТТЕ 54145, община Аксаково, одобрен със Заповед № РД-23-770677 от 06.06.2023 г. на Областния управител на област Варна, с площ 600 кв.м., при граници на целия имот по скица: 124.626, 124.406, 124.418, и 124.404.

В жалбата са изложени идентични съображения с тези във въззивна жалба вх.№ 58768/30.06.2025г. и е отправено искане за отмяна на решението в обжалваните части.

В депозирания в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. Х. А., ЕГН ********** също се излагат идентични съображения като по жалбата на другите въззивници.

Подадени по делото са още въззивна жалба с вх.№ 78311/16.09.2025г., подадена от Д. Ж. П., ЕГН ********** и въззивна жалба с вх.№

80246/24.09.2025г., подадена от Н. Г. Г., ЕГН **********, М. И. М., ЕГН ********** и П. С. И., ЕГН **********, срещу решение № 3092/18.08.2025г., постановено по гр.д. № 9309/2023г. по описа на РС-Варна, 48 състав, с което е допълнено Решение № 2247/17.06.2025 г. по гр.д.№ 9309/2023 г. по описа на ВРС, като е прието за установено по отношение на М. Х. А., ЕГН **********, с адрес в **********, че Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ******, М. И. М., ЕГН *******, с адрес *****, П. С. И., ЕГН **********, с адрес ****** и Д. Ж.

П., ЕГН **********, с адрес в ***** не са собственици и на всички подобрения и приращения в новообразуван имот № *** по плана на част от СО местност „С.в.“ и местност „П.“, КР 124, код по ЕКАТТЕ 54145, община Аксаково, одобрен със Заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на Областния управител на област Варна, с площ 600 кв. м., при граници на целия имот по скица: 124.626, 124.406, 124.418, и 124.404.

Във въззивна жалба с вх.№ 78311/16.09.2025г. се излагат оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно, и необосновано, като не е съобразено със събраните по делото доказателства, противоречи на материалния и процесуалния закон, постановено е при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, се, че установено по делото е, че ищецът М. А. никога не е владял процесния имот и не е правил никакви подобрения и насаждения в него. Счита, че при направено искане от страна на ищеца за приемане за установено, че е собственик на подобренията и насажденията в имота, следва да се назначи съдебно-оценителна експертиза по отношение на 3 същите, което не е направено от първоинстанционния съд. В тази връзка се прави доказателствено искане за допускане на експертиза, която да даде заключение за стойността на извършените в процесния имот подобрения и насаждения. Въззивниците молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, подаден от въззиваемия М. Х. А., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемият сочи, че Д. Ж. не твърди да е извършвал подобрения, с оглед на което правилно е установено, че не е собственик на същите. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените разноски.

Доказателственото искане за допускане на съдебно-оценителна експертиза намира за преклудирано.

Във въззивна жалба с вх.№ 80246/24.09.2025г. се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно, и недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства.

Поддържат се съображенията на въззивниците от въззивната жалба срещу основното решение по делото, като в допълнение се сочи, че по отношение на подобренията и насажденията за ищеца липсва правен интерес. На следващо място, считат че съдът незаконосъобразно е присъдил на ищеца направените подобрения. Сочи, се че въззивниците имат качество на добросъвестни владелци, поради което съдът е следвало да се произнесе по иска им за заплащане на подобренията. Молят решението да бъде обезсилено, както и да им бъдат присъдени направените разноски.

Въззиваемият М. Х. А. е депозирал в срок отговор и на тази въззивна жалба, като счита същата за просрочена, доколкото на практика е насочена срещу основното решение, а не срещу решението по чл.250 от ГПК.

Подчертава, че с първоинстанцционното решение не се възстановява имота на ищеца, а се приема, че ответниците не са собственици на същия, като с него не са присъждани подобрения, като се сочи във въззивната жалба. На следващо място, счита, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да установят, че подобренията в имота са извършени от Н. Г.. Счита за правилен извода на съда, че подобренията са трайно прикрепени към имота, поради което са собственост на собственика на имота по приращение. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените разноски.

Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – 4 ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на М. Х.

А., ЕГН ********** срещу Н. Г. Г., ЕГН **********, М. И. М., ЕГН **********, П. С. И., ЕГН ********** и Д. Ж. П., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответниците не са собственици на новообразуван имот № *** по плана на част от СО местност „С.в.“ и местност „П.“, КР 124, код по ЕКАТТЕ 54145, община Аксаково, одобрен със Заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на Областния управител на област Варна, с площ 600 кв. м., при граници на целия имот по скица: 124.626, 124.406, 124.418, и 124.404. Направено е и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка № 142, т. ІІ, per. № 11377, дело 209 от 02.08.2019г. на нотариус Роза Кожухарова, вписан в СВ - Варна под № 134, т. LV, д. № 12047, вх. per.

19991/05.08.2019г. дв. вх. per. 19865, ведно с всички приращения и подобрения в имота.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът единствен наследник по закон на Н. А. Т., както и че с решение № 12671/11.11.1996г. на ПК-Аксаково е възстановено правото на собственост по отношение на притежаван от него имот - нива с площ от 5 дка, без посочени граници, находящ се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с.О., местност “П.“.