Акт от 15.03.2018, Районен съд - Видин

Р Е

Ш Е Н

И Е № 124 гр.Видин,21.03.2018г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Видински районен съд гражданска колегия в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година , в състав:

Председател:Нина Николова при секретаря

Ф.Николова , като разгледа докладваното от съдията

Николова гр.дело №1730 по описа за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното: Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.422 ГПК, във р. с чл.79 ЗЗД. Подадена е искова молба от р.б. /България/ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул.Никола Вапцаров №55, ЕКСПО 2000, срещу В.Ц.М. с ЕГН: ********** и адрес *** , в качеството му на поръчител, в която се иска да бъде признато по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца суми, произтичащи от облигационно отношение.

Твърди се от ищеца, че по силата на договор за кредит от 23.02.2006г. ищецът е предоставил за кредитополучателя м.е.б. кредит от

20 000 лева, усвоен изцяло. Същият е следвало да бъде върнат на анюитетни вноски в уговорен между страните срок. С анекси, №1/17.02.2010г. ,

№2/21.05.2010г. и №3/24.04.4013г. договорът е изменен, като анексите са подписани от поръчителите.

Твърди се от ищеца , че впоследствие кредитополучателят е изпаднал в забава.

Твърди се, че поради неплащане на вноски с падеж 05.09.2014г. до 05.12.2015г. кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем. .Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя с писмо ,и на поръчителя с писмо, получено лично.

Излага се, че ответникът като поръчител отговаря за задължението по договора, което задължение е изискуемо към датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК. Такова е подадено и е образувано ч.гр.д.№ 936/2016г. , издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил в срока по чл.414 ГПК, и са предявени настоящите искови претенции.

Иска се /на стр.5/ установяване със сила на пресъдено нещо спрямо ответника В.Ц.М. при условията на солидарност със Силвия Несторова Стоянова- Йоцова с ЕГН: ********** съществуването и изискуемостта на вземанията, в размери : 11770.91 лева-просрочена главница, 1856.91 лева просрочена редовна лихва за период 05.08.2014г- 16.12.2015г. вкл., 1180.29 лева изискуема наказателна лихва за периода 05.09.2014г- 20.04.2016г., 2358.86 лева изискуема лихва за периода 05.07.2012г.до 23.04.2013г. Евентуално се иска осъждането на ответника да заплати посочените суми.

Исковата молба и приложенията е изпратена на ответника, който е подал отговор в срок.

По основателността се сочи, че не е спазен преклузивния срок по чл.147 ЗЗД, като не е предявен иск в шестмесечен срок. Твърди се, че не е налице и надлежно обявяване на ответника на настъпила предсрочна изискуемост, но и не е ясно и на коя дата и на какво основание ищецът е упражнил правото си на предсрочна изискуемост. Излага се, че ищецът не е уведомил ответника като поръчител за спрените повече от година плащания на кредитополучателя . Оспорват се и размерите на предявените претенции, като се твърди, че клаузите по т.4 и специално т.4.1 , 4.4 от договора са неравноправни и недействителни, по отношение на събрани лихви се прави възражение за прихващане.Сочи се, че ответникът е уведомен за промяна в лихвения проент на 21.05.2010г.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията за договорна и наказателна лихви, възражение за частично плащане / без посочена конкретна сума/,. По отношение на осъдителния евентуален иск се поддържат същите твърдения и доводи, възражения и оспорвания.

Представени са писмени доказателства, назначена е и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.

Безспорно е по делото сключването на договор за кредит от 23.02.2006г. , с който ищецът е предоставил за кредитополучателя м.е.б. кредит от 20 000 лева, усвоен изцяло.

Безспорно е и сключването на анекси №1/17.02.2010г.,

№2/21.05.2010г. и №3/24.04.4013г., и подписването на анекси 2 и 3 от ответника като поръчител. В т.4 от договора са посочени уговорените размери на възнаградителната и наказателна лихва, а в т.5 от договора е посочен начина на погасяване и падежа на вноските.В т.4.1 от договора е посочено , че От заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че по силата на Договор за кредит от 23.02.2006г. ищецът е предоставил за кредитополучателя м.е.б. кредит от 20 000 лева, усвоен изцяло на същата дата. Същият е следвало да бъде върнат на анюитетни вноски в уговорен между страните срок 25.02.2016г. Кредитополучателят е изпаднал в забава на плащането на периодичните платежи, като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с настъпил падеж са били 20 вноски : с падежи от 05.09.2014г. до 05.04.2016г.

Банката е упражнила правото си , съгласно чл.8.1. от Анекс № 3, да направи кредита предсрочно изискуем, като го е обявила на кредитополучателя на 17.12.2015г. и на поръчителя /ответника/ -с писмо №001-113871 /18.11.2015г.

На

25.04.2016г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано е ч.гр.д.№ 936/2016г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Издадена е заповед за плащане на сумите 11 770.91 лева просрочена главница, 1856.71 лева просрочена лихва за периода 05.08.2014г. до 16.12.2015г. вкл., 1180.29 лева изискуема наказателна лихва за периода 05.09.2014г. до 20.04.2016г. вкл., 2358.86 лева изискуема лихва, дължима съгласно чл.7.2 ,вр.с чл.1, б.б от Анекс №3, за периода 05.07.2012г.до 23.04.2013г.вкл.

