Решение № 260117 от 22.10.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№260117/22.10.2020г.

22.10.2020 година град

Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Ямболският районен съд,

16-ти граждански състав

На двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

Председател:

Георги Георгиев при секретаря Елена Влаева, като разгледа докладваното от съдията Георгиев гражданско дело № 1237 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от И. М. С., ЕГН ********** ***, ***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес ***, кант.***, чрез адв.

С. В.-ЯАК, против П.И.С., ЕГН ********** ***, с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 19 500,00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по договор за поръчка за закупуване на недвижим имот от 09.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска-11.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са страни по сключен между тях договор за поръчка за закупуване на недвижим имот от 09.07.2015 г. Съгласно посочения договор, ответникът в качеството на довереник се задължил да закупи на ищцата, в качеството й на доверител, недвижим имот в гр. Я., представляващ жилище-апартамент със застроена площ от 45-50 кв.м. Според чл.6, ал.1 от договора, поръчката следвало да бъде изпълнена в срок от две години, считано от момента на подписване на договора, считано от 09.07.2015 г., но ответника не бил изпълнил това си задължение. В чл.6, ал.3 от договора било уговорено, че ако довереника не закупи описания недвижим имот, предмет на договора, същия дължи на доверителя неустойка в размер на 20 000,00 лв. Твърди се също, че след проведени телефонни разговори между страните по повод дължимата и неплатена договорна неустойка, ответника извършил няколко парични плащания в размер на общо сумата от 500,00 лв. в периода месец март 2020 г. - месец май 2020 г., като безспорно с тези си действия признал задължението си и не оспорвал, че ищцата има вземане спрямо него. Ищцата имала интерес да получи пълния размер на уговорената неустойка, като никъде в договора не било посочено, че сумата можело да бъде платена разсрочено и неограничено във времето. На 02.06.2020 г. и на основание чл.9 от договора ищцата изпратила на ответника писмена покана /предизвестие/, с която го поканила да й заплати останалата част от неустойката в размер на 19 500,00 лв., в срок от пет дни, считано от датата на получаване на поканата. От известието за доставяне на поканата, същата била получена от ответника на 05.06.2020 г., като петдневния срок, предоставен за плащане изтекъл на 10.06.2020 г., като ответника не бил извършил плащане по посочената от ищцата банкова сметка, *** за доброволно уреждане на спора.

Иска се от съда уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В с.з. ищецът се явява лично, представлява се и от пълномощник адвокат, сочат доказателства и претендира за уважаване на предявения иск.

Правното основание на предявения осъдителен иск е чл.92, ал.1 ЗЗД.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът чрез пълномощник адвокат, счита предявения иск за допустим.

Оспорва иска като неоснователен по основание и размер, като считат, че ответника не дължи претендираната неустойка. Сочи се, че страните са наследници на И. В. С., поч. на 11.04.2014 г., като ответника бил син на наследодателя от първия му брак, а ищцата негова съпруга от втори брак. След смъртта на наследодателя ответника направил отказ от наследство в полза на ищцата, като последната останала да живее в наследствения им апартамент, който обитавала и ползвала и до настоящия момент. Не се отрича, че страните са сключили договор за поръчка за закупуване на недвижим имот, който бил безвъзмезден такъв и бил прекратен на основание чл.11, предл.1 от същия. Не се оспорва обстоятелството, че ответника платил на ищцата сумата от 500,00 лв. по договора, като преценил, че тази сума е достатъчно за обезщетение от неизпълнението му по договора. Твърди се , че в договора не било изяснено дали довереника по него действал от името на доверителя, като негов пълномощник или действал от свое име при изпълнението му, като липсвали конкретни клаузи в тази насока. Счита се, че при липса на конкретизация относно характера, предмета и задълженията по договора, доверителя не следвало да се позовава на неизпълнение. Също така се счита, че ако договора бил редовен, прави се възражение, че не е налице виновно неизпълнение на същия от страна на ответника, като в случая следвало да се приложи разпоредбата на чл.81,ал.1 ЗЗД. Твърди се, че скоро след сключването на договора ответника изпаднал в обективна невъзможност за изпълнението му по причина която не можела да му се вмени във вина-внезапно влошаване на здравословното му състояние в следствие на сериозно сърдечно заболяване с оглед на което преустановил трудовата си дейност поради 80 % намалена работоспособност и отпусната минимална инвалидна пенсия. Съгласно съдебната практика, при договорена клауза за неустойка, длъжника би могъл да се освободи от заплащането й, ако неизпълнението не се дължало на негово виновно поведение.

Също така се прави възражение за нищожност на договорената неустойка на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Твърди се, че претендираната неустойка излизала извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като присъждането й водело единствено и само до неоснователно обогатяване на ищеца, респ. била нищожна поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка ищцата не била претърпяла никакви вреди от неизпълнението, или ако се приемело, че са налице такива, то те били крайно незначителни. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на неустойката на основание чл.92, ал.2 ЗЗД, като неизпълнението било незначително и същата надхвърляла многократно и в явно несъответствие с претърпените вреди.

Иска се отхвърляне на исковата претенция, като напълно неоснователна и недоказана.

В с.з. ответника редовно призован не се явява, като се представлява от пълномощник адвокат, чрез когото пледира за отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и е установено, че между тях на 09.07.2015г. е сключен Договор за поръчка за закупуване на недвижим имот, с който ответника в качеството му на довереник му е възложено да закупи на ищеца в качеството му на доверител недвижим имот в гр. Ямбол /широк център/, представляващо жилище-апартамент /боксониера/, годно за обитаване със застроена площ от 45-50 кв.м.

