Решение № 598 от 21.04.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

…………/21.04.2020 г. гр. София

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 10 състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при участие на секретаря Анелия Груева като разгледа докладваното т. д. № 683/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Г.Р.“ CPЛ, регистрирано в Търговския регистър на Република Румъния под пореден номер: J40/12597/2006, ЕРК: 14381460 от 11.01.2002 г. срещу „Н.т.1.“ ЕООД, ЕИК *******.

Ищецът твърди, че е страна по договор за международен превоз на стоки с ответника, по силата на изрично възлагане от страна на „Г.Т.“ ЕООД, на когото било възложено от Електролукс Полша СП З.О.О., на 24.10.2018 г., чрез заявка за транспорт и потвърждение, извършване на международен превоз на техническо оборудване от Румъния до Гърция, с дата на товарене: 29.10.2018 г. в 13 ч. и дата на разтоварване 01.11.2018 г. в 08.00 часа. В исковата молба се сочи, че ищецът, от своя страна, възложил на ответника „Н.т.1.“ ЕООД да извърши превоза на стоките с транспортна заявка № 50181037065. Излага се, че, със съгласието на всички страни по договора, стоката е била натоварена един работен ден преди определения в първоначалните заявки – на 26.10.2018 г. от адрес: Expired Use Robo, Calea Traian 23-29,

Ro-Ro-440078 SATU MARE AS ATU MARE, като била постигната договорка разтоварването да бъде изтеглено с един ден по-рано, а именно на 31.10.2018 г. на адрес: KUEHNE AND NAGEL RDC, 31st block, GR- 57022

SINDOS. Ищецът сочи, че ответникът „Н.т.1.“ ЕООД също се съгласил с извършената промяна в датите на натоварване и разтоварване. Поддържа се, че, въпреки това, стоката не била доставена на разтоварния адрес на преуговорената дата, нито към момента на подаване на исковата молба, като превозното средство, заедно с натоварената стока, било в неизвестност.

Поради това, на 01.11.2018 г. първоначалният превозвач „Г.Т.“ ЕООД изпратил до ищеца „Г.Р.“ СРЛ, а той, от своя страна – до ответника „Н.т.1.“ ЕООД, рекламационно писмо за липсващата стока.

Повторно рекламационно писмо е изпратено до ответника на 19.12.2018 година.

На 06.11.2018 г. Електролукс Полша СП. З.О.О. изпратило до „Г.Т.“ ЕООД рекламационно писмо, с което претендира обезщетение за открадната стока, представляваща домакинска техника, състояща се от общо 451 уреда, на стойност от 38 972,95 евро, както и издадена Фактура № 983819/ROSM0145160 на „Г.Т.“ ЕООД за тази сума, а на 14.12.2018 г. – и дебитно известие № ********** за същата сума. От своя страна, превозвачът „Г.Т.“ ЕООД издал на „Г.Р.“ СРЛ Фактура № N0000006885/18.12.2018 г. за сумата от 38 972,95 евро, а „Г.Р.“ СРЛ издал Фактура № 42764/18.12.2018 г. за тази сума на „Н.Т.1.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че вследствие отправено на 24.01.2019 г. уведомление от страна на Електролукс Полша СП. З.О.О. и неговия възложител - Е.А.АБ, на 25.02.2019 г. превозвачът „Г.Т.“ ЕООД платил на възложителя на превоза Електролукс Полша СП. З.О.О. сумата от 38 972,95 евро – обезщетение за липсващата стока. Ищецът сочи, че на 26.02.2019 г. е изплатил на „Г.Т.“ ЕООД тази сума, поради което счита, че на основание чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенцията/, се е суброгирал в правата на правоимащото лице да получи обезщетение в размер на 38 972,95 евро от виновния превозвач, който твърди да е ответникът, ведно с лихва върху тази сума, начислена от 15.03.2019 г. /датата на подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск/, до окончателното събиране на вземането. Ищецът претендира на основание чл. 27, § 1 от Конвенцията и лихва върху обезщетението, начислена за периода от 19.12.2018 г. до 15.03.2019 г. /датата на подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск/, в размер на 464,58 евро. Претендира и разноските, сторени в обезпечителното производство и по налагане на обезпечителните мерки, както и в исковото производство, ведно с тези за заплатено адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответникът „Н.т.1.“ ЕООД оспорва основателността на исковете, като се позовава на разпоредбата на чл. 17, пар. 2 от Конвенцията и твърди, че “липсата” на стоката се дължи на обстоятелства, които ответникът не е могъл да избегне и последици, които не е могъл да преодолее. Излага, че причината за настъпилите вреди от пълна липса на товара се дължат на извършена “кражба” на собственото МПС, служило на ответника за извършване на превоза.

