Заповед за изпълнение № 605 от 03.11.2025, Районен съд - Раднево

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Раднево

Районен съд – Раднево, в проведеното на 03.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 886 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Ростислава Петкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът: М. Г. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес с. *****, община *****, област *****, ул. ***** да заплати на

Кредитора: „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, действащо чрез пълномощника юрисконсулт Л.,

- сумата от 3320,94 лв. (три хиляди триста и двадесет лева и 94 ст.), представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***** ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2025 г. до окончателното погасяване на задължението,

- сумата от 1188,16 лв. (хиляда сто осемдесет и осем лева и 16 ст.) – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.08.2023 г. до 05.08.2024 г., - сумата от 1508,49 лв. (хиляда петстотин и осем лева и 49 ст.) – обезщетение за забава за периода от 21.05.2023 г. до 31.10.2025 г.,

- както и деловодни разноски, включващи 102,30 лв. (сто и двадесет лева и 30 ст.) платена държавна такса и 150,00 лв. (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираното възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1259,99 лв., възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 2520,01 лв., такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни в размер на 500 лв., начислени на 19.10.2023 г., неплатени такси за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл.13, ал.2 от НЗПП в размер на 100 лв. и и в частта за претендираното обезщетение за забава за горницата над 1508,49 лв. до претендираните общо 1847,29 лв. за периода от 21.05.2023 г. до 31.10.2025 г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № ***** сключен между М. Г. Н. и „Профи Кредит България” ЕООД за сумата от 3500 лв., по силата на който е възникнало задължение за погасяване на заема за срок от 30 месеца с месечна вноска по погасителен план в общ размер на 187,28 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца. Падежът на всички месечни вноски е настъпил на 20.10.2025 г. Начислено е обезщетение за забава за периода от 21.05.2023 г. до 31.10.2025 .

Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 150 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната 1 помощ /изм. ДВ, бр. 53 от 2025 г./ с оглед фактическата и правната сложност на настоящото заповедно производство.

Разноските за държавна такса се уважават до реалния размер на дължимата държавна такса, който е в размер на 102,30 лв., представляваща 2% от уважената част, намален с 15 на сто поради електронно подаване на настоящото заявление.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на „Юробанк България“ АД, IBAN: ***** BIC: *****.

Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:

Съдът намира претенцията за възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1259,99 лв. и възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 2520,01 лв. за нищожни като неравноправни клаузи, които съдът следи служебно /чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съдът намира, че сключените клаузи за допълнителни услуги е комплекс от нищожни клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона, но и като неравноправни такива.

Видно от договора закупеният допълнителен пакет услуги включва услугата FAST – приоритетно разглеждане, и услугата FLEXY – гъвкав погасителен план. В случая в самия договор за кредит не е посочено въобще какво включват договорените допълнителни услуги FAST – приоритетно разглеждане и FLEXY – гъвкав погасителен план, а само е посочена цената за тези услуги, разсрочена заедно с месечните погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва. Съответно самите допълнителни услуги са посочени в чл. 15 на общите условия.

Договореното „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит“ пряко противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /бързо разглеждане на искането/. А посочената услуга представлява именно действие, свързано с усвояването на кредита. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая уговорената допълнителна услуга в частта „приоритетно разглеждане“ противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което я прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Идентично стои въпросът и с допълнителната услуга FLEXY – гъвкав погасителен план. Тя дава една възможност, от която кредитополучателят въобще може да не възползва, но пък същевременно е калкулирано възнаграждение за нея в общия погасителен план.

Посочената услуга противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. А посочената услуга представлява именно действие, свързано с управлението на кредита /промяна на погасителния план/. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая уговорената допълнителна услуга в частта „гъвкав погасителен план“ противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което я прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

От друга страна така договорените две услуги целят и заобикаляне на лимита в чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на допълнителните услуги общо е в размер почти равен от сумата по кредита, което ги прави съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни клаузи 2 и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

В случая с оглед посочените по-горе фактически констатации досежно уговорените допълнителни услуги FAST – приоритетно разглеждане и FLEXY – гъвкав погасителен план, съдът намира, че са неравноправни клаузи от договора, тъй като са изцяло във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до изключително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, тъй като изпълнението на задълженията на ищеца са поставени в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т. 3 ЗЗП/. Единствено от волята на заявителя зависи дали ще предостави и в какъв обем ще предостави услугите на кредитополучателя, без длъжникът-потребител да може да влияе върху тях. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като дължимото от ответника възнаграждение по допълнителните услуги е разсрочено с месечните вноски още с погасителния план, което означава, че длъжникът следва да изпълнява своите задължения, дори и ако кредиторът не изпълни своите задължения по допълнителните услуги.

Неравноправни и са по смисъла на чл. 143, т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението на допълнителните услуги от страна на кредитора по доставяне на допълнителните услуги са поставени в зависимост от това дали са спазени посочените в общите условия изисквания, които не са уточнени какви са. Налице е пълна неяснота за длъжника какви са условията за предоставяне на услугите по допълнителните услуги и дали въобще би могъл да ги получи.

Това пък от своя страна е попречило и на длъжника, в качеството му на потребител, да прецени и икономическите последици от сключения договор и пакет допълнителни услуги /чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят възнаграждение почти идентично с усвоената сума по кредита. Не на последно място следва да се посочи, че така уговорените допълнителни услуги при евентуално обявена предсрочна изискуемост на кредита /каквато принципно е уговорена в договора/ би дала възможността на кредитора да задържи полученото възнаграждение за допълнителните услуги, дори и при условие да не престира свои задължения по него – чл. 143, т. 6 ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. С оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП тези клаузи от общите условия не са индивидуално договорени. И затова съдът намира, че клаузите в общите условия и договора за предоставяне на допълнителни услуги FAST – приоритетно разглеждане и FLEXY – гъвкав погасителен план се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17 и т. 18 от ЗЗП и като такива са нищожни съгласно чл.

146, ал. 1 ЗЗП.

Съдът намира претенцията за такси Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500 лв. и неплатени такси за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 13, ал.2 от НЗПП в размер на 100 лева, за нищожни като неравноправни клаузи, за която съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузата предвижда такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, размерът на която нараства с всеки ден забава. Макар вземането да е наименувано „такса”, то срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. При така установеното е ясно, че тази клауза не уговаря такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с извършване на каквито и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице прикрита клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да 3 се приеме за нищожна. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна.

Дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.

Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.