В договора за поръчка за закупуване на недвижим имот е записано, че довереника се задължавал да извърши за своя сметка възложените му действия (чл.2), като задължението му влизало в сила от момента на подписването на договора (чл.3), има задължение да изпълни поръчката лично (чл.4), като имал задължение в срок от 2 /две/ години да изпълни поръчката, ако не били налице пречки, породени от неизправност на документите,причини, независещи от довереника (чл.6, ал.1), като в (ал.3 на чл.6) било предвидено, че ако довереника виновно не закупи на доверителя недвижимия имот, посочен в чл.1 дължал неустойка от 20 000,00 лв. на доверителя.

Не е спорно и е установено, че в периода месец март 2020 г. - месец май 2020 г. на три вноски, ответника изплатил на ищцата сумата от 500,00 лв. по договорената неустойка, съгласно сключения договор за поръчка за закупуване на недвижим имот на 09.07.2020 г.

Също така не е спорно между страните, че с покана от 02.06.2020 г. по повод неизпълнение на посочения договор за поръчка ищцата поканила ответника на основание чл.9 от договора за поръчка за закупуване на недвижим имот от 09.07.2015 г. да й заплати останалата част от неустойката, а именно сумата в размер на 19 500,00 лв. в срок от пет дни, считано от датата на получаване на настоящата покана, като видно от известието за доставяне същата е получена лично от ответника на 05.06.2020 г., за което са представени писмени доказателства - покана от 02.06.2020 г. и известие за доставяне.

Във връзка с здравословното състояние на ответника по делото са представени и приети медицински документи от които се установява, че същия през 2017 г. започнал да получава задух и лесна умора при обичайни физически усилия и ходене. В резултат на това бил хоспитализиран и му било проведено лечение в клиника по кардиология с окончателна диагноза-дилатативна кардиомиопатия. Тежка левокамерна систолна дисфуткция, като му е осъществена имплантация на система за ресинхронизираща терапия с функция дефибрилатор с 60 удара в минута. Бил инвалидизиран от 2017 г. със 75 % ТНР, като му била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер съгласно чл.75, ал.4 КСО в размер на 210,00 лв.

Във връзка със спорните обстоятелства по изпълнение задълженията на ответника по договора за поръчка за закупуване на недвижим имот от 09.07.2015 г., по делото са разпитани свидетелите на двете страни – П И.С. син на ищеца и брат на ответника от друг брак на баща му и М. Т. Р. - тъща на ответника. Съдът преценя показанията на свидетелите съвкупно с останалите писмени доказателства по делото.

От свидетелските показания на П. С. се установява, че недвижимия имот предмет на посочения по-горе договор бил подписан за гарсониера, близо до центъра. Същия бил подписан затова, че договор за покупко-продажба му продали къщата в с. К., а от негова страна очаквали апартамент. В договора за поръчка било записано, че при некупуването на гарсониера в центъра до две години, П. дължал неустойка в размер на 20 000,00 лв. Първоначално имало вноска в размер на 5000,00 лв., която ответника дал в кеш, като отношенията им били добри и тези пари ответника дал на майка му да смени дограмата в апартамента в който живеели. След това чакали около две години, докато изцяло изтекъл договора. Майка му се опитвала да се свърже с П., като последния дал някакви обещания, че като продаде къщата ще плати всичко, защото тези две години били изтекли. За закупуването на апартамент казал да не си помислят, понеже били много скъпи. Преди около два- три месеца П. пращал на майка му по банковата й сметка около 150,00-200,00 лв., някъде сумата около 600,00 лв.

На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори, че майка му има жилище, тя живеела в апартамент, като сумата от 5000,00 лв. била за дограма на същия. Живеела сама в апартамента към този момент, като той живеел в дома на съпругата си и нямал друго жилище.

От свидетелските показания на М. Р. се установява, че П. трябвало да закупи боксониера на И., защото той взел къщата в с. К., която била от баща му и може би и от нея. Не била присъствала на подписването на договора, като същия и казал, че имало подписан договор между нея и него. П. не закупил боксониерата поради здравословното му състояние. След подписването на договора, през 2017 г.

П. се разболял, като имал проблеми със сърцето, като продължавал и към сегашния момент да го има този проблем, като го имал и преди, но през 2017 г. се влошил много. Наложило се да му направят операция на два пъти, като му били поставени две машинки, които подпомагали сърдечната дейност. В момента бил пенсионер по болест, като винаги и правило впечатление, че същия е отпуснат, ленив, все изморен, като небил жизнен като един млад човек. Той посетил лекар когато бил на мисия, като още тогава му казали, че има проблем който не бил изяснен, като проблема бил от 2007 г. още. Къщата в с. К. в момента била собственост на други хора, като П. я продал наскоро през тази година. Рухнал физически, не се чувствал добре, като той и семейството му го преживявали много тежко. Имал малко дете и съпруга, като всички грижи по семейството били върху ръцете на съпругата му, като той неможел да работи защото му било забранено и нямал помощ от никъде. Когато станало така да вземе къщата дал 5000,00 лв. на ищцата на ръка. След това 500,00 лв. били преведени по нейната сметка, като тези последните пари били преведени може би миналата година, но не била сигурна точно кога. И. имала къде да живее.