Решение № 209 от 30.12.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Кърджали, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200292 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2500056 от 20.03.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „ТИТЕКС“ ЕООД, ЕИК 206234414, гр.Кърджали, ул.„Булаир“ № 9, вх.Б, ет.2, ап.18, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „ТИТЕКС“ ЕООД гр.Кърджали намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че било издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.

Необосновано била ангажирана отговорността му като работодател, констатациите на проверяващите органи били необосновани и неясни. Неправилно наказващият орган приел, че в случая е извършено нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. Фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение се опровергавали от доказателствата по преписката и не съответствали на действителното фактическо положение. От тези доказателства не можело да се направи обоснован и недвусмислен извод, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време от страна на Д. М. в дружеството-жалбоподател. Към момента на проверката това лице действително било в проверявания обект, но това обстоятелство съвсем не водело до извод, че същият работел там без трудов договор. Още повече, че към момента на проверката, М. имал сключен трудов договор с работодателя „КЪТЕКС“ ЕООД. Контролните органи не извършили обстойна 1 проверка за наличието на всички елементи от състава на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение по КТ. Затова моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че събраните по делото доказателства не установявали нарушението по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ, а напротив - опровергавали извода за това, че на процесната дата Д. К. М. е бил нает на работа в „ТИТЕКС“ и полагал труд за посоченото дружество с определено работно време, място и срещу трудово възнаграждение.

Това лице се намирало в проверявания обект, тъй като неговата съпруга работела в „ТИТЕКС“. М. отишъл да я вземе от работа, при което бил помолен не да ремонтира машината, а да погледне и да каже дали може да определи повредата. Показанията на Д. М. се подкрепяли и от тези на З. К. в посока, че той не работел там, не посещавал обекта в определено часово време, за да полага труд срещу възнаграждение. Дори в самата декларация, която е попълнил, нямало посочено трудово възнаграждение. Дружествотожалбоподател си имало сключен договор за сервизно обслужване на машините в цеха и не съществувала причина да възлага подобни трудови дейности на Д. М.. Последният имал трудов договор, действащ за процесната дата на проверката, при друг работодател, а именно „КЪТЕКС“. Моли за отмяна на атакуваното постановление, както и за присъждане на разноските по делото.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по делото установявали по безспорен и категоричен начин извършеното от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство. Н е следвало да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Д. М., тъй като той се явявал заинтересован от изхода на спора, като служител на дружествотожалбоподател. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление били надлежно оформени и съдържали всички задължителни реквизити. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА ГИТ, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Депозирал е и писмена защита по делото, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.02.2025 г., около 18.30 часа, свидетелите Е. Ю., К. С. и З. Т.-Н. - инспектори в ДИТ гр.Кърджали, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект шивашки цех, находящ се в ****, стопанисван от жалбоподателя „ТИТЕКС“ ЕООД 2 гр.Кърджали. В хода на проверката контролните органи установили на втория етаж от шивашкия цех лицето Д. К. М. с ЕГН **********. Той разговарял с Р.И. - управител на посоченото дружество, тъй като бил помолен от нея да установи каква повреда имала една от машините. За техническото обслужване на шевните машини отговаряло дружество с адрес в гр.Дупница и до него следвало да се подаде заявка за отстраняване на повредата, поради което управителят искал да научи каква част е необходима и да я заяви. Служителите на ДИТ гр.Кърджали предоставили на св.Д. М. декларация, в която да декларира писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност. В декларацията си той посочил, че от 06.02.2025 г. работи за „ТИТЕКС“ ЕООД като ****, от 17.30 часа до 19.30 часа, нямал сключен трудов или граждански договор, като трудово възнаграждение не били уточнили.

Проверката впоследствие продължила и по документи в ДИТ гр.Кърджали, където след извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че между Д. К.

М. и „ТИТЕКС“ ЕООД гр.Кърджали нямало сключен трудов договор. От справката станало ясно също, че към датата на проверката Д. М. имал действащ трудов договор, сключен на **** с „КЪТЕКС“ ЕООД гр.Кърджали. В това дружество той бил назначен на длъжност „****“, на пълно работно време от 8 часа. По този повод на 19.02.2025 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ, връчен същия ден на управителя на дружеството. На 20.03.2025 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „ТИТЕКС“ ЕООД гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Е. Ю., К. С., З. Т.-Н. и Д. М.; Акт за установяване на административно нарушение от 19.02.2025 г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2505693/19.02.2025 г.;

Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 06.02.2025 г. от Д. М.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 06.02.2025 г.; Обяснение на Р.И. от 06.02.2025 г.;

Справка в информационната система на ИА ГИТ - 3 бр.; Опис на предоставени документи 2 бр.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 11.02.2025 г. от Д. М.; Обяснение на Д. М. от 11.02.2025 г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 11.02.2025 г. от Е.К.; Сведение на Е.К. от 11.02.2025 г.; Трудов договор от ****; Данни от Търговски регистър; Договор за гаранционно техническо обслужване на нови шевни машини от 25.11.2024 г.