Сочи, че е извършил превоза добросъвестно и в съответствие с добрите практики, като цялостната липса на товара не се дължала на неговите виновни действия.

Сочи, че за инцидента е образувана щета при застрахователя му по застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“ - „У.“ АД, ЕИК *******, като иска привличането му като трето лице - негов помагач по делото. Възразява по отношение на размера на исковата претенция, като сочи, че ищецът неправилно не е взел предвид разпоредбата на чл. 23, пар. 3 от

Конвенцията за максималния размер на обезщетението, когато е изчислявал размера ѝ. Сочи, че въпреки че Република България не е ратифицирала Протокола от Женева, с който е приет нов максимален размер на обезщетението, предвидено в чл. 23, пар. 3 от Конвенцията, то тази разпоредба била възприета почти дослoвно в чл. 71, ал. 3 от Закона за автомобилните превози.

Моли съда да остави без уважение така предявените искове срещу него.

Евентуално, иска съдът да определи размера на претендираното обезщетение по разпоредбите на чл. 23, пар. 3 от Конвенцията, вр. чл. 71, ал. 3 от ЗАП, като отхвърли иска за горницата.

В допълнителната искова молба ищецът Г.Р. СРЛ поддържа иска си и оспорва изложените в отговора твърдения и възражения. Ищецът не счита, че е налице основание за освобождаване на ответника от отговорност по реда на чл. 17, пар. 2 от Конвенцията, доколкото „кражбата на превозното средство“ не била обстоятелство, което превозвачът не могъл да избегне, доколкото ответникът по занятие превозва товари - собственост на трети лица.

Оспорва твърденията за спазване на добрите практики от страна на ответника при извършване на превоза, като навежда твърдения за проявена груба небрежност от негова страна, доколкото не бил проучил предварително едва назначения шофьор, на когото възложил извършване на въпросния курс, като по този начин допуснал извършването на кражбата/обсебването. Излага, че досъдебното производство било образувано за извършено престъпление „измама“ по реда на Наказателния кодекс, поради което, на основание чл. 29, пар. 2, вр. пар. 1 и чл. 3 от Конвенцията, превозвачът няма право да се позовава на изключващите или ограничаващите отговорността му разпоредби, в случай че щетата произлиза от измама от негова страна, вкл. от служители на превозвача, поради което следва да понесе отговорността по чл. 17, пар. 1 от Конвенцията. Счита възражението срещу претендирания размер на обезщетението за неоснователно, като счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 29 от Конвенцията, поради което ограничението по чл.

23, пар. 3 от Конвенцията е неприложимо. Излага, че дори да са приложими правилата на чл. 23, пар. 3 от

Конвенцията, вр. чл. 71 ЗАП, то, размерът на обезщетението, изчислен съгласно тях, би надхвърлил претендирания размер. Счита искането, отправено в отговора на исковата молба за спиране на изпълнението по изп. дело № 20198510400543 по описа на Мариян Петков, рег. № 851 в КЧСИ за неоснователно и недоказано. Сочи, че ответникът е изчерпал възможностите си за процесуална защита срещу допуснатото обезпечение върху неговото имущество.

С допълнителния отговор ответникът поддържа направените с отговора възражения.

С определение от 25.09.2019 г. Съдът е конституирал „У.“ АД, ЕИК: *******, като трето лице – помагач на ответника „Н.Т.1.“ ЕООД. Третото лице – помагач е депозирало становище в о.с.з., проведено на 29.10.2019 г., с което е оспорило да е налице покрит застрахователен риск, поради което не счита, че обратният иск на ответника срещу него би бил основателен.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На стр. 13 от делото е представено копие от заявка, изходяща от Електролукс Полша СП. З.О.О. към „Г.Т.“ ЕООД, като са посочени място на товарене, съответно:

RO-RO-440078 SATU MARE AS ATU MARE, на дата 29.10.2018 година, от фирма EXPIRED USE ROBO, и място на разтоварване: GR-57022 SINDOS, на дата 01.11.2018 година, от фирма KUEHNE AND NAGEL RDC. Kато лице, отговорно за плащане на превоза, е посочено дружество Electrolux

Poland (Електролукс Полша СП. З.О.О.).

