Решение № 1098 от 01.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. София, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000501556 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 260273 от 14.01.2021г., постановено по гр.дело № 11567/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 15 състав, е развален, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 20.09.2011г. между ищеца Б. К. Н., в качеството му на продавач и П. Г. П., в качеството му на купувач, оформен в нотариален акт № 122, том І, рег. № 3919, дело № 110/2011 г. на нотариус И. П. с район на действие СРС, с който Б. К. Н. продава на П. Г. П. собствения си недвижим имот: апартамент №36 в гр. София, район “***”, ж.к.

„***”, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 88,01 кв. м, заедно с принадлежащо избено помещение № 2, без площ по доказателствен акт, заедно с 0,548% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: коридор, двор, Р. Н.

Р., поради незаплащане на договорената продажна цена и е постановено след влизане в сила на решението, същото да бъде вписано, съгласно чл. 115 от Закона за собствеността.

Въззивна жалба е подадена от П. Г. П., чрез пълномощника адв. Д.Ф..

Жалбоподателят сочи, че съдът не е обсъдил направените от него възражения за недопустимост на предявения иск и не е съобразил, че към момента на завеждане на делото между страните е имало висящо производство на същото основание и със същото искане. Смята, че съдът е следвало да прекрати производството освен, на основание чл. 126, ал.1 ГПК и поради това, че ищецът не е изпълнил в срок дадените указания. Според жалбоподателя производството е следвало да бъде 1 прекратено и поради това, че не е налице правен интерес от водене на делото срещу този ответник, доколкото същият е продал процесния имот на 27.12.2012г., имотът не е негова собственост и не се владее от него. Във въззивната жалба са изложени подробни аргументи и за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон. Сочи се, че твърденията на ищеца са останали недоказани, тъй като от събраните в производството доказателства се установява, че от ответника са направени банкови преводи към пълномощника по сделката А.

С., а и от самото съдържание на нотариалния акт от 2011г. се установява, че същата категорично е заявила, че е получила напълно от купувача по банков път продажната цена преди подписването на акта. Смята се, че съдът не е следвало да игнорира записаното в нотариалния акт и е трябвало да приеме за верни потвърдените от нотариуса факти и обстоятелства. Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е оставил без уважение искането му да бъдат възстановени заплатените на ищеца сума за продажна цена и извършените подобрения.

Искането е да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец Б. К. Н., чрез пълномощника адв. Е. Е., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран от Б. К. Н. с искова молба, уточнена с молби от 15.03.2017г., от 18.05.2018г., от 18.06.2018г., от 12.07.2018г. и от 22.02.2019г., с която против П. Г. П., е предявен иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.09.2011г., поради неплащане на продажната цена.

В исковата молба се твърди, че от 27.03.1996г. ищецът е собственик на апартамент № 36 в гр. София, намиращ се на ул. *** в жилищен блок № 16 във вх.

Б, на седмия етаж, с площ 88,01 кв. м, заедно с принадлежащо избено помещение № 2 и 0,548% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Твърди се, че на 16.11.2011г. ищецът посетил агенция за недвижими имоти в гр. София на бул. *** № 76, където по това време бил и нотариус А. Ч., който го уведомил, че имотът му е продаден чрез пълномощник, както и че наред с пълномощното ищецът бил подписал и декларация, че получил сумата от пълномощника А. Л.. Твърди се, че нотариусът Ч. казал на ищеца, че следва веднага да освободи имота, защото ще му се случи нещо лошо. Сочи се, че още същия ден ищецът посетил Агенция по вписванията, където се снабдил с копие на нотариален акт № 122, том І, рег. № 39919, дело 110/2011 г. и установил, че апартаментът е продаден.

Ищецът твърди, че никога и по никакъв повод не бил посещавал нотариус, че 2 не е заверявал пълномощни и декларации за извършване на покупко-продажба на апартамента си, нито е получавал продажна цена за прехвърлянето му. Сочи, че посочената в нотариалния акт продажна цена не е платена и на посочения в сделката като пълномощник А. С., като твърди, че не познава същата. В уточнителната молби от 12.07.2018г. и от 22.02.2019г. ищецът категорично заявява, че предявява иск за разваляне по съдебен ред на договора за продажба, поради неплащане на продажната цена.

В срока за отговор на исковата молба ответникът П. Г. П. оспорва предявения иск, като недопустим, тъй като са налице нередовности на исковата молба, които не са отстранени от ищеца в предоставения от съда срок и тъй като между същите страни, на същото основание и със същото искане е налице висящ спор. Според ответника ищецът няма правен интерес да води дело против него, тъй като имотът е препродаден на трето на спора лице, като съдебният спор по предявения срещу третите лица от ищеца иск е прекратен - гр. дело № 5709/2013г. на СГС, І-ІV състав. Смята също и че за ищеца липсва правен интерес от разваляне на договора с ответника, доколкото последният към предявяване на иска по настоящото дело не е собственик на имота. Поддържа, че искът за разваляне на договора е неоснователен, тъй като в нотариалния акт е отбелязано, че продажната цена е изцяло получена от А. С., като пълномощник на продавача.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2011г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 122, том І, рег. № 3919, дело № 110/2011г. на нотариус И. П. с рег. № 620 на Нотариалната камара и с район на действие СРС, с който Б. К. Н., в качеството му на продавач, представляван от пълномощника А. Л.