Свидетелите Е. Ю., К. С. и З. Т.-Н. са лицата, извършили проверката на 06.02.2025 г. в шивашкия цех, стопанисван от жалбоподателя. Във връзка с предмета на доказване, съвпадение между техните показания има само относно обстоятелството, че Д. М. тогава е бил на втория етаж от цеха, където имало шевни машини и работници. Оттам нататък, относно начина по който са били разпределени служителите и е протекла проверката, какво точно е правел М., пред кого е попълнил декларацията си, какво е обяснил относно причината да се намира в обекта, всеки от проверяващите инспектори дава различна 3 информация. Така св.Ю. твърди, че на 06.02.2025 г. извършили проверката с К. С., З. Т. и А.С.. Тогава тя и С. влезли на втория етаж от цеха, където именно те установили Д. М. да полага труд, а другите им двама колеги отишли на долния етаж и след това се качили при тях. Посочва също, че М. извършвал ремонтни дейности на автомат за залепване и рязане на велкро, което посочил в декларацията си. Декларацията била попълнена пред нея, пред К. С. и управителя на дружеството. Следват показанията на св.К. С., която посочва, че при отиването им на проверка в цеха на жалбоподателя се разделили с колегите й по двама на всеки етаж. Тя и А.С. били на първия етаж, а М. и Т. първо се качили на втория етаж и те установили Д. М. да поправя машина. Св.С. го видяла после, когато се качила горе, при което той продължавал да отстранява проблема. С. първо заявява, че от проведения разговор с М. и попълнената от него декларация установили, че той работел за фирма „ТИТЕКС“ от същия ден, с определено работно време, като и друг път е идвал да отстранява повреда.

После обаче твърди, че тя разговор с Д. М. не е провеждала, декларация той не бил попълвал пред нея, а пред колегите й, както и че не са установили дали това лице е идвало и друг път във фирмата. Последното била декларирала управителката на дружествотожалбоподател и М. устно го заявил. Третият свидетел е З. Т.-Н., която установява, че заедно с А.С. влезли на втория етаж и през цялото време на проверката останали там, а на първия етаж били С. и М.. Д. М. се намирал на втория етаж от шивашкия цех, като държал отвертка и коментирал нещо с управителката. Твърди, че не е видяла той да извършва някаква дейност и да използва инструменти върху машината. В хода на проверката споделил, че бил извикан да направи диагностика на някаква машина или да я поправи. Св.Т.-Н. заявява също, че тя е присъствала, когато М. си попълнил декларацията. Освен това, го чула да казва, че работи в „КЪТЕКС“, където му бил основният договор и дошъл инцидентно да помогне за една машина. В последната насока са и показанията на разпитания свидетел Д. М.. Той обяснява, че действително бил в цеха на жалбоподателя в деня на проверката, защото съпругата му работела там и отишъл да я вземе. Сочи, че се познавал от дълги години с управителя Р.И. и тя го помолила да установи повреда на тяхна машина, за да може да каже на майстора, който бил от гр.Дупница да дойде и да я отстрани. Р.И. му дала инструменти и когато отивали към машината, влезли проверяващи. Казаното от св.М. кореспондира напълно с представения Договор от 25.11.2024 г., от който е видно, че техническото обслужване на шевните машини в цеха на жалбоподателя се извършва от „ДМ Тех-22“ ООД гр.Дупница, след заявка за възникнала повреда, отправена по електронна поща или телефон.

Няма причина да не се кредитират показанията на св.Д. М., тъй като той не е работник при жалбоподателя и по никакъв начин не е зависим от него. Свидетелят е служебно подчинен на друг работодател, с когото има сключен трудов договор на пълно работно време.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена 4 форма. Съгласно другата посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според твърденията в акта и наказателното постановление, дружеството-жалбоподател е извършило нарушение, тъй като не е сключило трудов договор в писмена форма с Д. К. М., преди постъпването му на работа в шивашки цех, намиращ се в ****. Прието е за установено, че на 06.02.2025 г. това лице работи, като осъществява дейност, характерна за длъжността „****“, оправя повреда на работно оборудване „автоматична машина за рязане и закрепване на велкро“. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение не е доказано по несъмнен начин. Установи се, че Д. М. действително е бил в цеха на жалбоподателя на процесната дата, но не и че към този момент той е изпълнявал трудови функции там, така както се твърди от страна на наказващия орган. Свидетелите извършили проверката в обекта не установяват категорично този факт. Напротив, за съществените обстоятелства показанията на контролните органи Ю., С. и Т.-Н. не си кореспондират. Противоречия са налице не само досежно главния факт - извършвал ли е М. и каква трудова дейност в момента на проверката, но и относно редица други обстоятелства, които бяха обсъдени погоре. Ето защо не може да се приеме, че тези трима свидетели установяват Д. М. да е полагал труд в проверения обект. За да е осъществен съставът на цитираната правна норма следва да е безспорно установено, че отношенията по престиране на работна сила между М. и наказаното дружество имат трудов характер. КТ изисква трудов договор да се сключва в писмена форма между работник/служител и работодател преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение като място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене, отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителност на работния ден или седмица. Предвид събраните по делото доказателства тези елементи не са установени, не се доказа Д. М. по време на извършената от контролните органи проверка да е бил постъпил на работа и да е полагал труд в процесния обект при фиксирано работно време, а още по-малко да е спазвал предварително регламентирана трудовата дисциплина и ред. Не е констатирана повторяемост на трудовите функции, нито е установено на лицето да е изплащано трудово възнаграждение, такова изобщо не е било и уговорено. Според настоящата инстанция не е установено по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което да осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, а това в случая не бе сторено. Подписаната от Д. М. декларация в деня на проверката също не е достатъчна, за да се приеме, че е налице трудово правоотношение между него и санкционираното дружество, след като липсват други доказателства, че лицето е изпълнявало работа с определени трудови функции. Ако се приеме тезата на наказващия орган би могло да се предположи, че вероятно жалбоподателят е извършил вмененото му 5 нарушение, но подобен извод би нарушил принципа, че наказателната отговорност, в това число и административнонаказателната, не може да почива на предположения. Предвид гореизложеното и след като не се доказа извършването на процесното административно нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено.