Решение № 3130 от 22.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е

Н И

Е №3130 гр. Пловдив, 22.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12436 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против И.К.А., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ****** на 22.02.2016 г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит. Страните се съгласили главницата или общия размер на кредита да е 7350 лв., който представлява сбор от чиста стойност на кредита 7000 лв. и комисионна от 350 лв. За кредита е сключена и месечна застраховка със застрахователна премия от 11.22 лв., която е включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска /общият размер на застрахователната премия за срока на договора е 807.84 лв./. Съгласно клаузите на сключения договор усвоената парична сума по кредита за срока на договора се олихвява с договорна лихва в общ размер от 3 717.99 лева.

Договорната лихва била фиксирана, като годишният лихвен процент е в размер на 14.50 %. Така кредитополучателят се бил задължил да върне по кредита сумата в общ размер на 11875.83 лева, платими на 72 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 164.95 лева, без последната вноска, която е в размер на 164.38 лв. Крайният срок за издължаване на кредита бил – 14.02.2022 г.

Кредитополучателят не изпълнявал задълженията си. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит. Твърди, че уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуемо е получено от длъжника на 30.11.2017 г. На длъжника било начислено и обезщетение за забава върху размера на неплатената дължима главница от длъжника за всички просрочени и неизплатени суми в размер на годишната законна лихва разделена на 360 дни, за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Излага, че на 20.11.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключени на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от 20.12.2016 г., с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно изпълнение не е постъпило. По договора ответникът заплатил общо 2189.28 лв.

Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора за потребителски кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 5410/2018 г. на ПРС, длъжникът бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането.

Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца посочените суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5410/2018 г. на ПРС - сумата 6426,97 лева главница; сумата 621,84 лева възнаградителна лихва за периода 14.04.2017 г. – 20.11.2017 г. и сумата 214,11 лева обезщетение за забава за периода от 14.04.2017 г. до 01.04.2018 г. Претендират се законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.04.2018 г. до окончателното изплащане/.

При условията на евентуалност и, ако съдът отхвърли установителните претенции, поради това, че предсрочната изискуемост не е обявена на длъжника преди подаване на заявлението на посочената дата 30.11.2017 г., се предявяват евентуални осъдителни претенции. Моли се при настъпването на това условие ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми по договора за кредит 6426,97 лева главница; сумата 1180,79 лева възнаградителна лихва за периода 14.04.2017 г. – 31.07.2018 г. и сумата 214,11 лева обезщетение за забава за периода от 14.04.2017 г. до 31.07.2018 г. Претендира законна лихва върху главницата по осъдителния иск от дата на подаване на исковата молба 31.07.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство. Сочи банкова сметка *** - IBAN ***.

Исковата молба, уточнителните молби и приложенията са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С определение от 28.09.2018 г. е назначен за особен представител на ответника адвокат Б.Б.. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника адв. Б.Б.. Оспорва се исковата молба като неоснователна. Не оспорва сключения договор за кредит.

Ответникът не бил уведомен за цесията, поради което и на основание чл. 99, ал.

4 ЗЗД прехвърлянето на вземането нямало действие спрямо длъжника. Смята, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не може да уведоми ответника за извършената цесия, предвид чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.

12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5410/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1, 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ; евентуални осъдителни претенции чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК, 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение по договор за потребителски паричен кредит № ******на 22.02.2016 г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, предаването на сумата на кредитополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски, прехвърлянето на вземанията по договора с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, уведомяването на длъжника. Ищецът следва да докаже, че в договора е уговорена клауза за предсрочна изискуемост на вземанията, настъпването на обстоятелствата даващи право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и уведомяването на кредитора за предсрочната изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по установителните претенции, респ. при условията на евентуалност уведомяването на кредитора за предсрочната изискуемост в хода на производството по осъдителните претенции. Следва да установи наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва), забавата на длъжника, както и да установи вземанията си по размер.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.

Между страните не е спорно, а и от представения по делото договор за потребителски кредит № ******от 22.02.2016 г. /л.6/ се установява, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответника И.К.А., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 7000 лева за срок до 14.02.2022 г. Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 14.50 %, ГПР 21.02 %, месечна застрахователна премия в размер на 11.22 лева, както и такса за разглеждане на кредита в размер на 350 лева. Всички плащания по договора възлизат в размер на 11 875.83 лева. Кредитът е следвало да се погасява на 72 броя месечни вноски, съгласно подписан от страните погасителен план /л.11/. От изготвената по делото ССчЕ се установява, че на ответника е преведена сума в размер на 7000 лева по договора.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение №

23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл.4, ал.6 и ал.7/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.4, ал.1/, право да се откаже от договора /чл.4, ал.3/.

Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.

С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.

По материално-правната легитимация на ищеца

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и приложение № 1 към него /л.19 и л.30/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.8, т.8.3 от договора/. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 33/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.

Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.36/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.

№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.

Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват последиците на чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.