С., е продал на П. Г. П., в качеството му на купувач, апартамент № 36 в гр. София в ж.к. ***, бл.16, вх.Б, ет.7, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещение, със застроена площ 88,01 кв.м, заедно с избено помещение № 2 и 0,548% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото за сумата 62 000 лева, която сума, според записаното в нотариалния акт пълномощникът А. С. е заявила, че е получила от купувача по банков път преди подписване на нотариалния акт.

На 06.03.2012г. е издадена в полза на П. Г. П. заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.дело № 6135/2012г. на СРС, ГО, 42 състав, против Б. К. Н. за предаване на владението на апартамент № 36 в гр. София в ж.к. ***, бл.16, вх.Б, ет.7, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещение, със застроена площ 88,01 кв.м, заедно с избено помещение № 2 и 0,548% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. На същия ден е издаден и изпълнителен лист в полза на П.П. против Б. К. Н.. Установява се, че въз основа на издадения изпълнителен лист по описа на ЧСИ И. Ч. е образувано изп.дело № 306/2012г. и на длъжника Б.Н. е изпратена покана за доброволно изпълнение.

3

На 27.12.2012г. с н.а. № 56, том VІ, рег. № 21573, дело № 0977/2012г. П. Г. П. е продал на С. З. Р. и на А. И. Р. недвижимия имот за сумата 60 100 лева.

Установява се от представените писмени доказателства, че на 23.04.2013г. Б.

К. Н. е предявил против П. Г. П., А. Р. и С. Р. иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 2011г. и иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на последните двама ответници да предадат владението на имота на Б.Н.. По така подадената искова молба е било образувано гр. дело № 5709/2013 г. по описа на СГС, І ГО, 4 състав, което е прекратено с определение от 14.02.2017г., на основание чл. 129 ГПК - поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба. Определението е влязло в сила на 16.10.2017г.

По делото е представена справка от „Уникредит Булбанк”АД, от която се установява, че в периода от 01.09.2011г. до 31.12.2011г. по отношение на лицето П. Г. П. няма открити сметка. Посочено е, че лицето е имало сметка в банката по многофакторен спестовен влог в евро, открита на 17.12.2012г. и закрита на 11.01.2013г.

Според приетата справка от Банка ДСК АД, П. Г. П. не е титуляр на банкови сметки в Банка ДСК и в Експресбанк. Посочено е, че за периода от 01.09.2011г. до 31.12.2011г. А. Л. С. е била титуляр на две банкови сметки-първата, открита на 28.05.2008г. и закрита на 06.02.2017г. и втората, открита на 23.11.2011г. и закрита на 05.12.2011г. Според писмото, по посочените сметки не е постъпвала сума в размер 62 000 лева с наредител П. Г. П.. Към справката на Банка ДСК АД са представени и извлечения от описаните банкови сметки на А. С..

Според справка от „Първа инвестиционна банка” АД за периода от 01.09.2011г. до 30.09.2011г. от сметката на П.П. е нареден един превод в размер 11 000 евро по сметка на А. Л. С. с посочено основание „покупко-продажба на недвижим имот”.

Пред въззивния съд са представени писмени доказателства, от които се установява, че на 28.05.2021г. ищецът Б. К. Н. е починал и е оставил за свой наследник по закон сина си Г. Б. К., който с определение № 1706 от 29.06.2021г. на САС е конституиран като страна в производството.

При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави следните изводи:

Разпоредбата на чл. 87 допуска развалянето на двустранен договор, когато длъжникът по него не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря. Развалянето се извършва от кредитора, като даде подходящ срок за изпълнение от длъжника. Ако договорът се отнася до прехвърляне, учредяване, признаване или прекратяване на вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред, по иск на кредитора.

В случая, съдът е сезиран с допустим иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, предвид твърденията на ищеца в исковата молба и в уточнителните молби за пълно неизпълнение на задължението на купувача П.П. по покупко-продажбата, сключена на 20.09.2011г., за заплащане на продажната цена.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че искът е 4 недопустим, тъй като указанията на съда за отстраняването на нередовностите на исковата молба не са изпълнени и тъй като за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска, доколкото купувачът по процесната сделка е прехвърлил имота на трети лица. САС е на мнение, че в случая не се установява правото на иск да е упражнено ненадлежно.

Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС според която искът е допустим, когато не са налице процесуални пречки(отрицателни процесуални предпоставки) и са налице всички положителни процесуални предпоставки за предявяването му от ищеца и за разглеждането му от съда, включително и искът да е надлежно предявен с редовна искова молба, отговаряща на всички изисквания на процесуални закон, а ако е имало нередовности на ИМ, те следва да бъдат отстранени по реда на чл. 129, ал.2 и ал.4 ГПК.