Решение № 14687 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14687 гр. ..........., 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110149427 по описа за 2023 година

Предявени са от Х. П. Т. и Е. С. В. срещу В. Г. Г., К. Н. К., К. С. М., В. А. Г., С. А. Г., В. М. Ч. и С. М. С. положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 77 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците, в условията на СИО, са собственици на 1/3 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в ......., без номер, представляващ поземлен имот с идентификатор ......, с площ от 2944 кв. м., на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ....... г. на Нотариат при Районен съд ..........., евентуално на основание давностно владение, продължило от края на 1997 г. до датата на подаване на настоящия иск - 04.09.2023 г. Направено е и искане на основание чл.

17, ал. 2 ГПК съдът да се произнесе по валидността на реституционните решения на ОСЗГ „.......“, а именно: решение № 8693 от 03.09.2003 г. и решение № 8692 от 03.09.2003 г.

Ищците твърдят, че са собственици на 1/3 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в ......., без номер, представляващ поземлен имот с идентификатор ......, с площ от 2944 кв. м., на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ....... г., който имот бил придобит по време на брака на ищците и представлявал СИО. Посочват, че останалите две трети идеални части от имота били собственост на родственицата им Е.

......... Твърдят, че продавачът по разпоредителната сделка е придобила процесния имот чрез замяна, извършена по реда на ЗТПС, като при извършване на замяната имотът бил индивидуализиран като нива, находяща се в землището в м. .....“, с площ от три декара, а след извършване на продажбата, като имот с пл. № ....... в кадастрален лист № ....... по действащия към онзи момент план. Посочват, че заменената нива била придобита от праводателката на ищците чрез договор за доброволна делба от 22.03.1955 г. Посочват, че след замяната процесният имот не е включван в блок на ТКЗС, ДЗС, както и че разпоредителните сделки са извършени преди приемането на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗ. Сочат, че ОСЗГ „.......“, като не е съобразила извършената замяна по ЗТПС и последващите разпоредителни сделки, е постановила Решение № 8693 от 03.09.2003 г., с което по искане на ..... - пряка наследодателка на първата ответница - в полза на нейната наследодателка било възстановено правото на собственост за една втора идеална част от процесния имот, но възстановеният имот, с № ...... по КП от 1950 г., не бил напълно идентичен с имот с пл. № ....... по КП от 2001 г., като се твърди, че имало застъпване на 1 площите в югоизточния им край. Навеждат, че предвид отказ от наследство, извършен през 2003 г. от страна на сестрата ........., последната считала себе си за единствен собственик на едната втора от бившия имот, от който нейната наследодателка е била собственик, за което обстоятелство бил съставен нот. акт № .... г. при нотариус ....., който легитимирал ..... като собственик на една втора идеална част от имота, като последният бил обозначен като имот с пл. № ....... по новия кадастрален план. Твърдят, че първите двама ответници са наследници на ......... която била единствена наследница по закон на ...... Посочват, че в полза на ....... чиито частни правоприемници били останалите ответници, ОСЗГ „.......“ е постановила Решение № 8692 от 03.09.2003 г., с което на Х. било възстановено правото на собственост върху другата втора идеална част от имот с пл. № ...... по КП от 1950 г. Твърди се, че преките низходящи на Х. ..... - дъщерите му ....... и В. Х.и се разпоредили със процесния имот в полза на своите низходящи, като през 2003 г. ....... Х. дарила изцяло своите части от процесния имот на ответниците К., В. и С., при дял една втора от едната четвърт (една осма от целия имот) за К. и по една четвърт от своята четвърт (т.е. по една шестнадесета от целия имот) в полза на В. и С.. Твърдят, че ответницата В. Х. прехвърлила на внучките си - последните две ответници, поравно своята една четвърт идеална част от процесния имот. Твърдят, че реституционните решения на ОСЗГ са незаконосъобразни, предвид че същите са постановени при несъблюдаване на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, с оглед което отправят искане до съда да извърши косвен контрол на същите. С уточнителна молба от 18.10.2023 г. ищците въвеждат, в условията на евентуалност, ново придобивно основание на процесния имот, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, продължила от края на 1997 г. до датата на депозиране на настоящия иск. Твърдят, че ответниците не владеят процесния имот, като в тази връзка посочват, че праводателката на първите двама ответници е завела иск с правно основание чл. 108 ЗС, който съдържал признание на същата, че не владее имота, и по който било образувано гр. дело № 2139/2008 г. по описа на СРС, 27-ми състав. Твърдят, че владеят процесния имот от момента на сделката на придобиване, а именно през 1993 г., което владение било прекъснато с приемане на нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ през 1997 г., от който момент започнала да тече нова давност. Поддържат, че при извод, че с постановяване на реституционните решения през 2001 г., съответно през 2003 г., давността повторно е прекъсната, то до настоящия момент такава отново е изтекла.

Обосновават правния си интерес от установителния иск за собственост с твърдение, че ответниците също били вписани в КККР като собственици на процесния имот, каквито права всъщност не притежавали. Ето защо молят съда да уважи предявените искове.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват изцяло твърденията на ищците, че същите са собственици на процесния имот на основание придобивна сделка, както и че са упражнявали владение върху същия. Излагат, че разпоредителната сделка, с която ищците се легитимират като собственици е извършена след влизане в сила на ЗСПЗЗ, което означавало, че съгласно чл. 18з, ал. 3, изр. 1 ППЗСПЗЗ, замяната извършена през 1967 г., обективирана в нотариален акт от 1967 за собственост на имот, придобит по замяна по реда на ЗТПС, съгласно който праводателката на ищците се легитимира като собственик, не е останала в сила, респективно не е в сила, съответно не е валидна и разпоредителната сделка извършена през 1993 г., а праводателката на ищците би могла да претендира права само върху първоначалния си имот, притежаван от същата преди замяната. В този смисъл се позовават на практика на ВКС. Оспорват ищците да са упражнявали владение върху процесния имот, като твърдят, че такова е упражнявано единствено от ответниците.

В открито съдебно заседание, проведено на 13.03.2025 г. процесуалният представител на ищците – адв. Т., заявява, че ищецът Х. П. Т. е починал, за което представя доказателства и отправя искане за конституиране като ищци по делото неговите наследници. С оглед предходното и на основание чл. 227 ГПК, в същото съдебно заседание, съдът е конституирал като ищци на починалия в хода на процеса ищец Х. П. Т. - Е. С. В. с ЕГН ********** (освен в лично качество и като наследник), Д. Х. Т. с ЕГН **********, К. Х. Т. с ЕГН ********** и И. Х. Т. с ЕГН **********, като с оглед направеното (в открито съдебно заседание от 2

13.03.2025 г.) от процесуалния представител на ищците уточнение, искът следва да бъде предявен за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците, а именно Е.

С. В. е собственик на 5/24 ид. ч. от процесния недвижим имот, а за останалите ищци – Д. Т., К. Т. и И. Т., съответно всеки от тях е собственик по 1/24 ид. ч. от процесния недвижим имот.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установителният иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на собственика на имота да установи със сила на пресъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание. Уважаването на иска предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание, както и интерес от установяването му. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права.

В процесния случай съдът намира, че ищците, избрали да се защитят с положителни установителни искове за собственост, са имали интерес от предявяването им, предвид оспорването на правото на собственост от страна на ответниците, позоваващи се на права изключващи правата на ищците.

За основателността на исковите претенции е необходимо ищците да докажат, по реда на пълното и главно доказване, основанието, от което произтича правото им на собственост, а именно: че в патримониума им е възникнало на годно правно основание право на собственост върху процесния имот, респективно валидна правна сделка, която е породила вещен ефект, евентуално давностно владение – упражняване на фактическа власт явно, необезпокоявано и непрекъснато през твърдения период от време (от края на 1997 г. до датата на подаване на настоящия иск - 04.09.2023 г.), респективно поне 10 години преди предявяване на иска, с намерението да се свои имота, т. е. да се придобие собствеността върху него.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че в техния патримониум са налице права, изключващи правата на ищците, ако такива се установят, респективно да установят своите възражения за придобиване на имота, включително възражението си за изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и да оборят презумпцията по чл. 69 ЗС.

Спорът по делото се свежда до конкуренцията на правото на собственост върху процесния имот между ищците, като приобретатели на имота по силата на разпоредителна сделка – покупко-продажба, извършена преди приемането на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, респективно при несъблюдаване на същата, евентуално на основание давностно владение, от една страна, и от друга страна, ответниците като собственици на основание извършена в полза на техните наследодатели реституция по реда на ЗСПЗЗ, съгласно решение № 8693 от 03.09.2003 г. и решение № 8692 от 03.09.2003 г. на ОСЗГ „.......“, респективно на основание изтекла в полза на ответниците придобивна давност.

За доказване на претендираните права и релевираните възражения по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства и е допусната съдебно-техническа експертиза.

От представения по делото договор за доброволна делба от 22.03.1955 г. се установява, че ......... е получила в дял нива в местността .....“ в землището на с. ........, цялата от 3 декара, при съседи: ........

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот даден в замяна срещу 3 имот включен в блок на ТКЗС № ......., том ........ г. от ......... г., в замяна на гореописаната нива, включена в блока на ТКЗС, ......... получила от блока на ТКЗС и придобила собственост върху нива в землището на с. ........ - ........... местност .....“ от 3 декара, при граници:

................... и блок на ТКЗС. В нотариалния акт е цитиран протокол № 1 от 17.03.1961 г. на ТПС комисия при ОТЗС ........, въз основа на който нотариуса е извършил констатациите си за извършената замяна.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № .......... се установява, че .......... е продала на ........ представлявано от Х. П. Т. 1/3 идеални части от получения в замяна имот, описан в нотариалния акт, както следва: нива, находяща се в землището на кв. „........“, гр.