Чрез заявка за транспорт (стр. 16 по делото) „Г.Т.“ ЕООД е възложило на GOPET ROMANIA S.R.L.

(„Г.Р.“ СРЛ – ищец в настоящото производство) да изпълни възложения от Електролукс Полша СП. З.О.О. транспорт на стока. В намиращия се в приложение към имейла документ - заявка за транспорт (стр. 16 по делото), е посоченa дата на товарене на камиона на 29.10.2018 година, като датата на разтоварване е отново 01 ноември 2018 година. Посочено е, че стоката е безопасна, с тегло 15000 кг., както и референтен номер на товара - *********.

Дружеството

- спедитор „Г.Т.“ ЕООД е уведомило дружеството Electrolux - Румъния за заявения превоз, посредством електронна кореспонденция (стр. 14), като е предоставило детайлна информация относно направената заявка, в която е посочена дата на товарене – 26.10.2018 година. Посочен е и регистрационният номер на автомобилите, посредством които да се извърши превоза (СВ7631МХ/СВ0700ЕА), както и името на водача - С.П.. Като превозвач - подизпълнител е посочено дружество "Н.Т.17" ЛТД.

Видно от приложените доказателства на страница 17 и 18, „Г.Р.“ СРЛ е изпратил до ответника „Н.Т.1.“ ЕООД транспортна заявка № 50181037065 на 24.10.2018 година. Заявката съдържа дата на товарене – 29.10.2018 г. и дата на разтоварване – 01.11.2018 г., както и подробни инструкции относно оформлението на документите и изискуемия им брой и вид, с оглед на заплащане на услугата. Посочено е, че цената на услугата, в размер на 900 евро без ДДС, е платима до 45 дни след получаване от страна на превозвача „Г.Р.“ СРЛ на оригинална фактура и CMR- товарителница без забележки, както и други, изрично описани документи. Изрично е забранено превъзлагане на транспортната услуга страна на превозвача- подизпълнител. От документа се установява, че става въпрос за товар със същия референтен номер, посочен в изпратената до дружеството заявка на Електролукс в Румъния.

Към изпратената до превозвача „Н.Т.1.“

ЕООД заявка са приложени подробни инструкции към превозващия (стр. 20-21), сред които и записаното в точка 1.8 задължение превозвачът да информира спедитора за местоположението и състоянието на камиона всеки ден най-късно до 10 ч. местно време, включително относно всички възможни закъснения в транспорта, за всяко отклонение от нормалния транспортен маршрут, и всякакви допълнителни разходи.

От друга страна, в точка 1.9 е разписано задължение за водача на превозния автомобил да паркира последния само в охраняем паркинг и да не го оставя без надежден непрекъснат надзор. Описано е задължение за водача да осигури безопасността на товара включително за предотвратяване на кражби, като не оставя превозното средство без надзор, включително и при превоз с ферибот и други, подобни средства.

От приложения на страница 22 превод на опаковъчен лист към заявка № *********, с дата 01.11.2018 г., с изпращач СК Електролукс Румъния СА и адресат Електролукс Гърция СА, и от намиращата се на стр. 28 по делото СМR товарителница се установява, че превозваната стока се състои от 45 броя газови и електрически готварски фурни и 406 броя електрически готварски плотове. Видно от приложеното на страница 30 от делото копие от СМR товарителница, същата е подписана от Електролукс Румъния и подпечатана от страна на превозвача "Н.Т.2017" ЕООД. В товарителницата е посочено, че стоката е натоварена на заявения адрес в Румъния на дата 26.10.2018 година.

На страница 26 от делото се намира преведено копие на контролен лист от 26.10.2018 г., издаден от товародателя, при извършена проверка на водача. Видно от приложения документ, транспортната фирма, извършваща заявка с вътрешен номер ********* е „Н.Т.1.“ ЕООД, като водач е С.П., който към момента на проверката е носител на валиден европейски лиценз за международен транспорт, запознат е с инструкциите за безопасност за водачи и носи предвидената предпазна екипировка.

Разпечатката съдържа 42 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53d97f8f-b334-4c74-a241-ac9c9963c97c