Вещото лице е установило размерите по пера на задълженията към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Сочи се, че към датата на настъпване на предсрочна изискуеост неплатени са редовна главница /вноски с настъпил падеж/ в размер на 2 071.85 лева, просрочена изискума главница /вноски с неастъпил падеж/ в размер на 9 699.05 лева, редовна възнаградителна лихва за периода 05.09.2014г.- 05.12.2015 в размер 1 819.37 лева, начислена редовна възнаградителна лихва за периода 06.12.2015г.до 16.12.2015г. в размер на 37.34 лева.Лихвата за забава върху просрочената главница за периода

05.09.2014г.-05.12.2015г. е 1159.09 лева , а върху предсрочно изискуемата главница е за периода

17.12.2015г.- 20.04.2016г.- 21.20 лева,отложената неплатна лихва е в размер на 2358.86 лева. През периода на договора лихвения процент е променян, като са посочени размерите на лихвените проценти, действали по периоди , касаещи договорения лихвен процент по редовен дълг и този на наказателната лихва за просрочена главница. Вещото лице сочи,че настъпилата предсрочна изискуемост е отразена счетоводно на 17.12.2015, когато е отнесено в просрочие задължението по главницата с ненастъпил падеж. Като основание за банковата операция ,е полученото известие за доставени писма до кредитополучателя на дата 16.12.2015г., когато е върнато писмото до ищеца с отбелязване на пощенския оператор, че пратката не е потърсена, и до поръчителя писмо с № 001-113871/ 18.11.2015г., получено лично. Съгласно чл.7.2 във вр.с чл.1, б.б от Анекс №3 вземането за отложената лихва в размер на 2358.86 лева , е признато от ответника и е уговорен падеж на същото на 05.04.2020г.

В допълнителното си заключение, вещото лице излага, че в периода 23.02.2006г. до 13.04.2016г. кредитът е обслужван през банкова разплащателна сметка на кредитополучателя м.е.б.. През периода 21.04.2016г.- 30.01.2017г. сумите за погасяване на кредита са получавани чрез ЧСИ В.Томова, и събирани по изпълнително дело №416/2016г. на ЧСИ В.Томова от поръчителите В.Ц.М. и С.Н.С.Й.. Вещото лице сочи още, че съгласно уговореното в договора / чл.4/, за периода на първите 12 месеца , считано от датата на усвояване на кредита, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 12.5 % .Лихвата представлява стойността на банковия ресурс, определен от банката /СБР/+ 8 пункта надбавка годишно. След изтичане на срока, банката прилага годишна лихва в размер на 12.5 % за остатъчните сума и срок на кредита. Лихвата представлява стойността на банковия ресурс, определен от банката /СБР/+ 8 пункта надбавка годишно. При промяна на пазарните условия, банката може едностранно да променя лихвата в частта на СБР, представляващ лихвения процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка“предлага“ плюс законоустановените разходи на Банката , в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързани с фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при банката. Новият лихвен процент влиза в сила от датата , посочена в уведомлението до кредитополучателя.

След анализ на начислените договорни лихви върху редовното главница, вещото лице е изчислило, че за периода от сключване на договора на 23.02.2006г. до уведомяването на ответника на 21.05.2010г. за промяна в лихвения процент, са били начислени с увеличението договорни лихви в размер 10 446.97 лева. При запазване на първоначалния лихвен процент, договорната лихва е в размер на 9 361.69 лева. Разликата е 1 085.28 лева. Вещото лице излага в съдебно заседание, че не му е предоставено решение за увеличение на лихвения процент за периода 23.02.2006г. до 21.05.2010г.

С оглед установеното от фактическа страна, по отношение на възражението за изтекъл срок по чл.147 ЗЗД, Съдът намира, че безспорно се установява сключването на договор за кредит от 23.02.2006г, предоставянето от ищеца на кредитополучателя м.е.б. кредит от 20 000 лева, усвояването на кредита изцяло, сключването на анекси , №1/17.02.2010г. , №2/21.05.2010г. и №3/24.04.4013г., с които договорът е изменен.

Безспорно е и обезпечаването му с поръчителството на ответника, подписал договора и анекси 2 и 3 , с които действия, съгласно чл.138 ЗЗД се е задължил спрямо кредитора на кредитополучателя да отговаря за изпълнението на неговите задължения по договора в условията на солидарност.

Установи се и неизпълнението на задълженията за плащане на погасителните вноски от кредитополучателя в размер на 20 вноски на падежите за периода 05.09.2014г. до 05.04.2016г.

По отношение на възражението за бездействие на кредитора в продължение на повече от една година, съдът приема, че съгласно чл.60 , ал.2 ЗКИ и постоянната съдебна практика, трансформирането на кредита в предсрочно изискуем, е право на кредитодателя, и дали същото ще бъде упражнено и кога ще бъде упражнено зависи от преценката на кредитора. Същият няма задължение при настъпване на предпоставките за упражняване на правото, съгласно уговореното между страните, да упражни правото си. Обстоятелството, че не е упражнил правото за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и обявяването на длъжниците, ще доведе до липсата на отговорност на поръчителя за вноските с настъпили падежи до обявяване на предсрочната изискуемост , за които е изтекъл срока по чл.147 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика изискуемостта на вземанията на кредитора при предсрочна изискуемост на кредита настъпва с обявяването и на длъжника, в случая – на 18.11.2015г . на поръчителя и на 16.12.2015г. за главния длъжник- кредитополучател.

Съгласно възприетото от ВКС в своята практика –решение 83/26.05.2017г. по т.д.№ 50394/2016г., ако между страните е уговорено, че задължението ще се погасява на отделни погасителни вноски с различни, последователни падежи, то несъмнено погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това ясно следва и изводът, че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява поръчителството и за него съдът следи служебно - т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т. е. - преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение. При това положение е очевидно, че не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна вноска, респ. - не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили.

Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53d7d32e-84f5-4fae-822b-b6c1338a927f