Решение № 3862 от 01.07.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, 01.07.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

5234 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от А.С.П. срещу Д.С.П. следните искове: по чл. 40 от ЗЗД иск и по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (който е евентуален по правните си последици), за признаване за установено по отношение на ответника за недействителен, като сключен във вреда на представлявания С.Ж.П., и за прогласяването му като нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 43, том I, рег.№1775, дело № 38/11.09.2012г. на Д.Н.- нотариус с рег.№ 609 на НК, с който ответникът е придобил апартамент с идентификатор №***, находящ се в гр. София, р-н „Оборище“, в масивната жилищна сграда на ул. „******, на втори етаж, над приземието на сградата, заедно с прилежащите му таванско и зимнично помещение, заедно със 60/500 ид. ч. от общите части на сградата и ведно с толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ VI от квартал №510 по плана на гр.София, цялото е площ от 311,92 кв.м.; при условията на евентуалност са предявени и искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5 и по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на горепосочения договор за покупко-продажба, поради неговата привидност и обявяване на този договор за действителен като договор за дарение, по силата на който С.Ж.П. е дарил Д.С.П. процесния апартамент с идентификатор №***, като при евентуалното тяхно уважаване ищецът иска на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН да се намали така извършеното дарение до размера на запазената му част.

Ищецът твърди, че заедно с ответника са братя и наследници, при равни квоти, на починалия на 08.11.2012 г. техен баща С.Ж.П..

Сочи, че на 13.09.2012 г. ответникът Д.С.П., в качеството си на пълномощник на С.Ж.П., е продал сам на себе си притежавания от баща им личен негов недвижим имот – горепосочения апартамент с идентификатор №***. Излага доводи за нищожност на договора за покупко-продажба поради накърняване на добрите нрави, тъй като пълномощникът е действал във вреда на представлявания С.Ж.П., договаряйки продажна цена за имота в размер на 70 000 лв., която сума същият той като купувач е следвало да преведе по банков път на С.П. в срок до 30.12.2012 г., като така уговорената продажна цена е многократно по-ниска от действителната пазарна цена за имота, и дори от данъчната оценка на имота, която към деня на сделката е била 111 440,90 лв. Поддържа, че не само цената, но и условията при които е сключен договора, също са във вреда на представлявания, тъй като е уговорено отсрочено плащане на цената, която уговорка представителят е направил със съзнанието за скорошната смърт на представлявания и с намерението падежът на задължението да е след смъртта на продавача. Твърди, че сделката е извършена и в период, в който продавачът е бил в изключително тежко здравословно състояние, за което свидетелства обстоятелството, че е изписан от болница на 27.07.2012 г., а пълномощното е подписано с палец на 21.08.2017 г. в дома му, с отбелязване, че това се прави поради неговото заболяване. Сочи, че на ответника му е било известно, че баща им скоро ще почине и поради тази причина в договора е уговорил разсроченото плащане, без да е имал нито финансовата възможност да плати уговорената цена, нито намерението да извърши плащането, като и до момента цената не е заплатена, съответно ищецът не е получил полагаемата му се 1/2 ид. ч. от цената. Излага, че процесният договор за прокупко-продажба накърнява добрите нрави и защото единствената цел на ответника при сключването му е била да го лиши от наследството на баща им, тъй като при свободата за избор на сделката - дарение, замяна или продажба, Д.П. е избрал сделка продажба с условия, уговорени изключително във вреда на представлявания.

При условията на евентуалност поддържа, че упълномощителната сделка, материализирана в пълномощно рег.№11909, 11910, заверено от Ц.С.- нотариус с рег. № 030 на НК, както и на сключения въз основа на нея договор за продажба на имота, подробно описан по-горе, са нищожни като симулативни, прикриващи съответно упълномощаване за дарение и договор за дарение. В тази връзка твърди, че упълномощителят и пълномощника не са имали намерение да продадат имота, респективно последният да го закупи, а да се извърши дарение, в полза на Д.П., като в пълномощното е дадена пълна свобода на представителя за избор на сделка във връзка с извършване на действия и подписване на документи, необходими да прикрият симулацията. Поддържа, че ответникът също е имал намерение да получи безвъзмездно гореописания имот като дарение единствено и само за него и въпреки, че е имал право по силата на даденото му пълномощно да дари имота сам на себе си, като той е прикрил това дарение чрез симулативна сделка покупко-продажба, аргумент за което било липсата на разменяни суми и отложено плащане, което не било извършено. Като допълнителен аргумент в подкрепа на твърдяната симулация посочва и записаната в нотариалния акт продажна цена, несъответстваща нито на реалната стойност на апартамента, нито на данъчната оценка, като брат му не е притежавал парични средства да закупи имота и е действал със съзнанието, че не следва и няма да заплати продажната цена. В случай, че евентуално предявените искове за разкриване на симулацията и обявяване нищожността на прикритата сделка по покупко-продажба бъдат уважени, се прави искане и по чл.30 от ЗН, за намаление на дарения на ответника апартамент до размера на запазената за ищеца част, равняваща се на 1/3, съобразно чл.29, ал.1 от ЗН, поради това, че цялото наследство техния наследодател се изчерпва с този недвижим имот.

Ответникът Д.С.П. оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че атакуваната покупко-продажба е била сключена съобразно волята на упълномощителя, като същата не прикрива дарение, тъй като цената е била изплатена от ответника по банков път. Оспорва твърдението в исковата молба, че баща им е имал намерение да дари процесния имот на двамата си синове. В тази връзка твърди, че наследодателят им е знаел за натрупани задължения от страна на ищеца и се е опасявал, че след смъртта му процесният апартамент ще бъде продаден от кредиторите му. Възразява, че наследствената маса се изчерпва единствено с имота, предмет на оспорената покупко-продажба, като твърди, че ищецът е получил изцяло дела си от наследството на баща си.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от нотариален акт № 43, том I, рег.№1775, дело № 38/11.09.2012 г. на Д.Н.- нотариус с рег.№ 609 на НК, с район на действие СРС, вписан в Службата по вписванията с акт №194, том 90, с номер по описната книга 18846, имотна партида № 233458, С.Ж.П., чрез пълномощника си Д.С.П. продава на Д.С.П., следния недвижим имот: апартамент с идентификатор №***, находящ се в гр. София, р-н „Оборище“, в масивната жилищна сграда на ул. „******, на втори етаж, над приземието на сградата, заедно с прилежащите му таванско и зимнично помещение и заедно със 60/500 ид. ч. от общите части на сградата и ведно с толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ VI от квартал №510 по плана на гр.София, цялото е площ от 311,92 кв.м., за сумата от 70 000 лв., която сума пълномощникът на продавача, заяви, че продавачът е съгласен да получи от купувача по банков път, най-късно до 31.12.2012 г. Данъчната оценка на продаваемия имот, съгласно посоченото в нотариалния акт, е в размер на 111 440, 90 лв.

Представено е нотариално заверено пълномощно, от

С.Ж.П., в полза на Д.С.П. за разпореждане, посредством продажба, или дарение и замяна, досежно апартамента, находящ се в гр. София, на ул. „******. В пълномощното се съдържа клауза за договаряне сам със себе си.

От удостоверение за наследници изх. № ЕС УН - 1522 от 17.07.2013 г., издадено от Столична община, район „Възраждане“, се установява че С.Ж.П., починал на 08.11.2012 г., е оставил за наследници по закон синовете си А.С.П. и Д.С.П..

Представена е епикриза от I „МБАЛ - София“ ЕАД от 27.07.2012 г., от която се установява, че на посочената дата С.П. Ж.е изписан с окончателна диагноза „ОХЗСН IV ФК. ХИБС;

Артериална хипертония IIст., Хипертонично сърце и предсърдно мъждене; състояние след имплантиран пейсмейкър“.

Свидетелят П.П.П., баща на съпругата на ищеца, сочи че здравословното състояние на С.П. се е влошило през последната година, преди да почине -

2012 г. Имал е усложнения със сърцето, бъбреците, краката са му се подували и е имал рак на простатата, отивал си е. С.е имал наследствена къща на ул.

„Странджа“, която са продали и са си раздели парите, като Д. е вложил парите в имоти, а А. е купил имот и впоследствие го е ипотекирал, и „банката „му го е взела“. Бил е грамотен човек и е бил „с акъла“ си, само не е можел да става.

Свидетелят Г.И.Д.сочи, че не е разговарял със С.П. за имуществото му, но са разговаряли за семейството му, изказвал е недоволство от брата на Д..

Представено е генерално пълномощно от С.Ж.П. в полза на Д.С.П., представено пред „Прокредит Банк (България)“ЕАД.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, и от представените от ответника 14 бр. вноски бележки, се установява, че в „Прокредит Банк (България)“ЕАД, на 11.09.2012 г. е открита разплащателна сметка с титуляр С.Ж.П., която е закрита на 21.09.2012 г. За този период са извършени следните операции по внасяне и теглене на суми: на 13.09.2012 г. Д.С.П. (пълномощник) е внесъл сума в размер 5000 лв. на основание: „покупка имот - ******“, като на същата дата сумата в размер 5000 лв. е изтеглена от Д.С.П. (пълномощник). По сметката е останала нулева парична наличност; операцията по внасяне на 5000 лв. и последващо теглене на 5000 лв. е извършена от Д.С.П. (пълномощник) четири пъти на 14.09.2012 г. По сметката е останала нулева парична наличност; операцията по внасяне на 5000 лв. и последващо теглене на 5000 лв. е извършена от Д.С.П.

(пълномощник) девет пъти на 21.09.2012 г., като по сметката е останала нулева парична наличност.

От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния апартамент, към 11.09.2012 г., е в размер на 116 650 лв.

Представеното към исковата молба пълномощно от 22.10.1997 г. от Ф.А.П.в полза на адвокат В.И.-М.е неотносимо към предмета на настоящето производство и не следва да бъде обсъждан.

По иска за иск по чл. 40 ЗЗД за прогласяване на недействителен по отношение на ответника, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 43, том I, рег.№1775, дело № 38/11.09.2012 г. на Д.Н.- нотариус с рег.№ 609 на НК. Твърденията за увреждащи действия от страна на ответника, се обосновават основно с размера на продажната цена и твърдения за неплащането й. В тази връзка, съдът съобрази че противоречи на установената практика на ВКС увреждането да се свежда единствено до фрапантна разлика между цената, на която имотът е продаден, и тази, на която би следвало, според пазарните условия, без да се обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства. (решение № 1 от 27.02.2018 г. на ВКС, по гр.д.

1471/2017 г. III ГО. ). В конкретния случая, съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, че процесният договор за покупко-продажба е сключен във вреда на представлявания (бащата на страните по делото), съобразявайки мотива за сключване на сделката, с оглед близките родствени отношения между продавача и купувача. Отделно от това, от доказателствата, събрани в настоящето производство, не се установява намерение за увреждане, доколкото недобросъвестността не се предполага. Следователно искът е неоснователен. Съдът съобрази, че съгласно съдебната практика (решение № 170 от 18.12.2017 г. на ВКС, по гр.д. № 950/2017 г., III ГО), се приема, че когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на процесуалната забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК, а следователно и поради липса на правен интерес, е недопустим, в частта, с която нищожността се претендира досежно идеалните частни на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса. Следователно производството следва да се прекрати като недопустимо за разликата над 1/2 идеална част.